Определение № 478 от 05.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Велико Търново, 04.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Ивелина Солакова

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца М. Д. О. срещу Решение №405 от 13.03.2023г., постановено по гр. д. № 2127/2022 г. по описа на ВТРС.

С първоинстанционното решение е уважен изцяло предявеният от М. Д. О. иск, като ответникът „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 да му изплати постъпилата на 23.6.2022 г. по сметката на ищеца с IBAN ... сума в размер от 1350.00 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за м. май 2022 г., на основание Решение № 338 на МС от 2021 г. за осигуряване на условия за продължаване заплащането през 2021 г. на допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейности по отношение на пациенти с COVID-19 и поставяне на ваксини срещу COVID19. Като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран ЧСИ Ивелина Цанкова. По делото не са присъдени разноски, като в мотивите съдът приема, че с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на делото, вземайки предвид липсата на искане за освобождаване на сумата от страна на ищеца преди образуване на делото, както и липсата на дадени указания от съдебния изпълнител относно изплащането на тази сума, включително до приключване на съдебното дирене.

Въззивната жалба е подадена срещу първоинстанционното решение в цялост – съгласно уточнението, макар в основната жалба да излага основно доводи за неправилно прилагане на чл. 78, ал.2 от ГПК, като счита, че поведението на ответника не е безвиновно и такива се дължат на ищеца.

Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с недопустима въззивна жалба по следните съображения:

С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от М. Д. О. иск 1 за изплащане на постъпили по банковата сметка на ищеца средства, които са били блокирани от банката като трето задължено лице по запор в рамките на изпълнително производство срещу ищеца, провеждано от третото лицепомагач ЧСИ Ивелина Цанкова. За жалбоподателя не е налице правен интерес от подаване на въззивна жалба срещу решението на ВТРС, с което е уважен изцяло предявеният от него иск. Принципно е несъмнено, че за страната, в чиято полза е постановено решението, липсва правен интерес да го обжалва и ако бъде постановено такова решение, то ще е недопустимо. Изключения от този принцип са разгледани в решение № 141/14.07.2016 г., постановено по гр. д. № 7446/2014 г. на ВКС, IV ГО, в което е прието, че съществуват случаи, при което е възможно диспозитивът на решението да удовлетворява страната като резултат само формално. В това решение е посочено още, че за ответника по един осъдителен иск не е без значение дали паричното му задължение ще бъде отречено поради това, че не е възникнало, или поради плащането на същото в хода на висящото производство. Ако той е оспорил възникването на задължението и евентуално е направил възражение за погасяването му по някои от предвидените в закона способи /плащане, прихващане, давност и др./, той с основание няма да е доволен от решението, в което съдът е подминал въпроса за възникването на задължението и е разгледал само евентуалното възражение, като го е уважил. В този случай очевидно диспозитивът на решението не удовлетворява ответника и той има право да го обжалва. В цитираното решение на ВКС е направен извод, че правен интерес от обжалване на съдебно решение е налице винаги, когато съдът не е разгледал възраженията на ответника в поредността, която следва от правното им естество. Ответникът има интерес да обжалва решението, когато съдът не е разгледал първо правните доводи срещу основателността на иска, след това правоизключващите възражения и то в поредност според тежестта на претендирания порок, след това правоунищожаващите възражения, след това правоотлагащите и накрая правопогасяващите и то в поредността, която следва от правното им естество. Страната има интерес да обжалва също и когато съдът е разгледал възраженията в правилната поредност и е уважил някое от тях, но тя не е доволна от разрешението по по-предно възражение, което според нея неправилно е отхвърлено.

Настоящият случай не попада в посочените по-горе изключения. Търсената от ищеца защита на спорното субективно материално право е постигната в заявения от същия в исковата молба обем и на претендираното основание, поради което подадената въззивна жалба е недопустима.

Наличието на правен интерес за страната от воденото на съответното съдебно производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането на страната към съда, на образуваното по него съдебно производство и на постановените от него съдебни актове. Поради това, във всеки един момент от развитието на съдебното производство съдът следва служебно да следи дали правният интерес е налице за съответната страна. Ако страната не е имала правен интерес от сезирането на съда или ако той е отпаднал поради някаква причина след сезирането на съда, недопустимото съдебно производство следва да бъде прекратено.

2

С оглед изложеното и като съобрази, че за въззивника липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск, се налага извод, че въззивна жалба следва да е остави без разглеждане като процесуално недопустима, а въззивното производство - да се прекрати.

В жалбата са налице оплаквания единствено от решението в частта за разноските. В тази си част жалбата следва да бъде върната на районен съд за разглеждане като молба за изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК.

По изложените съображения Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на М. Д. О. с вх. № 2168 от 18.03.2023 г. по вх. рег. на ВТРС срещу Решение №405 от 13.03.2023г., постановено по гр. д. № 2127/2022 г. по описа на ВТРС.

Връща въззивна жалба на М. Д. О. с вх. № 2168 от 18.03.2023 г. по вх. рег. на ВТРС на Районен съд Велико Търново в частта, в която са изложени оплаквания от произнасянето по разноските за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.Гр.Д. № 309/2023 г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3