Решение № 304 от 10.10.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Перник, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500361 по описа за 2022 година С решение № 260097 от 21. 03. 2022г., постановено по гр. д. № 1573 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд :

Е признато за установено, че С. Л. Т., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: ***, дължи на З. Б. Н., с ЕГН: ********** и Б. Д. Н., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, в качеството им на наследници на починалия Б. З. Н., с ЕГН: ********** /заявител по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на Пернишкия РС/, разделно на всеки от ищците по ½ част /съобразно участието им в наследството имущество на починалия им наследодател/ от следните суми: 12 000 лева – главница по договор за паричен заем, с нотариално заверени подписи, сключен на 28. 02. 2017 г. между покойния Б. З. Н. /заемодател/ и ответника /заемополучател/ и сумата от 310 лева – неустойка по договора за заем за периода от 01.07.2017 г. до 01.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 01.04.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 1 документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на Пернишкия РС, като исковете за сумата от 8000 лева – представляваща разликата между уважения размер на главницата от 12 000 лева и пълния претендиран размер от 20 000 лева и за сумата от 2690 лева – представляваща разликата между уважения размер на неустойката от 310 лева за периода от 01.07.2017 г. до 01.08.2017 г. и пълния претендиран размер от 3 000 лева, са отхвърлени като неоснователни.

Е осъден С. Л. Т., с ЕГН: **********, да заплати разделно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на З. Б. Н., с ЕГН: ********** и Б. Д. Н., с ЕГН:

**********, сумата от общо 941.98 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 1075.79 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство – съобразно уважената част от исковете

Са осъдени З. Б. Н., с ЕГН: ********** и Б. Д. Н., с ЕГН: **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на С. Л. Т., с ЕГН: **********, сумата от общо 604.22 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 836.61 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство – съобразно отхвърлената част от исковете.

Недоволен от решението, в частта, с която е уважен иска, е останал С.

Л. Т., който чрез адвокат Б. В., го е обжалвал в тази му част. Моли същото да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и предявените искове и в тази им част да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Основно навежда доводи, че РС – Перник не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност по отношение на неустойката; че не е обсъдил всички наведени от ответника доводи за нищожност на уговорената в договора неустойка; както и че неправилно е анализирал събраните по делото доказателства.

Насрещните страни З. Б. Н. и Б. Д. Н., чрез адвокат Д. С., са депозирали писмени отговор на въззивната жалба. Навеждат довод, че всички доказателства по делото са обсъдени в тяхната съвкупност, включително и заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Считат, че обжалваното 2 решение е валидно, допустимо и правилно, поради което молят въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Молят да им се присъдят направените пред Пернишкия окръжен съд разноски. Поддържат така изразеното становище и в съдебно заседание, чрез адвокат Д. С..

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване - за процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. дело № 04686 / 2020 г. по описа на Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково производство срещу С. Л. Т.. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК заедно с поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 16. 11. 2020г. /л.31 от заповедното производство/. Длъжникът на следващия ден е подал възражение с рег. номер от 21060 от 16. 12. 2020г. на Пернишкия районен съд, поради което същото е подадено в срок. Разпореждане № 267 от 09. 02. 2020г. на Пернишкия районен съд до заявителя, че е получено възражение и в едномесечен срок може да предяви установителен иск, е получено от Б. З. Н. на 04. 03. 2021г. На *** Б. З. Н. е починал, като неговите наследници З. Б. Н. и Б. Д. Н., в срок – на 01. 04. 2021г. са предявил установителния си иск, поради което същият иск е допустим. Съдът се е произнесъл именно по предявения установителен иск.

Следователно решението в обжалваната му част не е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за 3 незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещните страни, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Съгласно договор за паричен заем от 28. 02. 2017 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между Б. З. Н. /заемодател/ и С. Л. Т.

/заемополучател/, заемодателят Б. З. Н. е предоставил на заемополучателя – ответник, в заем сумата от 20 000 лева, като същия ден сумата е била преведена на заемополучателя.

Ответникът се е задължил да върне същата в срок до 01. 07. 2017 г. /т.е. до 4 месеца от сключване на договора/ – на четири месечни вноски, платими до 10 – число на месеца, като всяка вноска следвало да е в размер от минимум 5000 лева. Съобразно чл.5 от договора, заемът е следвало да бъде връщан в брой, в дома на заемодателя – в *** срещу издаване на писмена разписка или по изрично посочена в договора банкова сметка на заемодателя в „Юробанк България“ АД.

В чл. 10 от договора е уговорено, че при забава на заемополучателя при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 0.5% върху стойността на непогасената сума за всеки просрочен ден.

Съгласно уточненията в молба рег. № 276 087 от 20. 09. 2021г. /л.40/, ищците претендират неустойка от 0.05% на ден, като за останалата част от сумата до 3000лв. изрично са отбелязали в молбата, че са се отказали да претендират неустойка в такъв голям размер, макар и да е уговорен.

Следователно искът за неустойка не е предявен като частичен, а по отношение на останалата част от иска е налице отказ от иска.

По делото са представени три извлечения от разплащателна сметка, от които се установява, че : на 10. 04. 2018 г. ответникът е превел на заемодателя Н. сумата от 5000 лева, на 31. 12. 2018 г. му е превел 2000 лева, а на 08. 07.

2019 г. сумата от още 1000 лева.

По делото не се спори по отношение на тези обстоятелства от страните и то се установява от описаните по - горе писмени доказателства, както и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза на вещото лице В.В..

Спори се по отношение на следните обстоятелства - с платените 8000лв., какви задължения са погасени, дали заемополучателят е върнал и още 4

12 000лв. на заемодателя и погасил задължението си, дължи ли се неустойка и в какъв размер.

В съдебно заседание на 13. 12. 2021г. е дал свидетелски показания Р.Т.Т. - че през лятото на 2017 г. е носил на ръка в магазина на ответника, находящ се в *** на четири пъти сума от по 3000 лева, в банкноти от 50 лева и 100 лева. Свидетелят твърди, че не знае за какво са били парите, но ги е носел в плик от С. Л. Т. на Б. Н., който ги преброявал, приемал ги и нищо не възразявал.

Съдът следва да отбележи, че след като страните по договора за заем са уговорили в писмен вид в договора за заем, с нотариална заверка на подписите – конкретни алтернативни начини за извършване на погасяването на заема - да бъде връщан в брой, в дома на заемодателя – в *** срещу издаване на писмена разписка или по изрично посочена в договора банкова сметка на заемодателя в „Юробанк България“ АД, то свидетелските показания на разпитания свидетел Т., установяващи погасяване на част от задължението, са процесуално недопустими по смисъла на чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като ищците не са дали своето изрично съгласие по смисъла на чл.

164, ал.2 от ГПК. След като тези свидетелски показания са процесуално недопустими, то същите въобще не следва да се обсъждат.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Искът за сумата от 20 000 лева е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, а искът за сумата от 3000 лева е с правно основание по чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищците към ответника по договор за паричен заем от 28.02.2017 г., за които вземания е издадена заповед № 3053/13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 4686/2020 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Ищците са доказали сключването на договора за заем от техния праводател и предаването на заемополучателя на заемната сума от 20 000лв. по банков път на 28. 02. 2017г.

Ответникът е доказал, че е превел на Б. Н. в изпълнение на задълженията си по заема сума в размер на общо 8000 лева. Тази сума обаче е 5 заплатена след изтичане срока за връщане на заема, уговорен за 01.07.2017 г., а именно: 5000 лева – на 10. 04. 2018 г., 2000 лева – на 31. 12. 2018 г. и 1000 лева – на 08. 07. 2019 г.

Съдът намира, че с преведената сума от 8000 лева, заемополучателят е погасил част от главницата по договор в размер на 80000лв., независимо, че същата е заплатена след крайния падеж. Съдът намира, че в случая приложение следва намери правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, а не на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение.

Освен това в преводните бележки е отбелязано, че ответникът е посочил като основание за плащанията си „връщане на заем“, а не заплащане на неустойка, поради което и съдът приема, че длъжникът валидно е упражнил правото си да избере кое задължение погасява – като е избрал да погасява именно главницата по заема.

По отношение възраженията за прекомерност на неустойката, респективно за нищожността й поради противоречие с добрите нрави.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. В тази връзка и в случая процесната неустойка не може да се приеме за нищожна, поради уговарянето й без краен предел и фиксиран срок. Освен това в случая ищците претендират и неустойка в много по-нисък размер спрямо договора, а именно вместо в размер на 0.5% дневно, в размер на 0.05 % дневно, а за останалата част правят отказ /отказ от иска по смисъла на чл. 233 от ГПК/. Възраженията за прекомерност на неустойката и за нищожност на уговорената клауза за заплащането й, са неоснователни.