Решение № 14 от 22.01.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 442/2024
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 22.01.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- ПОЛЯ ДАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430 · Търговски закон
- чл. 430,ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. Ловеч, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Гражданско дело № 20244300100442 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК Подадена е искова молба № 4911/22.07.2024 г. от „БАНКА ДСК“ АД, гр. София, ЕИК 121830616, представлявана от Ю. Г. – изп. Директор и Д. М. – изп. Директор, чрез пълномощника им старши юрисконсулт П. Т., срещу Р. И.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, с цена на иска 36,615.22 лева, от които:
33,799.84 лева главница, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 1,816.92 лева – договорни лихви; 179.32 лева – обезщетение за забава; 699.14 лева – законна лихва;
120.00 лева – разходи за изискуем кредит.Ищецът посочва, че основанието за подаване на исковете произхожда от чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и постановеното Разпореждане № 1452/09.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 938/2024 г. на РС – Ловеч, връчено му на 21.06.2024 г. Излага, че на 19.11.2021 г. между „БАНКА ДСК“ АД като кредитор и Р. И. К., ЕГН ********** като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, пo силата на който кредиторът е представил на кредитополучателя парична сума на заем в размер на 38,000.00 лв., а последният се е задължил да върне заема в срок 120 месеца след датата на усвояване на кредита. Изтъква, че съгласно договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4,77 % годишно или 0,01 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по садда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,090 %, 1 който при отрицателни стойности се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 4,680 % при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора, като при нарушаване на Условията кредитополучателя губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията.
Твърди, че предоставеният кредит е усвоен на 19.11.2021 г. чрез превод на сумата от 38,000.00 лв. по разплащателната сметка на кредитополучателя.
Излага, че сключеният договор спазва изискванията на чл. 11 от Закона за потребителския кредит, а именно: подписан е в писмена форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са представени с еднакъв по вид, форма и размер на шрифта екземпляри за всяка една от страните. За вземането на информирано решение преди сключване на сделката, на кредитополучателя е представена преддоговорна информация.
Договорът категорично отговаря и на изискванията за равнопоставеност на правата и интересите на страните му, които предвижда Закона за защита на потребителите и при анализа му не се констатират уговорки във вреда на потребителя-кредитополучател. Сочи, че след усвояването на кредита и в срока от 120 месеца за неговото погасяване, кредитополучателят е допуснал забавяне на плащането на месечните вноски в определения размер и падеж.
Първата падежна датата, на която не е платена-дължимата вноска е 25.03.2023 г., а неизпълнението на договора е продължило 13 последователни месеца след това - до 25.03.2024 г., като натрупаните неплатени вноски за този период съставляват сумата 5,170.10 лв. Поради неизпълнението на договора кредиторът Банка ДСК е приложила действието на чл.16.1, който предвижда, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорния лихвен процент за времето за забава и с надбавка за забава в размер на 10 процента.Моли съда да осъди ответника Р. И. К., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумите: 33,799.84 лв. - главница по Договор за кредит от 19.11.2021 г. заедно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 1,816.92 лв. - договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 03.04.2024 г. вкл.; сумата от 179.32 лв, - обезщетение за забава (лихвена надбавка) за периода от 25.03.2023 г. до 03.04.2024 г. вкл.; сумата от 699.14 лв. обезщетение за забава за периода от 04.04.2024 г. до 27.05.2024 г. и сумата от 120.00 лв. - сторени разходи при изискуем кредит. Претендира сторените разноски, включително юрисконсулстско възнаграждение за водене на делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Р. И. К..
В съдебното заседание ищецът се представлява юр. Т..Заявява, че поддържа предявените искове и моли исковите претенции да бъдат уважени.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не заявява становище по исковете.
2
От писмените доказателства, заключението по съдебно-счетоводните експертизи, от становището на представителя на ищеца, съдът приема за установено следното.
„Банка ДСК“-АД-София-кредитодател и Р. И. К.-кредитополучател са сключили договор за кредит текущо потребление от 19.11.2021 г. за сумата 38000 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване без гратисен период и падежна дата 25-то число на месеца -чл. 7 по договора.Страните са уговорили в чл. 8 от договора, че кредита се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4.77 % годишно или 0.01% на ден,формиран от стойността на променлив лихвен процент, представляващ идникатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинската със срок над 1 ден до 2 години“ при приложение на програма „ДСК плюс престиж“/приложение 2 към договора/. Годишният процент разходи по т.9 от договора по кредита е 5.32 % ГПР и може да бъде променян при предпоставки предвидени в Общите условия. Кредитът е обезпечен със залог на вземания по разплащателна/депозитна сметка.
Съдът възприема заключението по съдебно-счетоводната експертиза от 19.11.2024 г. и доп.заключение от
30.12.2024 г. като обосновани, професионално мотивирани и защитени, и съобразява фактическите изводи по казуса с него.
Установява се, че сумата от 38000 лева е преведена по банкова сметка на Р.К. на 19.11.2021 година с основание „авт. Усвояване“.За периода от 25.11.2021 г. до 25.03.2023 г. вкл. са внесени 6367.57 лева . Кредиторът е погасил с тези суми главница от 4200.16 лева, договорна лихва -2165.74 лева и санкц.лихви 1.67 лева. Към 04.04.2024 г. просрочената главница е била 3391.70 лева, просрочената договорна лихва 1816.92 лева, обезщ. За забава от 25.03.2023 г. до 03.04.2024 г. -179.32 лева и обезщ.за забава за периода от 04.04.2024 г. до 27.05.2024- 699.14 лева. В допълнителното заключение е изчислено,че към 22.07.2024 г. неплатената просрочена главница е 4095.82 лева,а неплатена остатъчна главница е 29704.02 лева, договорната лихва е 2409.62 лева, санкционираща лихва за забава е 292.44 лева.
По заявление №5986/31.05.2024 г. кредитодателят-ищец е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против Р. И. К. за сумата от 33 799,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.05.2024 г. до изплащането й, 1 816,92 лв. – договорна лихва за периода 25.03.2023 г. до 03.04.2024 г. вкл., 179,32 лв. – обезщетение за забава за периода 25.03.2023 г. до 03.04.2024 г. вкл., 699,14 лв. – обезщетение за забава за периода 04.04.2024 г. до 27.05.2024 г., 120,00 лв. – разходи при изискуем кредит и сторените разноски Ловешки районен съд е отхвърлил искането изцяло с разпореждане №1452/09.06.2024 г. и е указал на заявителя –ищец на основание чл.
415,ал.1,т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск по отношение на К..
Съобщението за съдебния акт е връчено на ищеца на 21.06.2024 г. г., а исковата молба е подадена в законоустановения срок на 22.07.2024 3 г./последния присъствен ден,в който изтича законоустановения едномесечен срок по правилата на чл. 60, ал.6 от ГПК/.
В съдебно заседание ищецът е направил изменение на исковете, което е прието въз основа на писмена молба №8031/03.12.2024 г., а именно към датата на предсрочна изискуемост/искова молба/-падежирала неплатената просрочена главница - 4095.82 лева,а неплатена предсрочно изискуема главница - 29704.02 лева, договорната лихва е 2409.62 лева, санкционираща лихва за забава е 292.44 лева .
При така изложените факти съдът приема,че е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415,ал.1,т.3 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на вземания на кредитор, конкретизирани по писмена молба №8031/03.12.2024 г. Исковете са обусловени от отхвърляне на заявлението на ищеца до Ловешкия районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в негова полза на несъдебно изпълнително основание.
Облигационната връзка на страните произтича от писмен договор за банков кредит при условията на чл. 430 от ТЗ . Ишецът има качеството на кредитодател, а Р. К. е кредитополучател. Спазена е писмената форма за действителност на договора по чл. 430,ал.3 от ТЗ,договорът е подписан от страните и е валиден, като е произвел правни последици. Договорената сума от 38000 лева е преведена по банкова сметка на ответницата. Договорът за банков кредит е двустранен, реален, формален и възмезден по характер.
Действието на договора се доказва от представените писмени документи по делото, от счетоводните отразявания в банката и от действията на длъжника К., която е заплащала месечните вноски за времето от 25.11.2021 г. до 25.03.2023 г. в общ размер на сумата 6367.57 лева.
Ловешки окръжен съд приема, че ищецът е бил изправна страна по договорната връзка , тъй като е предоставил договорената като банков кредит сума от 38000 лева еднократно по банкова сметка на ответника. Съобразно констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, които не са опровергани от ответниците длъжникът е спрял плащанията по кредита след 25.03.2023 г. и не е погасявал дължимите вноски. В настоящето производство ответникът не е представил отговор и направил възражения по исковете. Р.К. е подписала договора за банков кредит, има качеството на неизправна страна по него след 25.03.203 г. тъй като не е изпълнява уговорените задължения по чл. 5 от договора. Кредитодателят е обявил предсрочна изискуемост на кредита, който е с договорен срок до 19.11.2031 г. с подаване на исковата молба.Правото да се обяви предсрочна изискуемост се обуславя от две кумулативни предпоставки, длъжникът да е спрял плащане на договора за кредит и да има едностранно волеизявление от кредитора за изменение на договора -т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК .Следователно ответницата К. следва да заплати сумите по главницитепадежирала неплатената просрочена главница - 4095.82 лева и неплатена 4 предсрочно изискуема главница - 29704.02 лева.
Размерът на исковите претенции по главните искове съдът съобразява с изводите по съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице е категорично, че дължимата сума на дълга е в размер на падежирала неплатената просрочена главница - 4095.82 лева и неплатена предсрочно изискуема главница 29704.02 лева, при съобразяване на изплатените вноски от длъжника и тя съставлява неплатения остатък от дълга.
Съдът е сезиран и с акцесорен иск за заплащане на договорна лихва 2409.62 лева за периода от 25.03.2023 г. до 22.07.2024 г. В договора за банков кредит изрично е постигнато съгласие в чл. 8 относно размер на възнаградителна лихва. Този вид вземане произтича от интереса на кредитора да гарантира възнаграждение по договора, предвид предоставянето на паричния ресурс и търпените от това негативи за него. Възнаградителната лихва е конкретно договорена и в хода на производството вещото лице е установило, че ищецът е изчислил претендираната сума съобразно договорените стойности на лихвените проценти в договора. До настъпване на предсрочната изскуемост банката начислява договорна лихва и неустойка за забава , а след тази дата се дължи лихвата по чл. 86 от ЗЗД- чл. 18. 3 от общите условия и т. 2 на ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Следователно искането за присъждане на сумата 2409.62 лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.03.2023 г. до 22.07.2024 г. , произтича от уважаване на главния иск, съответства на договорните клаузи и следва да бъде уважено.