Решение № 287 от 04.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000605 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 302985/07.04.2021 г., подадена от АЗД „Винер - Виена Иншурънс Груп“ Република Северна Македония, гр. Скопие, ул. „Борис Трайковски“ № 62, с ЕИК:5702470 чрез адвокат А.Д. – САК срещу решение № 260444/15.03.2021 г., постановено по търг. дело № 2589/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 17, § 1, вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за солидарното осъждане на „Булеб“ ЕООД, гр. София, район „Нови Искър“, ул. „Димитър Тошков“ № 1, с ЕИК:121906213 и „Винсенто” ЕООД, с. Локорско, ул. „Драгоната“ № 4, област София, община Столична, с ЕИК:175407566 да му заплатят сумата от 27 406.94 евро – вземане за обезщетение, дължимо по договор за международен превоз от Скопие до Ереван за повреди в товара, настъпили на 29.12.2015 г. в Армения, придобито от ищеца след плащане на застрахователно обезщетение по договор, сключен с „Реплек Фарм“ ДООЕЛ със застрахователна полица № 501069000016 от 22.12.2015 г.

Жалбоподателят счита решението за неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила.

Излага съображения в подкрепа на твърденията си за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон: съдът неправилно приел, че вторият ответник „Винсенто” ЕООД нямал качеството на превозвач, а на спедитор; че по делото не бил доказан един договор за превоз от Скопие до Ереван; че „Булеб“ ЕООД по никакъв начин не бил свързан с процесния превоз и не е бил превозвач на увредения товар; че не било доказано, че право да получи обезщетение за 1 повредения товар имал изпращача на товара „Реплек Фарм“ Дооел, в чиито права се суброгирал застрахователят-ищец и че не били ангажирани доказателства за плащане на претендираното застрахователно обезщетение в пълен обем, тъй като освен договор за цесия на вземания между „Реплек“ АД и „Реплек Фарм“ Дооел, други доказателства не били ангажирани от ищеца. Също така твърди, че първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения по допускането и събиране на доказателства.

По тези оплаквания, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени така обжалваното решение като неправилно и необосновано и постанови ново, с което да уважи предявените искове, както и да присъди в полза на ищеца направените от него разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по делото „Винсенто” ЕООД чрез адвокат П. Б. е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение.

В посочения срок, другият ответник - „Булеб“ ЕООД чрез адвокат А.Я. от САК също е подал отговор на въззивната жалба и по изложените съображения за нейната неоснователност моли апелативния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят чрез адвокат А.Д. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна „Булеб“ ЕООД, претендирано като разноски.

Впоследствие представя писмена защита.

От своя страна, въззиваемото дружество „Винсенто” ЕООД чрез адвокат П.Б. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и направените с него искания като впоследствие представя писмена защита, а въззиваемото дружество „Булеб“ ЕООД не изпраща представител, а с писмена молба поддържа отговора си на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и направените с него искания.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по предявени от АЗД „Винер - Виена Иншурънс Груп“ Република Северна Македония кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 17, § 1 вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за солидарното осъждане на „Булеб“ ЕООД и „Винсенто” ЕООД да заплатят на ищеца сумата 27 406.94 евро, представляваща вземане за обезщетение, дължимо по договор за международен превоз от Скопие до Ереван за повреди в товара, настъпили на 29.12.2015 г. в Армения, придобито от ищеца след плащане на застрахователно обезщетение по договор, сключен с „Реплек Фарм“ ДООЕЛ със застрахователна полица № 501069000016 от 22.12.2015 г.

Ищецът обосновава исковите си претенции с твърденията, че между него, в качеството му на застраховател и „Реплек Фарм“ ДООЕЛ (чуждестранно дружество, регистрирано в Република Северна Македония) бил сключен договор за имуществена застраховка на товари по време на 2 превоз – застрахователна полица № 501069000016 от 22.12.2015 г.; че бил сключен договор за международен превоз на товари от Скопие до Ереван с изпращач „Реплек Фарм“ ДООЕЛ и превозвачи „Винсенто” ЕООД и „Булеб“ ЕООД; че настъпили повреди в товара на стойност 24 665.19 евро, в резултат от пътнотранспортно произшествие на 29.12.2015 г. в Армения по вина на водача на товарния автомобил на „Булеб“ ЕООД, с който бил извършван превозът; че било направено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение на „Реплек Фарм“ ДООЕЛ за повредите в товара и разходите по определянето им в общ размер 27 406.94 евро (според твърденията в уточнителната молба от 21.12.2018 г. част от плащането било извършено чрез прехвърляне на вземания на ищеца срещу „Реплек“ АД в полза на „Реплек Фарм“ ДООЕЛ), като последица от което ищецът се суброгирал в правата на изпращача срещу превозвачите.

Ответниците оспорват исковете по основание с възражения, че не са страни по договор за превоз с „Реплек Фарм“ ДООЕЛ (твърденията на ответника „Винсенто” ЕООД са, че бил спедитор по договор с получателя на товара, а твърденията на ответника „Булеб“ ЕООД – че превозът с негов автомобил бил извършен от трето лице, на което автомобилът бил отдаден под наем); повредите в товара не били покрит риск по договора за застраховка, сключен с полица № 501069000016 от 22.12.2015 г.; не било налице валидно плащане на обезщетение по полицата; дори да било извършено плащане, то било без основание и не обусловяло суброгация на ищеца в права на „Реплек Фарм“ ДООЕЛ срещу ответниците; не била предявена рекламация от получателя на стоките; вземанията за обезщетение на вреди от превоза били погасени по давност.

Оспорват исковете и по размер с възражения, че стойността на повредите по товара била пониска от претендираните суми, както и възражения, че сумите надхвърляли лимита на отговорността на превозвача.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявените в условията на кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 17, § 1 вр. чл. 34 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

С чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу причинителя на процесните имуществени вреди трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и застрахователят по имущественото застраховане да е 3 изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и размера на увредената стока.

В случая, доколкото твърденията на ищеца касаят настъпването на вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие при осъществяване на международен превоз, приложение намира Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972 г. (ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г.), в сила за България от 18.01.1978 г.

Съгласно чл. 1 от същата, тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща държава, каквато се явява настоящата хипотеза. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в решения: № 143/12.05.2016 г. по т.д. № 1234/2014 г. на ІІ-ро т. о.; № 48/12.06.2017 г. по т.д. № 408/2015 г. на ІІ-ро т. о.; № 28/27.06.2017 г. по т.д. № 3416/2015 г. на І-во т. о.; № 174/19.12.2017 г. по т.д. № 417/2017 г. на ІІро т. о. и др.

По силата на чл. 17, § 1 CMR, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, а съгласно чл. 34 CMR когато един превоз, извършван в изпълнение на един-единствен договор, се осъществява от последователни пътни превозвачи, всеки от тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата, при условията посочени в товарителницата.

Следователно, в случая ищецът, наред с другите горепосочени предпоставки, за да ангажира солидарната отговорност на ответниците, както претендира с исковата молба, следва при условията на пълно и главно доказване да установи и това, че „Винсенто” ЕООД и „Булеб“ ЕООД въз основа на един-единствен договор имат качеството на последователни превозвачи.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца в качеството му на застраховател и дружеството „Реплек Фарм“ ДООЕЛ като застрахован въз основа на застрахователна полица № 501069000016 от 22.12.2015 г. Предмет на договора е застраховка „Карго“ относно 527 кашона на 8 палета лекарствени средства с тегло бруто 1220.14 кг, по време на превоза им от Скопие, Република Северна Македония до Ереван, Република Армения, с обща стойност на превозвания товар - 33 771.51 евро.

Също така е установено, че на 29.12.2015 г. в Армения, на път за Апаран - Аштарак е настъпило пътнотранспортно произшествие изцяло по вина на водача на товарния автомобил ********/********, собственост на „Булеб“ ЕООД (съгласно приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС), за което ПТП са били съставени полицейски и авариен протоколи. В резултат на ПТП-то, в по-голямата си част застрахованият товар е повреден и негоден, като общата стойност на повредения товар е в размер на 24 665.19 евро (1 518 700 македонски денара), която щета е изчислена като сбор от отхвърлените количества при инспекцията и погиналите количества на мястото на ПТП, които изобщо не са могли да бъдат събрани.