Решение № 504 от 17.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Благоевград, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500359 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от У.Н. - У.Н., с идентификационен № **** чрез пълномощника си против решение № 751 от 22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1698/2021 г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

Жалбоподателят счита решението за неправилно. Сочи, че съображението на първостепенния съд е неправилно, предпоставено от погрешно разграничение между факти, част от фактическия състав за уважаване на иска от факт, обуславящ правния интерес на ищеца от водене на иска.

Установяването на ищеца, че е кредитор на В. Т., е факт обосноваващ правния интерес от водене на иска и не е елемент от фактическия състав за уважаването му, тъй като материалният закон не го поставя. Този факт не се обхваща и от СПН на решението по предявения иск за нищожност, като липсва връзка на преюдициалност между установяване на вземането с иска за нищожност. Затова счита решението на РС за противоречиво. Не е съобразено, че интересът от иска не е нужно да е 1 непосредствен, а е достатъчно да е евентуален.Качеството на кредитор не следва да се установи при условията на пълно и главно доказване. Интересът в случая е доказва от представените и приети доказателства – три писмени документа, изходящи от длжника, признаващи съществуването на вземането, както и заведено дело пред СГС, по което предстои да се установи съществуването му със СПН. Признанието на длъжника обвързва и правоприемника му. Ако съдът е считал, че качеството кредитор е елемент от фактическия състав на иска, то е следвало да спре делото до приключване на делото пред СГС, което има за предмет именно вземането.

Конкретизира в жалбата всеки един иск срещу кои от ответниците е предявен и основанието на претендираната нищожност.

Преповторени са изложените факти от ищеца пред РС, като са посочени и нови по основателността на исковете.Има доводи срещу разпределената доказаетлетвена тежест, но без да се прави искане за събиране на доказателства, както и се обосновава тезата, че решението на БлОС подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Въззиваемите в представените отговори оспорват жалбата като неоснователна. Преповторили са тезите, които са поддържали и пред РС за недопустимост и неоснователност на исковете. Поддържат, че договора от 8.11.2017 г. от пълномощника на В. Т. е сключен преди той да почине, а формата на пълномощното, с което договорът е сключен е съобразен с утановената от закона форма към момента на даване на пълномощното.

Считат, с оглед уточнението на страните по съответните договори, че следва да се отстрани по реда на оставяне ИМ без движение. По тези и останалите наведени в отговорите съображения молят решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение РС е отхвърлил като неоснователни предявените от У.Н. - У.Н., с идентификационен № **** против „Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ****, Л. Л. М., А. Й. Т., Е. И. М. и В. В. Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И. М. искове с предмет да се прогласи нищожността на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ , сключен на 08.11.2017 г., по силата на който са прехвърлени 500 дружествени дяла в 2

ЕООД „Б.Е.С.“ всеки с номинал от 10 лв. за сумата от 5000 лв. от В. Й. Т. на А. Й. Т., поради това, че е сключен при липса на съгласие, а в условията на евентуалност поради това, че не е сключен в предвидената от закона форма; на Договор за продажба на дялове в ЕООД „Б.Е.С.“ сключен на 22.02.2018 г., по силата на който са прехвърлени 500 дружествени дяла в ЕООД „Б.Е.С.“ всеки с номинал от 10 лв. за сумата от 5000 лв. от А. Й. Т. на Л. Л. М., поради това, че е привиден и на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ сключен 22.12.2019 г., по силата на който са прехвърлени 500 дружествени дяла в ЕООД „Б.Е.С.“ всеки с номинал от 10 лв. за сумата от 5000 лв. от Л. Л.

М. на Е. И. М. на дата 22.12.2019г., поради това, че е привиден.

БлОС счита решението за валидно и частично допустимо, като за частичната допустимост съобрази следното:

БлОС счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявените искове. Макар ищеца да не е страна по договорите, то те намират отражение и в неговата правна сфера, тъй като засягат права, които той има спрямо една от страните по първия договор - спрямо В. Т.. С атакуваните сделки се засяга възможността му да се удовлетвори за паричните си вземания от имуществото на починалия В. Т., в което имущество се включват и дружествените дялове, предмет на договорите, чиято нищожност се претендира. Тези дялове се наследяват и върху тях може да се насочи принудително изпълнение съгл. чл. 517 от ГПК. В случая ищецът няма изпълнителен титул, но е завел пред СГС дело за установяване на паричното си вземане, поради което БлОС прима, че интересът му е евентуален.

За наличие на правен интерес по настоящото дело се е произнесъл изрично САС в опр. № 2398/27.09.2020 г., по ч.гр.д. 2743 по описа за 2020 г. на САС, в което е посочил, че твърдението на ищеца, че е кредитор на собственика на тези дялове - В. Й., обуславя правния му интерес това имущество да бъде върнато в патримониума на наследниците на длъжника му В. Т., с оглед на евентуално бъдещо удовлетворяване на твърдяното от У.Н.У.Н., парично вземане по отношение на В. Т..

За частичната недопустимост на решението БлОС съобрази следното:

РС се е произнесъл като е приел, че всички искове са предявени 3 срещу всички ответници и така се е произнесъл отхвърляйки ги.

С жалбата си ищецът е направил конкретизация посочвайки, всеки един от исковете срещу кои ответниците е предявил, поради което не е нужно ИМ да се оставя без движение. Уточнил е, че:

-иска за нищожността на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 08.11.2017 г.е предявил срещу „Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ****, А. Й. Т. и В. В. Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И.

М.

- иска за нищожността на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.02.2018 г. е предявил срещу Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ****, А. Й. Т. и Л. Л. М., и

- иска за нищожността на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.12.2019 г. е предявен против „Б.Е.С.“, ЕООД, с ЕИК ****, Л. Л. М. и Е. И. М. .

От направеното уточнение следва, че решението е недопустимо досежно произнасянето на РС по отношение на ответниците срещу които съответния иск за нищожност с предмет един от трите договора не е предявен т.е. недопустимо е:

-в частта, с която иска за нищожност на Договора за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 08.11.2017 г. е отхвърлен против Л. Л. М. и Е. И.

М.;

-в частта, с която иска за нищожността на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.02.2018 г. е отхвърлен против Е. И. М. и В. В.

Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И. М.

-в частта, с която иска за нищожността на Договор за продажба на дялове в ЕООД Б.Е.С.“ от 22.12.2019 г. е отхвърлен против А. Й. Т. и В. В.

Й., действащата чрез майка си и законна представителка Е. И. М.

Поради недопустимостта на произнасянето, поради непредявен срещу тези лица на съответния иск, решението в тези части следва да се обезсили.

На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК за преценка доводите в жалбата по съществото на спора, тезите на страните и закона, БлОС счита за установено следното от фактическа и правна страна:

4

Видно е, че В. Т. е подписал на 23.10.2017 г. документ според съдържанието, на който като първо е отразено, че той е получил на съответната дата от Клиниката „У.Н.“, фактури, визирани в документа, на обща стойност 176 747, 94 лв. с оставаща сума 170 306, 53; посочено е в документа като второ, че фактурите са с изтекъл падеж и са дължими от датата на тяхното представяне, както и че отразяват достоверно полученото обслужване, предоставено от болничното заведение, както и разходите по това обслужване; като трето е отразено, че В. Т. е декларирал изрично съгласие с посочените суми. За подписано и одобрено документът е подписан от В. Т..

Документа от 23.10.2017 г., както и документите от 05.10.2017 г. и от 7.6.2017 г. съдържат признание на подписалият ги В. Т. за негови парични задължения към ищеца.

Вещото лице от назначената експертиза сочи, която не се оспорва от страните, че подписите върху документите от от 23.10.2017 г., 05.10.2017 г. и от 7.6.2017 г. са изписани от посоченото в тях за подписало ги лице - В. Й. Т..

Изложеното подкрепя извода на съда за правен интерес от водене на настоящото дело.

В. Й. Т. умира на 08.11.2017 г.

В същия ден - 8.11.2017 г. В. Т. в качеството си на собственик на 100% от капитала на „Б.Е.С.“, ЕООД чрез пълномощника си А. Т. /негов брат/, съгласно нотариално заверено пълномощно рег. № 1463 от 22.5.2016 г. на нотариус К. Тамбураджиева, като продавач и А. Т. като купувач се сключва договор за продажба на дялове от капитала на дружеството като продавачът продава на купувача собствените си 500 дружествени дяла в еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.Е.С.“, ЕООД, всеки един от тях с номинална стойност 10 лв. за сумата от 5000 лв. Подписите и съдържанието на договора са нотариално заверени.

Видно е, че пълномощното, с което е сключен договора е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя В. Т. от 22.5.2016 г., без да съдържа нотариална заверка и на съдържанието на документа. Според отразеното от нотариуса е удостоверил/заверил подписите върху този документ, положени от В. Й. Т. – управител на „Б.Е.С.“, ЕООД. В 5 съдържанието на пълномощното е посочено че В. Т., „в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма Б.Е.С.“, ЕООД упълномощава Антон Т..

На 22.02.2018 г. с договор за продажба на дялове от капитала на същото дружество А. Т. продава на Л. Л. М. собствените си 500 дружествени дяла в еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.Е.С.“, ЕООД, всеки един от тях с номинална стойност 10 лв. за сумата от 5000 лв.

Подписите и съдържанието на договора са нотариално заверени.

Впоследствие на 12.12.2019 г. с договор за продажба на дялове от капитала на дружеството Л. Л. М. продава на Е. И. М. собствените си 500 дружествени дяла в еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.Е.С.“, ЕООД, всеки един от тях с номинална стойност 10 лв. за сумата от 5000 лв.

Подписите и съдържанието на договора са нотариално заверени.

От писмо на Нотариална камара на РБългария изх. №

653/21.7.2020 г. се установява, че в информационната система на

Нотариалната камара по чл. 9а, т. 3 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори е открит запис, касаещ нотариалното удостоверяване на съдържанието рег. № 2523, т. 1 № 134 на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 08.11.2017 г., което нотариално удостоверяване е въведено в регистъра в 17:05 часа на 08.11.2017 г. Посочено е, че Нотариална камара на РБългария поддържа Единна информационна система /ЕИС Е./.

Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора на 8.11.2017 г. упълномощителят е бил починал, от което следва, че правно основание на предявения иск по отношение нищожността на договора от 8.11.2017 г. е чл. 41, ал. 1 пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 2 пр. 2 от ЗЗД – липса на съгласие.

В чл. 41, ал. 1 от ЗЗД едно от визираните от законодателя основание за прекратяване на пълномощието е смъртта на упълномощителя.

Ако се изповяда сделка въз основа на прекратени пълномощия, то тя е нищожна поради липса на съгласие. Няма субект от името, на който да е направено волеизявление от представляващия го, тъй като няма лице което да представлява.

В тежест на ищеца е докаже по несъмнен и категоричен начин, 6 че упълномощителят е починал към момента на изповядване на сделката.