Решение № 597 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2009/2023
- Вид
- Решение № 597
- Подписан
- 07.04.2023
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 180 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 597 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330202009 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
688352F640102/26.01.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „Вагос” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:
„При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.10.2021г. се установи, че ВАГОС ЕООД с БУЛСТАТ *******, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.09.2021 г. - 30.09.2021 г. до 14.10.2021 г . включително.
Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства.
Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.
ПО
ПОГАСЯВАНЕТО
НАРУШИТЕЛЯ ПО ДАВНОСТ.
НА
ОТГОВОРНОСТТА
НА
Съгласно чл. 34, ал.3 ЗАНН „ Образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.“ Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.
В цитираното вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение намират и правилата за спиране и прекъсване на давността.
2
Правилата за прекъсването и спирането на давността на плоскостта на административно наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика на стария Върховен съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не текат, докато наказателното производство е висящо. Така изрично Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.
В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не тече (тоест е спряна), а именно надлежно спиране на административнонаказателното производство.
Тоест основанията за спиране на давностните срокове по ЗАНН са две:
-наличие на образувано наказателно производство за същото деяние -или надлежно извършено спиране на административно –наказателното производство.
В процесния случай няма спор, че чисто формално НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок от издаване на АУАН.
Това е така, доколкото АУАН е издаден на 13.01.2022г., а НП на 26.01.2023г.
За да обоснове законосъобразност на действията си, наказващият орган се позовава на спирането на административното производство, осъществено с разпореждане на наказващия орган от 11.05.2022г.
Същевременно съобразно трайната съдебна практика давността за издаване на НП се спира само ако самото спиране на административното производство е извършено валидно и законосъобразно.
Така Решение № 365/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г. Решение №2733/19.12.2019г. на Административен съд – Пловдив, XXIII състав, дело № 3587 / 2019г.
Съдът намира, че в случая това не е така на две самостоятелни основания.
3
На първо място спирането по процесното дело е извършено от некомпетентен орган.
При липсата на изрично посочване в ЗАНН кой следва да спре производството, съдът намира, че при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, следва единствено възможния извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителя , доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване, като на основание чл. 44, ал.3 ЗАНН преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя.
Така Решение № 383 от 13.02.2014 г. по н. д. № 3681 / 2013 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 900/29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 669/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е и практиката на Административните съдилища от всички съдебни райони-Решение № 246 от 19.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 93 / 2021 г. на X състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 730 от 15.05.2015 г. по н. д. № 126/2015 г. на Административен съд – Благоевград, Решение № 1241 от 11.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1193 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Варна, Решение от 17.02.2011 г. по к.а.н.д.
№ 265/2010 г. на Административен - съд Видин, Решение № 395 от 23.11.2012 г. по н. д. № 318 / 2012 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 109 от 06.04.2012 г. по н. д. № 21 / 2012 г. на Административен съд – Шумен, Решение № 170 от 15.06.2010 г. по к.н.а.х.д. № 158/2010 г. на Административен съд Стара Загора, Решение № 6920 от 11.11.2015 г. по адм.д. № 4513/2015 г. на Административен съд – София, Решение от 02.07.2010 г. по а.н.д. № 10156/2010 г. на Административен - съд Велико Търново.
В процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.
4
На следващо място, за да бъде законосъобразно спирането на административно производство, според трайната съдебна практика то следва да е предшествано от надлежно извършено щателно издирване на търсеното лице.
Понятието „щателно издирване“ е трайно утвърдено в съдебната практика и под него се разбира: „издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“
Така Решение № 365/23.2.2023г. на Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г..
В процесния случай наказващият орган се позовава на 2 броя покани за връчване на АУАН по пощата и 4 протокола за лично търсене на жалбоподателя.
И двете покани по пощата, видно от върнатите в цялост разписки, са нередовно връчени, като посочената причина е „няма никой на адреса“.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика връщането на пощенска пратка, с отбелязване, от което не може да се направи несъмнен извод, че адресатът е напуснал или трайно е преустановил връзката си с адреса:
-нито може да се приравни на надлежно лично връчване по чл. 58, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК;
-нито е достатъчно, за да намерят приложение правилата за връчване по силата на уредените в закона фикции- чл. 40, ал.2 ЗАНН, -нито е достатъчно, за да се приеме, че е извършено щателно 5 издирване на лицето.
Така Решение № 567/ 11 март 2014 година, трето наказателно отделение на ВКС по наказателно дело под № 2083/2013, Решение № 5787 от 07.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2007 г., Решение № 10620 от 20.10.2021 г. по адм. д. № 6330/2021 на Върховния административен съд, Решение № 7288 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 50/2021 на Върховния административен съд, Решение № 15652 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8011/2020 на Върховния административен съд.
В този смисъл и практиката на Административен съд ПловдивОпределение № 1903 от 10.12.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2940 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1386 от 27.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1327 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Определение № 118 от 18.01.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 144 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 2253 от 10.11.2017 г. по н. д. № 3001 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 2537 от 15.12.2017 г. по к. ч. адм. н. д. № 3376 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 2204 от 07.11.2017 г. по н. д. № 2999 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 609 от 24.03.2017 г. по н. д.
№ 761 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай следва да се съобрази, че връчването е извършено чрез пощенски оператор- STAR POST.
Според чл. 42 от публично достъпните общи условия на пощенския оператор пратките, които не са редовно връчени се оформят по един от посочените начини: