Определение № 172 от 15.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Бургас, 12.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Радостина К. Калиманова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500095 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на адв. С.

Д., пълномощник на К. К. В., ЕГН **********, против определение № 2903/20.11.2023 г. по гр.дело № 1757/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него жалба против разпореждане от 11.08.2023 г. по изпълнително дело №100/2021 г. на ДСИ Елена Анастасова – Районен съд – Царево.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че жалбата е насочена против действие на съдебния изпълнител, което не подлежи на съдебен контрол. Счита жалбата за допустима, тъй като е насочена против отказ на ДСИ по възражение на длъжника по чл.442а, ал.2 ГПК да вдигне наложените обезпечителни мерки поради свръхобезпеченост.

Излагат се доводи, че несъразмерността на обезпечаването по чл.442а ГПК е изведена като порок на принудителното изпълнение, водещ до неговата незаконосъобразност – самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител за вреди и се твърди, че са предвидени процесуални способи за преодоляването му по възражение на длъжника.

Според жалбоподателя, при вдигане на съответните обезпечителни мерки запор и възбрана, съставляващи, според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Поради това на длъжника не може да бъде отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, но и върху 1 имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество.

Цитира определение № 17/14.02.2020 г. по в.ч.гр.дело №8/2020 г. по описа на ПАС в подкрепа на изложените твърдения за допустимост на жалбата си.

На последно място счита за неотносимо позоваването в обжалваното определение на обстоятелството, че жалбоподателят не твърдял изпълнение в частичен размер на вземането в полза на взискателя.

Останалите страни по изпълнителното дело, редовно уведомени, не изпращат становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по жалба на К. К. В., длъжник по изп.дело № 100/2021 г. по описа на СИС при Районен съд – Царево против разпореждане на ДСИ от 11.08.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на К. В. с правно основание чл.442а, ал.2 ГПК да бъде вдигнат наложения от съдебния изпълнител запор върху вземанията на В. за трудово възнаграждение и разпределени дивиденти от дейността на „Агро Форест Консултинг“ ООД гр.София поради свръхобезпеченост на вземането, за което е образувано изпълнителното дело, предвид наложената от съдебния изпълнител и друга обезпечителна мярка - възбрана на недвижим имот – апартамент в гр.Царево.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е намерил жалбата за недопустима като насочена към акт на съдебния изпълнител, който не подлежи на съдебен контрол, и е постановил оставянето й без разглеждане.

За да достигне до този извод, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре или прекрати или да приключи принудителното изпълнение, но обжалваното в производството разпореждане не е от тази категория и предвид невъзможността разпоредбата да бъде тълкувана разширително, подадената жалба е недопустима, още повече, че не се твърди изпълнение – пълно или частично на вземането на взискателя.

Прието е, че цитираното определение на ПАС не сочи различен извод, тъй като съгласно него с приемане на разпоредбата на чл.442а ГПК, законодателят не променя обема на действията на съдебния изпълнител, които подлежат на контрол от съда по реда на обжалването по чл.435 ГПК .

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно.

Действително по въпроса дали за отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените обезпечителни мерки поради несъразмерност по чл.442а, 2 ал.2 ГПК не е предвидена възможност за обжалване, или следва да се приеме, че попада в актовете и действията, подлежащи на обжалване с жалба по реда на чл.435 ГПК (по-конкретно – по чл.435, ал., т.6 ГПК), съотв.дали подадена от длъжника жалба против такъв отказ се явява допустима, е налице противоречива практика на съдилищата.

Част от съдебните състави приемат, че възражението на длъжника по чл.442а, ал.2 ГПК, с което иска от съдебния изпълнител да изостави съответния изпълнителен способ поради неговата несъразмерност със стойността на изпълняемите права, предмет на принудителното удовлетворение, по своето правно естество представлява искане за прекратяване на съответните изпълнителни действия, изграждащи съответния изпълнителен способ, поради което този отказ подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението на основание чл.435, ал.2, т.6, предл. 2 ГПК .

Съдилищата приемат, че тази възможност за обжалване от длъжника на отказа на съдебния изпълнител да изостави съответния изпълнителен способ поради неговата несъразмерност, е реципрочна на признатата от закона възможност за взискателя да обжалва вдигането от органа по изпълнението на наложената обезпечителна мярка поради нейната несъразмерност (чл.435, ал.1, т.3, предл.2 ГПК).

Други съдебни състави приемат, че жалба от длъжника против отказа на съдебния изпълнител да изостави съответния изпълнителен способ поради неговата несъразмерност, е недопустима, тъй като действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, са изброени изрично и изчерпателно в закона, и не е предвидена защита против отказа на съдебния изпълнител да уважи възражението за несъразмерност чрез обжалване.

Настоящият съдебен състав продължава да споделя становище, изразено в редица актове на състави от Бургаския апелативен съд, че жалба против отказа на съдебния изпълнител да изостави съответния изпълнителен способ поради неговата несъразмерност, е недопустима (Определение № 386 от 12.11.2021 г.по ч.гр.дело № 20212000500444/2021 г. на БАС; Определение № 422 от 26.06.2020 г. по ч.гр.дело № 158/2020 г. на БАС; Определение № 666 от 16.12.2019 г. по ч.гр.дело № 434/2019 г. на БАС; Определение № 357 от 22.10.2018 г.по ч.гр.д.№ 318/2018 г. на БАС; в същия смисъл е и Определение № 78 от 22.02.2022 г. по ч.гр.дело № 20223000500033/2022 г. на ВнАС).

Действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, са изброени изрично и изчерпателно в закона (чл.435 ГПК, чл.462 ГПК, чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, чл.470 ГПК, чл.486, ал.2 ГПК). Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е изключено като възможност. Невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия не е пречка да се преценява тяхната законосъобразност в други производства, включително и такива по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител.

В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани. Такава възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл.442а от ГПК, на която се позовава жалбоподателят. В 3 нормата на чл.435, ал.1 от ГПК е посочена обжалваемост на отказите на ЧСИ да извърши искано изпълнително действие, но активно легитимиран за това е единствено взискателят.

Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ и с приетата нова разпоредба на чл.442а, ал.1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.441, ал.2 от ГПК.

Поради това на длъжника е предоставена възможността да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки или по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност на принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал.2 от ГПК, но не и по реда на чл.435 ГПК.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. К. В., ЕГН **********, против определение № 2903/20.11.2023 г. по гр.дело № 1757/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4