Решение № 2146 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2146 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110206658 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 9730099 на СДВР срещу Е. П. З., ЕГН: **********, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл. 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.4 вр.ал.1 т. 3 от ЗДвП, извършено на 04.12.2023г. в условията на повторност.

Жалбата е бланкетна и не съдържа доводи за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, представя писмени бележки, претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

За нарушение от 01.05.2022г. бил издаден ЕФ серия К с № 7389988 1 против Е. З.. Същият няма данни по делото, въпреки изрично изисканите от съда доказателства, кога и на кого е връчен, данни за връчването му липсват, като същият не бил и заплатен,

На дата 04.12.2023 г. в 12:23 часа в с гр. София, на бул. Царица Йоанна номер до 15 с посока от бул. Д-р Петър Дертлиев към бул. Вардар жалбоподателката Е. З. управлявала МПС – МЕРЦЕДЕС С 300 БЛУТЕК ХИБРИД вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер СВ****СТ със скорост на движение от 75 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важимо общо за населеното място, което представлявало превишение от 25 км/ч. Нарушението било установено и заснето с ATCC № MD1195 поставено на бул. Царица Йоанна номер до 15 с посока на заснемане на автомобилите, движещи се от бул. Д-р Петър Дертлиев към бул. Вардар.

Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е С.Б., обстоятелство, което не се оспорва, а се доказва от приложената справка.

След заснемане на нарушението, на собственика на автомобила – Б. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 8433148 на СДВР.

На 03.07.2024г. същата попълнила декларация, като посочила, че не тя, а жалбоподателката З. била управлявала посоченото в ЕФ МПС, като същото било върнато на собственика на 05.12.2023г. Към декларацията приложила и копие на СУМПС на жалбоподателката. Първоначално издадения ЕФ бил анулиран и бил издаден обжалваният ЕФ Серия К №9730099.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол от 14.03.2023г., приложен по делото.

Видно е, че АТСС е използвано в срока на последващата проверка, като съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията независимо, че срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, АТСС се счита за одобрен тип поради преминала последваща проверка, противно на изложеното в жалбата.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 78 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар.

2 наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч . В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като лице, посочено в декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.

4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Спазени са всички срокове за съставяне на ЕФ. Датата на връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя. Без значение е каква е процедурата за връчване на ЕФ и дали същата е спазена при положение, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срок. Към момента на връчване на ЕФ процедурата по ангажиране на отговорността на жалбоподателя е приключила.

В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение, доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая жалбоподателят е упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.

Спазени са сроковете за неговото издаване. Доколкото видно от справките от СДВР ОПП, изискани от съда, жалбата срещу ЕФ е депозирана в срок и същата е допустима.

Не се доказа твърдяната в ЕФ повторност, доколкото въпреки изисканите от съда доказателства от ОПП СДВР не са в състояние да приложат надлежно изготвена разписка или друг документ, удостоверяващ връчването на ЕФ серия К с № 7389988 против З., обусловил според СДВР повторността на нарушението. При положение, че няма безспорни доказателства ЕФ да е бил 3 връчен, респективно жалбоподателят да се е запознал с него, както и същият да е влязъл в сила, то недоказано остана твърдението за наличие на този признак на по-тежкия състав на административно нарушение, под който е подведена деятелността на жалбоподателя. Видно от справката на ОПП СДВР няма данни за връчване на този електронен фиш.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания 4

ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Доколкото е посочено мястото на нарушението, датата и часа на извършването му, че се касае за установено нарушение за скорост, като е посочена разрешената скорост, установената скорост и с колко км/ч е превишаването, съдът намира че напълно ясно и по стандартите на ЗДвП, приложим в случая, е описаното нарушението. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че поради наличието на специална уредба в ЗДвП и процедура по съставяне на ЕФ, чл.57 и чл.42 от ЗАНН не намира приложение и не се касае нито за АУАН, нито за НП, за да отговаря ЕФ на изискванията за съставяне на тези документи. В този смисъл датата на издаване на ЕФ не е реквизит на самия ЕФ, а органът на издаване – СДВР е посочен надлежно в ЕФ.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона (чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Пътят се намира в населено място общото ограничение е винаги 50 км/ч, съответно е следвало жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място.

Липсва, видно от материалите по делото, друго ограничение на скоростта за движение, обстоятелство, което и жалбоподателката не оспорва.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.

19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния 5 орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място, без наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е следвало да се спазва общото ограничение от 50 км/ч и да се избира скорост на движение в тази максимална граница.