Разпореждане № 7906 от 10.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 10.09.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 4024 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление, подадено от „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Р. Д. Д. с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. София, ул. „Околчица“ 4, бл. 4, общ.

Столична, обл. София (столица), за заплащане на следните суми: 158.29 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва за забава от 27.08.2026 г.; 3.44 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2026 г. до 05.04.2026 г.; 42.08 евро – законна лихва за забава за периода от 05.03.2026 г. до 13.08.2026 г.

След като се запозна със заявлението, съдът намира следното:

Към заявлението е представен договор за потребителски кредит, по силата на който заявителят е предоставил на длъжника сумата от 1300.00 лв.

(664.68 евро). Закупени са и два пакета застраховки на цена 113.88 лв. (58.23 евро) и 119.88 лв. (61.29 евро), съответно 233.76 лв. (119.52 евро), като общата сума е прибавени към главницата (общо 784.20 евро). Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62.16 %. Уговорено е сумата по кредита да бъде върната на месечни вноски.

Съдът намира, че ГПР в процесния договор е невярно посочен. Съгласно чл. 10 в него се включва само възнаградителната лихва. Застраховката обаче представлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, и е задължителна за получаването му, поради което подлежи на включване в ГПР.

Подходът на заявителя да нарича всички разходи по кредита „главница“ не може да намери подкрепа. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. III г. о.

Застрахователната премия по полици, сключени едновременно с договора за кредит, представляват разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, дори и да не са задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия. При отговора на четвърти въпрос в Решение на СЕС по дело С-377/2014 г. (т. 91) се приема, че член 3, буква „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които 1 заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В мотивите се посочва, че след като понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква „з“ от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя (т. 85 от решението). Поради това СЕС приема, че в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал (удържал/приспаднал) за плащане на разходи свързани с кредита.

Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита (т. 87 от решението).

Именно това прави „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – не предоставя на потребителя целият размер на кредита, а превежда част от сумата на застраховател, друга част задържа за себе си, като предоставя на потребителя чистата стойност на кредита. След това иска потребителят да върне както чистата стойност на кредита, така и другите разходи. За средния потребител размерът на ГПР изглежда нисък, но всъщност не е.

Според съда застраховките са задължително условие за сключване на договора. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС се разяснява, че националната юрисдикция не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителни услуги са били поискани свободно при сключването на договора за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Ето защо съдът намира, че в случая застраховката на практика е била задължителна. Това се приема и в цитираното по-горе Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. III г. о., а и в практиката на Окръжен съд – Кюстендил, обективирана в Определение № 167 от 19.03.2026 г. по в. гр. д. № 68/2026 г., Определение № 159 от 16.03.2026 г. по в. гр. д. № 70/2026 г. и др.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на застрахователната премия в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според 2

СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на изложеното на основание чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, в случая 664.68 евро. Следва да се съобрази информацията от заявителя, че потребителят е извършил плащания на обща стойност 1184.44 лв. и 272.89 евро (878.48 евро). Тази сума следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д.

№ 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Следователно в случая чистата стойност по кредита е 664.68 евро, а извършените погашения в размер на 878.48 евро. Поради това, заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 13271/27.08.2026 г., подадено от „***“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Р. Д. Д. с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. *** за заплащане на следните суми: 158.29 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва за забава от 27.08.2026 г.; 3.44 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2026 г. до 05.04.2026 г.; 42.08 евро – законна лихва за забава за периода от 05.03.2026 г. до 13.08.2026 г.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението от заявителя.

Препис настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено в едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

3

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

4