Решение № 1699 от 16.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. Варна, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501876 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на чл.258 ГПк и е образувано по въззивна жалба депозирана от Г. Р. Г., ЕГН ********** срещу решение № 261803/ 01. 06.2021 г.,постановено по гр.д. № 15946/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, с което се :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. ****, срещу Североизточно държавно предприятие ДП - град Ш., ЕИК 201617412, с адрес: град Ш., ул.

****, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация за приемане за установено в отношенията между страните, че по отношение на ищеца е осъществена дискриминация от работодателя Североизточно държавно предприятие ДП - град Ш. по признак „лично положение", изразяващ се в неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд на равностойния по длъжност на ищеца заместник - директор, както и по признак „увреждане", изразяващ се в неравностойно третиране като ръководител и заместник - директор на предприятието, пълната му изолация и постоянни проверки при изпълнение на преките му задължения, с оглед на наложените на ищеца и отменени дисциплинарни наказания;

2. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8 757 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди, изразяващи се в:

2 . 1 . разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение /включващо основна заплата и процент прослужено време/ и основното трудово възнаграждение на равностойния по длъжност колега на ищеца, както следва: 2.1.1. в размер общо на 540 лева за месеците октомври, ноември и декември 2017 г., от която сума: общо 450 лева - разлика в основното възнаграждение и общо 90 лева разлика във възнаграждението за процент прослужено време; 2.1.2. в размер общо на 1 260 лева за периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г., от която сума: общо 1 050 лева - разлика в основното възнаграждение и общо 210 1 лева -разлика във възнаграждението за процент прослужено време; 2.1.3. в размер общо на 907,50 лева за периода от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г., от която сума: общо 750 лева - разлика в основното възнаграждение и общо 157,50 лева -разлика във възнаграждението за процент прослужено време; 2.1.4. в размер общо на 2 964,50 лева за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2019 г., от която сума: общо 2 450 лева - разлика в основното възнаграждение и общо 514,50 лева разлика във възнаграждението за процент прослужено време; 2.1.5. в размер общо на 2 135 лева за периода от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г., от която сума: общо 1 750 лева - разлика в основното възнаграждение и общо 358 лева - разлика във възнаграждението за процент прослужено време;

2.1.6. в размер общо на 331 лева за периода от 01.01.2020 г. до 24.01.2020 г., от която сума: общо 270,46 лева - разлика в основното възнаграждение и общо 60,54 лева - разлика във възнаграждението за процент прослужено време;

2. разликата в изплатеното на ищеца обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие и това, което би получил при основна заплата, равна на тази на равностойния му по длъжност колега в размер общо на 427 лева, от която сума: 350 лева - разлика в основното възнаграждение и 77 лева - разлика във възнаграждението за процент прослужено време;

3. разликата в изплатеното на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и това, което би получил при основна заплата, равна на тази на равностойния му по длъжност колега за 12 дни за 2019 г. и 2 дни за 2020 г., в размер общо на 192 лева, от която сума: 150 лева - разлика в основното възнаграждение и 42 лева - разлика във възнаграждението за процент прослужено време; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

3. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, чувство на угнетеност, раздразнителност, нервност и комплекс за малоценност в резултат на дискриминационното поведение на ответника в периода от края на 2017 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - 24.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

4. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 478,42 лева, представляваща обезщетение за забава / описана в диспозитива на решението /

ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Североизточно държавно предприятие ДП - град Ш., ЕИК 201617412, с адрес: град Ш., ул.

****, сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева - разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Твърди се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно, по изложени в жалбата подробни съображения и се претендира неговата отмяна,като се иска да бъде постановено друго решение,с което предявения иск бъде уважен. Представена е писмена защита.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

2

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Г. Р. Г., ЕГН **********, срещу Североизточно държавно предприятие ДП - град Ш., ЕИК 201617412, с адрес: град Ш., ул. ****, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация за приемане за установено в отношенията между страните, че по отношение на ищеца е осъществена дискриминация от работодателя Североизточно държавно предприятие ДП - град Ш. по признак „лично положение", изразяващ се в неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд на равностойния по длъжност на ищеца заместник - директор, както и по признак „увреждане", изразяващ се в неравностойно третиране като ръководител и заместник - директор на предприятието, пълната му изолация и постоянни проверки при изпълнение на преките му задължения, с оглед на наложените на ищеца и отменени дисциплинарни наказания;

2. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 8 757 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди, изразяващи се в:

1. разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение /включващо основна заплата и процент прослужено време/ и основното трудово възнаграждение на равностойния по длъжност колега на ищеца, за периоди и суми описани подробно в исковата молба .

2. разликата в изплатеното на ищеца обезщетение за неспазено едномесечно предизвестие и това, което би получил при основна заплата, равна на тази на равностойния му по длъжност колега в размер общо на 427 лева, от която сума: 350 лева - разлика в основното възнаграждение и 77 лева - разлика във възнаграждението за процент прослужено време;

3. разликата в изплатеното на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и това, което би получил при основна заплата, равна на тази на равностойния му по длъжност колега за 12 дни за 2019 г. и 2 дни за 2020 г„ в размер общо на 192 лева, от която сума: 150 лева - разлика в основното възнаграждение и 42 лева - разлика във възнаграждението за процент прослужено време; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

3. с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, чувство на угнетеност, раздразнителност, нервност и комплекс за малоценност в резултат на дискриминационното поведение на ответника в периода от края на 2017 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - 24.01.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

4. с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 478,42 лева, представляваща обезщетение за забава, описани по срокове и суми подробно в исковата молба.

В проведено на 14.05.2021 г. съдебно заседание е допуснато изменение в размера на предявените искове, както следва: по иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, като същият се счита предявен за сумата от общо 8 696,91 лева, вместо сумата от 8 757 лева; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от общо 1 370,18 лева, вместо 1 478,42 лева. В рамките на същото открито съдебно заседание е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 71, ал.

3

1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото от ищеца основно трудово възнаграждение /включващо основна заплата и процент прослужено време/ и основното трудово възнаграждение на равностойния по длъжност колега на ищеца за месец октомври 2017 г., както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава върху посочените разлики за периода от 10.11.2017 г. до 10.12.2020 г., на основание чл. 232 ТПК.

Твърди, че на 08.01.2015 г. е сключил с ответника Трудов договор № 47/08.01.2015 г. за заемане на длъжността „заместник директор" в Централното ^правпен\ле на Североизточно държавно предприятие ДП - град Ш.. Договорът съдържал клауза за изпитване, определено основно трудово възнаграждение от 2 100 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 17 %. На 24.01.2020 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 64 от същата дата. С Допълнителни споразумения № 4/01.07.2016 г. и № 23/01.10.2017 г. било променяно основното трудово възнаграждение на ищеца, както и че допълнителното трудово възнаграждение на последния било начислявано в с я к а година автоматично. От четвърто тримесечие на 2017 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е изплащано възнаграждение за допълнително материално стимулиране.

Твърди, че на 01.06.2016 г. на равна по длъжност и с еднаква като ищцовата длъжностна характеристика било назначено друго лице, като съгласно подписаното от последното допълнително споразумение, основното му трудово възнаграждение било в еднакъв размер с това на ищеца. На 01.07.2017 г. основните трудови възнаграждения и на двамата служители били увеличени на 2 400 лева, като на 01.10.2017 г. това на ищеца било увеличено на 2 500 лева, а на колегата му - на 2 650 лева, а считано от 01.01.2019 г. -било увеличено само основното трудово възнаграждение на другото лице - на 2 850 лева.