Решение № 330 от 29.11.2019, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 330 от 29.11.2019 г., гр.

Кюстендил

В И М

Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.

2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от М.Л.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат П.С.Д., срещу Решение № 299/13.09.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 640/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-5310-000340/02.04.2019 г., издадено от началника на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) към сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.

1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат П.Д..

Група

КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР

– Кюстендил, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Предмет на въззивно обжалване е НП № 19-5310-000340/02.04.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при

ОД на МВР – Кюстендил, с което на М.Г. на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 11.03.2019 г. около 22:15 часа в община Дупница, по път първи клас № Е-79, км 335+426, край с. Джерман, в посока гр. Дупница, М.Г. е управлявал лек автомобил марка и модел „М.”, с рег. № СВ****ВА, собственост на Л. Г., във връзка с чието притежание и използване не е имало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката. На М.Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 340/11.03.2019 г., в който актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказано противоправно деяние на М.Г., законосъобразно наложено административно наказание и липса на маловажност на деянието. По посочените правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилни са изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление, и доказано противоправно деяние на нарушителя. Административнонаказателната отговорност на М.Г. е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лева. Не се спори по делото, че към момента на проверката управляваното от М.Г. МПС марка и модел „М.”, с рег. № СВ****ВА, е собственост на Л. Г.. От доказателствата по делото безспорно е установено, че към този момент за това МПС няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Видно от справката от Гаранционен фонд, за автомобила е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на 08.01.2018 г. с „Дженерали застраховане” АД – Застрахователна полица № BG/08/118000201980, с период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 07.03.2018 г. до 23:59 ч. на 06.03.2019 г., и на 12.03.2019 г. е сключен договор с „Дженерали застраховане” АД – Застрахователна полица № BG/08/119000737442, с период на застрахователно покритие от 10:00 ч. на 12.03.2019 г. до 23:59 ч. на 11.03.2020 г. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Легално определение на понятието „автомобилист” е дадено § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на КЗ – собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съответства напълно на описанието на нарушението в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП и се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Освен това разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на моторни превозни средства, за които няма сключена и действаща такава застраховка за водача: „Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс.”. Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от касатора е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ с всички негови обективни признаци, а именно – управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, доколкото М.Г., в качеството си на водач, е могъл и е бил длъжен да знае, че за автомобила няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА

Решение № 299/13.09.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 640/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.