Решение № 260004 от 05.10.2020, Районен съд - Своге

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … гр. Своге, 05.10.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - СВОГЕ, IV-ти състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА при участието на секретаря Ирена Никофорова, като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 415 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба от Н.И.Д., чрез адв. Д.П. от …, срещу

Л.Д.Я. и Р.Д.С. е предявен конститутивен иск за делба с правно основание чл.

34, ал. 1 от ЗС.

Ищцата сочи, че е наследник по закон на И. Р. Б., починал на …… г., а ответниците са наследници на Н. Р. С., починала на ….. г.

Съгл. Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г., наследодателят на ищцата И. Р. Б. придобил правото на собственост върху реален дял от постройката от 45 кв. м., находяща се в парцел XVI-413 в кв. 26, а наследодателят на ответниците Н. Р. С. станала собственик на останалата реална част от същата постройка. По отношение на дворното място (парцела) И. Р. Б. придобил ¼ ид. ч. от дворното място, а Н. Р. С. – ¾ ид. ч. Наред с това, по силата на учредено право на строеж, И. Р. Б. изградил в имота пристройка, долепена до основната постройка, в източната й част. По отношение на тази пристройка се твърди изключителна собственост на ищцата, което не се оспорва от ответниците, поради което пристройката е изключена от делбената маса и не е предмет на спора. В допълнителна молба ищцата уточнява, че дворното място (УПИ XVI-413 в кв. 26 с площ от 2005 кв. м.) е съсобствено между нея и ответниците, като твърди, че квотите са съответно ¼ ид. ч. за нея и ¾ ид. ч. за ответниците. В имота имало построени две сгради – 1.) масивна едноетажна вилна сграда, за която се твърди, че е строена през 1979 г. от бащата на ищцата и е нейна изключителна собственост и 2.) паянтова сграда, прилепена до вилната сграда, за която се твърди, че е строена през 1939 г. и е съсобствена между страните по делото, като ищцата има ½ ид. ч. от правото на собственост, а останалата ½ ид. ч. се полага на двамата ответници общо. По същество, както окончателно се заявява и в съдебните прения, се иска делба на недвижимите имоти, предмет на Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г., а именно постройка, находяща се в парцел XVI-413 в кв. 26, построена цялата на 45 кв. м., както и дворно мястото, съставляващо парцел XVI-413 в кв. 26 по плана на с. В. Т., С. окръг, където е построена описаната къща.

Ответниците са получили препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК поотделно са депозирали отговори с идентично съдържание. Сочат, че с НА № 179, т. 1, д. № 419/1984 г. майка им Н. Р. С. е призната за собственик по давностно владение, наследство и делба на ¾ ид. ч. от дворното място и ½ ид. ч. от полумасивната жилищна сграда, цялата с площ от 45 кв. м. Двамата ответници наследили така описаното недвижимо имущество и станали съсобственици на частите от сградата и дворното място, притежавани приживе от майка им. С НА № 62, т. I, дело № 131/1979 г. недвижимото имущество, придобито в собственост от И. Р. Б. по силата на делбения протокол от 31.03.1975 г., било дарено на ищцата. В заключение ответниците считат предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй като чрез него ищцата претендирала имущество, надхвърлящо квотата й, а именно желаела да придобие и останалата част от къщата. В отговор на уточняващата молба на ищцата, ответниците в молба от 15.01.2020 г. (л. 52 от делото) вземат становище. В делбения протокол не съществувало понятие „паянтова сграда“, същата имала жилищен характер. Оспорва се и твърдението, че квотите от въпросната жилищна сграда са по ½ ид. ч. за ищцата и за ответниците.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа доводите и исканията си да се допусне до делба недвижимото имущество, предмет на делбения протокол от 1975 г. между страните по делото и при законните квоти. Ответниците, също чрез пълномощника си, заявяват, че оспорват иска като недопустим, тъй като дворното място и сградите в него вече били поделени. Ответниците претендират и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. №

235/1975 г. е одобрена съдебна спогодба в следния смисъл:

- И. Р. Б. получава в дял празно дворно място, образуващо парцел V-421 в кв. 26 по плана на с. В. Т., С. окръг, с пространство от 1470 кв. м., както и самостоятелен реален дял (подробно индивидуализиран в протокола) от постройката, находяща се в другия съсобствен парцел - XVI-413 в кв. 26, цялата от 45 кв. м., както и ¼ ид. ч. от мястото в парцел XVI-413 в кв. 26 по плана на с. В. Т., при реално ползване на тази идеална част (границите на ползването са подробно индивидуализирани в протокола);

- Н. Р. С. получава в дял ¾ ид. ч. от парцел

XVI-413, целият с пространство от 2005 кв. м., при реално ползване на тази идеална част, вън от границите, описани в дял първи, както и получава в реален дял (подробно индивидуализиран в протокола) останалата част от сградата, описана в дял първи, построена в парцел XVI-413 в кв. 26.

Съгл. Скица № 421/13.06.2018 г. и Скица №

845/18.09.2018 г., изд. от Община Своге, УПИ (парцел) XVI-413 в кв. 26 от ПУП на с. В. Т. в КП на селото фигурира като собственост на наследниците на И. Р. Б.

(1/4 ид. ч.) и Н. Р. С. (3/4 ид. ч.). Измерена графично, площта на целия имот е 2005 кв. м. Скицата е издадена на ищцата, за да послужи за частично изменение на ПУП, по – конкретно за попълване на пристройка към съществуваща вилна сграда в КП на селото. Към скицата е приложена и скица – предложение, според която вследствие на изменение на ПУП УПИ V-421 става с площ от 2271 кв. м., а XVI-413 – с площ от 1204 кв. м. Според Скица № 141/26.02.2018 г., изд. от Община Своге, УПИ V-421 в кв. 26 с площ от 1470 кв. м. фигурира като собственост на ищцата, съгл. НА № 62, т. I, дело № 131/14.03.1879 г.

По силата на НА № 62, т. I, дело № 131/14.03.1879 г. по описа на РС – Своге, И. Р. Б. е дарил на дъщеря си – ищцата Н.И.Д. празно дворно място, образуващо парцел V-421 в кв. 26 (различен от процесия) по плана на с. В. Т. с пространство от 1470 кв. м., с уредени регулационни сметки.

Съгл. Строително разрешение № 76/03.09.1979 г., на И.

Р. Б. е позволено да строи пристройка към вила върху 38 кв. м. на собственото си място, кв. 26, парцел № XVI-413 по плана на с. В. Т.. В същото време, според Съгласително за извършване на строеж върху съсобствен строеж (л. 47 от делото), Н. Р. С. е заявила съгласие брат й И. Р. Б. да направи пристройка от източната страна на съществуващата сграда в съсобствения им парцел XVI-413 в кв. 26 на с.

В. Т., на около 40 кв. м. строителна площ със свои средства и за своя сметка. От Удостоверение № 201/07.12.2015 г., изд. от Община Своге, се установява, че ищцата в качеството си на наследник на И. Р. Б., сочен в удостоверението като собственик на масивна едноетажна пристройка към вилна сграда със ЗП от 49,84 кв. м. по силата на учредено правно на строеж от 07.06.1979 г., е предоставила на общинската администрация необходимите данни за сградата.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1083/16.05.2018 г., изд. от Столична община, единствен наследник на И. Р. Б. е ищцата Н.И.Д.. Починалият И. Р. Б., видно от Удостоверение за наследници изх. № 1328/10.06.2019 г., изд. от Община Своге, е бил наследник на Р. Ф. Б., заедно с наследодателя на ответниците Н. Р. С. От същото удостоверение се установява, че последната е наследена по закон от Л.Д.Я. и Р.Д.С..

С НА № 179, т. I. дело № 419/1984 г. от 05.12.1984 г. по описа на РС – Своге Н. Р. С. е призната за собственик по давностно владение, наследство и делба на следния недвижим имот: ¾ ид. ч. от дворно място, находящо се в землището на с. В. Т., С. окръг, цялото с пространство от 2005 кв. м., ведно с ½ ид. ч. от построената в това дворно място полумасивна жилищна сграда, цялата на 45 кв. м. с реално ползване на голямата югозападна стая, половината от вътрешното разпределително антре, кухня, както и стопанските сгради до стаята и кухнята, което дворно място съставлява парцел XVI, пл. №413 от кв. 26 по плана на с. В. Т.

Представеното Конструктивно становище (л. 49 от делото) не следва да се коментира, тъй като не представлява експертно заключение, приобщено в рамките на настоящия процес, а е изготвено по искане и за сметка на една от страните. Не следва да бъдат обсъждани също наличните по делото молби на ищцата до Община Своге за премахване на постройки, снимкови материали във връзка с тях, констативни протоколи от 10.02.2020 г. и от 05.03.2020 г. и Предписание изх. № 94-Н-165/11.03.2020 г. на Кмета на Община Своге, тъй като същите са неотносими към предмета на доказване.

В Скица № 24/19.01.2016 г., изд. от Община Своге, е отбелязано наличие на саморазрушаваща се част от едната от сградите, съществуващи в имота.

Според заключението по съдебно – техническата експертиза в поземления имот УПИ XVI-413 с площ от 2005 кв. м. са налични следните сгради, отразени в комбинираната скица: 1.) стопанска пристройка с площ от 23 кв. м., прилепена към част от стара сграда с площ от 31 кв. м., идентична с имота по НА № 179, т. I. дело № 419/1984 г. от 05.12.1984 г. по описа на РС – Своге (за стопанската пристройка и частта от стара сграда се сочи, че са напълно саморазрушени); 2.) вилна сграда, пристроена 1979 г. от източната част на стара сграда, като двете (частта от стара сграда с площ от 21 кв. м. и пристройката от 50 кв. м.) вещото лице посочва, че имат характера на самостоятелен обект – жилище. За срутилата се част от 31 кв. м. от съществуващата стара сграда се сочи, че също има характер на самостоятелен обект. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към момента на съставяне на делбения протокол условно обособените имот на ищцата и имот на ответниците са отговаряли на изискванията за самостоятелен обект, но не и за самостоятелно жилище, като в дворното място няма огради или други материализирани граници. В експертното заключение е направен извод, че частта от старата сграда, към която е пристроявано през 1979 г. - 1980 г., е идентична с дял I от делбения протокол от 31.03.1975 г., а саморазрушилата се част от същата сграда, ведно със стопанската постройка, отговарят на дял II от протокола. Съдът се кредитира заключението на СТЕ като задълбочено, аргументирано и обективно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищцата следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на съсобственост по отношение на имуществото;

2.) основание, на база на което е възникнала съсобствеността; 3.) между кои лица съществува съсобствеността; 4.) какви са квотите (идеалните части) на всеки от съсобствениците; 5.) съществуване на съсобственото имущество, чиято подялба се иска, към момента на приключване на устните състезания; 6.) идентичност на недвижимите имоти по скица и по титул за собственост.

Решението по допускането на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху вещите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта им в съсобствеността върху тях.

По отношение на постройката, обозначена като „стара сграда, построена през 1939 г.“ в заключението по СТЕ, построена цялата на 45 кв. м., същата е поделена между наследодателите на страните по делото със съдебната спогодба, обективирана в Протокол от 31.03.1975 г. на РС – Своге по гр. д. № 235/1975 г. Съсобственост върху тази сграда понастоящем не съществува между ищцата от една страна и ответниците от друга. Това е така, защото със съдебната спогодба на всеки от наследодателите на страните е възложен реален дял – реални части, индивидуализирани в достатъчна степен, с посочване на помещенията, които обхващат.

Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50aa246c-ffc3-45a1-ad16-b160f9d91d50