Решение № 146 от 12.11.2024, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Гражданско дело 327/2023
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 12.11.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- Виолета Костадинова Апостолова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Е., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е., II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20232310100327 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпилата от Е. Д. А., чрез пълномощника й адв. Г. П. Д., против „О.“ ЕООД с ЕИК *****, представлявано от К. Г. П., искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Е. А., чрез проц. си представител – адв. Г. Д., в исковата си молба твърди, че тя притежава право на собственост върху 5/9 ид.части от подробно посочени осем поземлени земеделски имота в землището на село Лесово с обща площ 81.789 дка, като е придобила същите чрез договори за дарение и за покупко продажба от 28.06.2017г. Сочи, че на 17.07.2015 година един от съсобствениците на същите имоти - Б. К. П., притежаващ 3/9 ид. части от тях, без знанието и съгласието на останалите съсобственици, е сключил договор за аренда с ответното дружество за срок от 20 години, считано от 01.10.2015 година, като договорът е вписан в Служба по вписванията - Е. с дв.вх.рег. № 2361, том 3, акт № 93 от 20.07.2015 год. Договореното арендно плащане по този договор е в размер на 3.00 лева на декар за целият период на договора от 20 години, но то не съответства на действителните ренти, които се заплащат по договори за аренда на земи, идентични с процесните като площ и категория, и е многократно по-ниско от пазарните такива.
Ищцата твърди, че през целият период от придобиването на идеалните части от нивите на 28.06.2017год. и до момента на подаването на ИМ тя не е получавала от арендатора никакви суми, представляващи плащане за ползването на отдадените под аренда ниви. Това поведение на ответното дружество е довело до предявяване от ищцата против ответника на иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на имотите, по който иск е било образувано гр.д. № 507/2020год. По описа на ЕРС, като по същото 1 е постановено решение и иска е уважен, но към момента на предявяването на иска не е влязло в сила поради обжалването му пред по-горна инстанция.
В исковата молба се заявява, че обработвайки нивите и реализирайки добивите от тях без да заплаща на ищцата суми във връзка с това ползване, ответното дружество се е обогатило за нейна сметка, а тя е обедняла, тъй като не е получила никакви суми, въпреки че е собственик на 5/9 ид.части от всички ниви, като обедняването е наймалко в размера на дължимите наемна или рентна вноска за ползване на земеделски земи за изтеклите стопански години. Съобразявайки се с определените от ОД „Земеделие“ Я. средни годишни рентни плащания за землището на село Лесово за периода от стопанската 2017-2018год. до стопанската 2021-2022год., ищцата сочи, че за процесните осем ниви рентното плащане за тези 5 стоп. години възлиза на сумата от 3271.57 лева, а за притежаваните само от нея идеални части - 1817.54 лева.
Ищцата желае съдът да постанови решение, с което на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД да осъди „О.“ ЕООД гр. П. да й заплати сумата от 1817.54 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствените й 5/9 ид.части от описаните в обстоятелствената част на исковата молба осем земеделски имота в землището на с.
Лесово за стопанските 2017-2018г., 2018-2019г., 2019-2020г., 2020-2021г. и 2021-2022г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска – 31.07.2023г. до окончателно погасяване на задължението. Желае се и присъждане на направените по делото разноски пред тази инстанция, които са в общ размер на 972.71 лева.
В дадения от съда срок ответното дружество „О.“ ЕООД, представлявано от К.
Г. П., чрез редовно упълномощената адв. Д. Т., е депозирала писмен отговор, с който е заявила, че искът е допустим, но изцяло неоснователен – по основание и размер.
Твърди се, че с оглед заявеното в обстоятелствената част на исковата молба, в случая се касае до неизпълнение на договорни задължения, предвид сключения от един от съсобствениците на описаните в ИМ земеделски имоти Договор за аренда, действал по време на процесния период, който договор изключва приложното поле на института за неоснователното обогатяване, както и че възможността за изменение на договора, продиктувано от трайна промяна в обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, довело до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, е регламентирана в чл. 16 от ЗАрЗ, но в исковата молба няма данни ищцата да е оспорвала размера на арендното плащане, да е търсила изобщо плащане на такова, както и да е претендирала по-висока такова за един значителен период от време. С оглед на това се желае искът да бъде отхвърлен като се присъдят разноските по делото.
В с.з. ищцата не се явява лично, но нейния процесуален представител адв. Г. Д. се явява и заявява, че поддържа исковата претенция и желае съдът да уважи иска до размера, определен от вещото лице в изготвеното по делото заключение и да се 2 присъдят разноските по делото съобразно резултата от делото. Сочи се за безспорно установено, че ищцата е собственик на идеалните части, посочени в исковата молба от осемте земед. имота в землището на с. Лесово, че тя не е получавала никакви суми от ответното дружество за ползването на собствените й идеални части от имотите, че сключеният през 2015г. договор за аренда не е противопоставим на ищцата, която притежава повече от половината от идеалните части от процесните осем земед. имота, а възражението на ответното дружество, че ищцата не е потърсила сумите, които би следвало да й заплати „О.“ ЕООД за ползването на имотите, посочени в договора за аренда, е неоснователно, тъй като в случая става дума за парично задължение, което не е търсимо, а е носимо съгласно закона и при желание от страна на длъжника, той би следвало да предприеме действия по изпълнението, но такива действия не са извършени.
В с.з. за ответното дружество се явява редовно упълномощената адв. Д. Т., която заявява, че поддържа изцяло отговора на исковата молба и изложените в него основания за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените от ищцата нотариален акт за дарение № 186, том І, рег. № 1404, дело № 146 от 28.06.2017год. и нотариален акт за покупкопродажба № 187, том V, рег. № 1415, дело № 147 от 28.06.2017 год., двете дела по описа на нотариус Ж. Р. с рег. № 452 на НК с район на действие PC- Е., е видно, че Е.
Д. А. е придобила на 28.06.2017г. право на собственост върху общо 5/9 идеални части от следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Лесово, общ. Е.: 1.
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Кайряците“, с площ от 14 188 кв.м., начин на ползване лозе, при граници: ***, ***, ***, ***; 2. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Водениците“ с площ от 9998 кв.м., начин на ползване - нива, при граници:
***, ***, ***, ***, ***, ***; 3.
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Пандерица“, с площ от 2998 кв.м., начин на ползване - нива, при граници: ***, ***, ***, ***; 4. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Шили егрек“ с площ от 4309 кв.м., начин на ползване - нива, при граници:
***, ***, ***, ***, ***; 5. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Карач дере“ с площ от 23 998 кв.м., начин на ползване - нива, при граници: ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***;
3
6.Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Айгър дере“ с площ от 6000 кв.м., начин на ползване - нива, при граници: ***, ***, ***, ***, ***; 7.
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Чораците“, с площ от 3999 кв.м., начин на ползване - нива, при граници: ***, ***, *** и 8. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, находящ се в местността „Кузгуна“ с площ от 16 299 кв.м., начин на ползване - нива, при граници:
***, ***, ***, ***. Общата площ на имотите е 81.789 дка.
На 17.07.2015г., видно от Договор за аренда на земеделски земи с дв.вх.рег. № 2361, том 3, акт №93 от 20.07.2015 год. на Служба по вписванията – Е., един от съсобствениците на имотите - Б. К. П. е предоставил на ответното дружество „О.“ ЕООД, ЕИК ***** за временно и възмездно ползване посочените по-горе осем земеделски имота в землището на с. Лесово с обща площ от 81.789 дка, за срок от двадесет години, считано от 01.10.2015 година до 01 октомври 2035 година, срещу годишно арендно плащане от 3 лв/дка арендована земеделска земя. От изявлението на проц. представител на ответното дружество в съдебно заседание е видно, че те не оспорват сключването на този договор за аренда и въз основа на него процесните земед. земи са във фактическа власт на ответника, а последният признава незаплатени задължения към ищцата, начислени на основание така сключеният договор за аренда.
С решение № 133 от 14.12.2021г., постановено по гр.д. № 507 от 2020г. на ЕРС е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на ответника „О.“ ЕООД, ЕИК *****, че ищцата Е. Д. А. е собственик на основание дарение и покупко – продажба на 5/9 идеални части от процесните осем недвижими имоти, находящи се в землището на с.Лесово, община Е., като „О.“ ЕООД е осъдено да предаде на Е. Д. А. владението върху същите осем имота. Това решение към настоящия момент е влязло в сила, като е потвърдено с Решение № 86 от 21.02.2023 година по възз.гр.д. № 534/22г. на ЯОС, а с Определение № 2116 от 29.04.2024г. по гр.д. № 3598/2023г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на ЯОС.
Видно от представените по делото пет броя протоколи на ОД „Земеделие“-гр.Я., съответно от 16.08.2017 год., 31.01.2018 год., 04.02.2019 год., 10.02.2020 год. и 10.02.2021 год. от заседания на комисия за определяне размера на средното годишно рентно плащане, дължимо за всяка година в периода от стопанската 2017-2018г. до стопанската 2021-2022 година, същото е било определено за землището на село Лесово, общ. Е. както следва: за стопанската 2017/2018 година - 5.00 лв./дка за земеделски имоти с начин на трайно ползване нива и 0.00 лева за дка трайни насаждения;
4 за стопанската 2018/2019 година - 5.00 лв./дка за земеделски имоти с начин на трайно ползване нива и 0.00 лева за дка трайни насаждения ; за стопанската 2019/2020 година - 10.00 лв./дка за земеделски имоти с начин на трайно ползване нива и 10.00 лева за дка трайни насаждения; за стопанската 2020/2021 година - 10.00 лв./дка за земеделски имоти с начин на трайно ползване нива и 10.00 лева за дка трайни насаждения и за стопанската 2021/2022 година - 10.00 лв./дка за земеделски имоти с начин на трайно ползване нива и 9.00 лева за трайни насаждения.
От заключението на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, изготвено от в.л. С. Д. и поддържано от нея в с.з., което не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и безпристрастно изготвено, е видно, че при справка в ответното дружество „О.“ЕООД е било посочено, че дължимата рента за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г. 2020/2021 г. и 2021/2022 г. за процесните имоти е начислена, но не е изплатена, тъй като не била потърсена. Вещото лице е установило, че ищцата е следвало да получи сума в общ размер на 1730.83 лева като арендна вноска за притежаваните от нея 5/9 идеални части от описаните в исковата молба земеделски имоти за всяка от посочените пет стопански години, с оглед вида и характеристиката на имотите и установения размер на средното рентно плащане за земи в землището на с. Лесово – съответно по 5.00 лева на декар за първите две стопански години – само за ниви /без лозето/, по 10.00 лева на декар за ниви и трайни насаждения за стопанските 2019/2020 г. и 2020/2021 г. и по 10.00 лева на декар за ниви и по 9.00 лева на декар за трайни насаждения за стопанската 2021/2022 г.