Разпореждане № 4993 от 03.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4993 гр. Благоевград, 03.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20261210101884 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ЕОС МАТРИКС” ЕАД, с ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, общ. Столична, чрез пълномощник срещу длъжника Ж. К. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., за следните суми:

- 1109,84 евро /хиляда сто и девет евро и осемдесет и четири евроцента/ -главница за периода от 01.05.2024 година до 01.07.2026 година по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-********, сключен на 04.08.2023г. между „Юробанк България“ АД и Ж. К. П., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Юробанк България“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2025г. и в последствие е прехвърлено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „Еос Матрикс“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 09.07.2026г. до окончателното изплащане;

- 472,99 евро /четиристотин седемдесет и две евро и деветдесет и девет евроцента/ застрахователна премия за периода от 01.05.2024 година до 01.07.2026 година;

- 1264,29 евро /хиляда двеста шестдесет и четири евро и двадесет и девет евроцента/ договорна лихва за периода от 01.05.2024 г. до 01.07.2026 година;

- 206,84 евро /двеста и шест евро и осемдесет и четири евроцента/ - мораторна лихва за периода от 01.05.2024 година до 09.07.2026 година.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Заявителят е представил копие от цитираните в заявлението договори.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 4329/09.07.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като в указания на заявителя срок е депозирана молба от 14.07.2026 година, в която се посочва, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 758,11 евро.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в 1 заявлението обстоятелства. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2;

В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последицата от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

Видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Юробанк България“ АД е отпуснал на кредитополучателя Ж. К. П. потребителски кредит в размер на 6 000 лв., застрахователна премия в размер на 2134,80 лв., такса ангажимент - 150,00 лева, при уговорен годишен лихвен процент - 24,14 %, ГПР – 28,53%, 60 бр. месечни погасителни вноски в размер на 211,82 лв. всяка, обща стойност на плащанията – 12709,20 лева.

В договора за кредит е материализиран и погасителен план с посочена падежна дата, главница, лихва, застрахователна премия, размер на вноската и остатък от главницата.

В раздел "Параметри и условия" на договора за кредит е посочено, че застрахователната премия е в размер на 2134,80 лв., а "такса ангажимент" -150,00 лв.

Съгласно чл. 2 от условията по договора, размера на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“. Когато е приложимо, размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ и/или за покупка на застраховка „домашен комфорт“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от месечната погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договор с фиксиран лихвен процент по смисъла на пар 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Съдът намира, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според който следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на годишния 2 процент на разходите по кредита/ ГПР.

По въпроса за значението за приложение на чл. 22 от Закона за потребителския кредит за установяване недействителността на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити, в частност по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. В него съставът на касационния съд се е позовал на задължителното, като постановено по преюдициално запитване, решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 за тълкуване на чл. 10, § 2, б. " ж" и чл. 23 от Директива 2008/48, а именно, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В решение № 50013 от 05.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., е прието, че от горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС, следва, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Съдът намира, че неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им, като неточното посочване на ГЛП и ГПР в договора за потребителски кредит е от значение за приложението на чл. 22 ЗПК.

В случая, предвид приетото, че в случая застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по см. на на § 1 на ДР на ЗПК и чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и следва да участва при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита/ ГПР, съдът намира, че при отчитане на разхода за застрахователна премия, действителният ГПР ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове, поради което клаузата за ГПР е нищожна на осн. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на целия договор за потребителски кредит, на осн. чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 28,53 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се включват и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе посочено по-горе към договора е сключена застраховка и дължимата застрахователна премия по нея, която е в размер на 2134,80 лева, представлява сигурен разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в посочения в договора ГПР. Същото се отнася и за таксата ангажимент, която също представлява сигурен разход за потребителя, който също следва да се включи при формирането на ГПР.

Заплащането на застрахователната премия е част от условията по договора за кредит, доколкото кредиторът отпуска в заем сумата, необходима за внасяне на застрахователна премия, предвид което е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/. Застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца /кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /както в случая/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца, кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Така, макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал.

1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, т.

10 - вътрешното противоречие между годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва 3 валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК.