Решение № 18822 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18822 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110127344 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

20.10.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Надя Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 27344/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. И. Г., като се твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж к. „К.п.

II“, бл. 41, ет. 2, ап. 36, аб. № ., като била доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 4053,85 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., но ответника не я бил заплатил, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 588,07 лева за периода от 15.08.2023 г. до 19.03.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 56,27 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в 1 размер на 12,76 лева за периода от 16.07.2022 г. до 19.03.2025 г. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове, тъй като ответника бил подал възражение. Иска да бъде признато по отношение на ответницата, че дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се сочи, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, че ответника е приел наследството на своя наследодател. Поддържа, че не било установено наличието на облигационна връзка между страните, като при наличието на вещен ползвател, собственика на имота не отговарял за задълженията, което обосновава. Навежда доводи, че не се дължали сумите за дялово разпределение, тъй като методиката за това била отменена с решение на ВАС, поради което не можело да се формира цена на претенцията и същата да бъде съответно изчислена.

Излага съображения, че акцесорните претенции не били дължими, тъй като няма данни за изпадането на ответника в забава, тъй като не били ангажирани доказателства за публикуване на задълженията на сайта на ищеца, което обосновава с ОУ. Твърди, че тъй като ищецът бил признал, че дяловото разпределение се извършвало от трето лице, то нямало основание за заплащането на сумите за същото на него, съответно нямало доказани факти кога и към кои момент е следвало възнаграждението трябвало да се заплати на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище, че е предоставило услугата дялово разпределение, съобразно нормативните изисквания. Поддържа, че претенциите са основателни.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответникът да е приел изрично или чрез конклудентни действия наследството на наследодателят си И. Г. Христов.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му 2 с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ № 20, том XXXIV, нот. дело № 6620/1974 г., като се установява, че И. Г. Христов е станал собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж к. „К.п. II“, бл. 41, ет. 2, ап. 36.

От Удостоверение за наследници изх. № 2077/23.04.2015 г. се установява, че И. Г.

Христов е починал на 12.02.1996 г., като е оставил за наследник по закон Г. И. Г..

С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го придобиват. Тоест, наследствената сезина не преминава по право върху наследниците, с факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено 3 изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН.

Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.

В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.

Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр.2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото, систематично и телеологически тълкуване на разпоредбата на чл. 51, ал. 1,изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок, който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.

В случая нито са сочени, нито са представени доказателства за извършена креция (т.е. приемане на наследството), нито ищецът е поискал определянето на срок по реда на чл. 51 ЗН. Като изрично следва да се посочи, че ответникът оспорва приемането на наследството. Следователно, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът намира, че трябва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, трябва да се отбележи изрично, че още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил наличието на облигационната връзка между страните, като единият от доводите касае именно липсата на вещни права върху имота, доколкото изрично е посочено, че самото представяне на удостоверението за наследници не доказва само по себе си наследствената сукцесия, респ. кое или кои лица са призовани към наследяване или са приели наследството. Тоест, при наличието на подобно оспорване именно с оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи наличието на облигационната връзка, като направи доказателствени искания свързани с установяването на мълчаливо приемане на наследството или да поиска откриване на производство по реда на чл. 51 ЗН.