Определение № 1544 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1544 гр. София, 13.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Даниела Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501407 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 25230 от 16.03.2023г. подадена от адв. В. П. от САК, пр. представител на ищеца Н. Т. Д. срещу Определение № 2552 от 27.02.2023 г. постановено по в. гр. д. № 921 по опис на СГС за 2023г.

В жалбА. се излага, че обжалваното определение е неправилно – решено в противоречие с практикА. на ВКС, относно преценкА. за преграждащия характер на определение № 35325 от 22.12.2022г. с което е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране на съпругА. на ответника М. Ю. А., а именно, а именно С. Д. Д. и съответно за допустимостта на обжалването му пред СГС, както и задължението на този съд да се произнесе по същество на въпроса, поставен с частна жалба с вх. Рег. № 15004 от 19.01.2023г. – правилен ли е отказа на първоинстанционния съд да конституира в качеството на ответник, необходим другар по иск с пр. основание чл. 108 от ЗС когато този иск е включен в общия предметна делото и по установителна претенция за собственост срещу двамА. съпрузи.

Отправено е искане за отмяна на Определение № 2552 от 27.02.2023г. и връщане на делото за произнасяне по същество на частна жалба с вх. Рег. № 15004 от 19.01.2023г.

Съдът не е разменил съдебни книжа и такава размяна не следва от естеството на поставения пред настоящия съд спор. Спорът е за процесуално отношение, коетосе развива само между ищеца и съда.

За да се произнесе, настоящият съд съобрази следното:

Преграждащ характер има всяко определение, което води до недопустимост на исково производство, независимо дали диспозитивът на съдебния акт изрично прекратява производството като недопустимо или от неговото съдържание се извежда недопустимостта на искова претенция. Такива са определенията, в които съдът не допуска участие на 1 ответник, който е посочен от ищеца с уточняваща искова молба по вече обективно съединени искове. Субективното съединяване представлява отклонение в исковото производство във връзка със страните, а отказът да се конституира страна в производството има преграждащ характер по отношение на искова претенция насрочена срещу този ответник, когато ищецът субективно съединява вече предявена претенция. Затова и частнА. жалба с вх. Рег. № 15004 от 19.01.2023г. срещу определение е била процесуално допустима.

Правото на иск се упражнява с искова молба, която следва да отговора на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Ищецът е посочил с три имена и адрес за призоваване – чл. 127, ал. 1 т.2 от ГПК ответницА. С. Д. Д. и е обвързал обстоятелственА. част на исковА. молба - чл. 127, ал.1 т. и с нейния петитум – чл. 127, ал. 4 от ГПК с това лице, като е посочил, че е предявил иск срещу нейния съпруг и иска да обвърже тази ответница с решението на съда. Първото действие има значение към преценкА. за редовността на исковА. молба, а второто действие има значение и към преценкА. по допустимостта на иска, относно предпоставкА. правен интерес от предявяване на иска, която съда прави служебно, на основание чл. 139 от ГПК.

Когото ищецът посочва ответник в по-късен момент, от момента, в който е постъпила първоначалнА. искова молба в съда, но преди съда да е приел исковА. молба като редовна и да е разпоредил размяна на съдебни книжа, това посочване на нов ответник не определя различна или специална компетентност на съда, дали да приеме участието на ответника в образуваното исково производство или не, различна от компетентността му да провери редовността на исковА. молба и допустимостта на предявените искове / чл. 129 и чл. 130 от ГПК/.

Съдът може да откаже участие на ответник, само ако намери, че по отношение на този ответник не са налице предпоставки за допустимостта на иска /чл. 215 от ГПК/.

ПосоченА. в обжалваното определение аналогия с норма на чл. 117, ал. 4 ГПК /отм./, съчетана с аргумент за противното, спрямо действащите разпоредби е неотносима към разглежданА. хипотеза. ОтмененА. норма се отнася до замяна на ответник, а такова искане ищецът не е правил. Той е насочил, вече предявени искове към втори ответник – необходим другар, посочил е неговите три имена и адрес за призоваване, обосновал е правен интерес от насочване на вече предявени искове и към съпругА. на първоначалния ответник. Исковете са вещни – установителен и ревандикационен и почиват на едно и също основание спрямо двамА. ответници, които са и съпрузи. Следва да се има предвид, че по предявените искове за собственост, предстои размяна на съдебни книжа, съответно ще възникнат процесуални права за ответниците да обосноват възражения или да предявят насрещни искове за собственост и тогава, другарството между тях освен необходимо ще стане и задължително.

В интерес на правосъдието е спора за собственост да се реши в едно производство, решението по което да обвърже всички субекти от спорното материално правоотношение.

В обжалвания съдебен акт, съдът се е занимавал с въпроса за правния интерес от предявяване на иск срещу съпругА. на първоначалния ответник, т.е. съдът се е произнесъл по законосъобразността на обжалвания акт по същество, което не кореспондира с постановения от този съд резултат. Дали другарството е задължително или не е, би имало значение, само ако съдът упражнява служебно начало относно задължението да конституира 2 задължителните другари. В настоящия случай е отречено само правото на ищеца да упражни право на иск срещу втори ответник, по все още по нередовна искова молба по която съдът все още не е преценявал допустимост на иска.

Затова, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на процесуалния закон и делото върнато с указания към въззивния съд, да се произнесе по същество на въззивна жалба с вх. Рег. № 15004 от 19.01.2023г. подадена от Н.

Т. Д. - ищец по гр.д. № 54861 по опис на СРС за 2022г. – 173 – ти състав, като съобрази , че обжалвания съдебен акт - определение № 35325 от 22.12.2022г. обективира прекратяване на производството по отношение на ответницА. С. Д. Д..

Конституирането на страна в първоинстанционното производство има за последица яснота, от кой момент съда приема, че ищецът е упражнил право на иск и по отношение на този ответник, но в никаква хипотеза, съдът няма разрешителна компетентност /служебно начало/ дали ищецът да упражни правото си на иск или да не го упражни. Съдът разполага само с компетентност да прецени, допустим ли е иска срещу този ответник, но когато установи липса на процесуална предпоставка по допустимост, се произнася с прекратително определение. Такъв е характера на Определение № 35325 от 22.12.2022 г. гр.д. № 54861 по опис на СРС за 2022г. – 173 – ти състав и настоящият съд приема, че отказа да се конституира страна в процеса, представлява по същността такъв акт следователно има последиците на определение, преграждащо по-нА.тъшното развитие на делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2552 от 27.02.2023г. постановено по гр.д. № 921 по опис на СГС за 2023г., с което е оставена без разглеждане въззивна частна жалба с вх. Рег. № 15004 от 19.01.2023г., подадена Н. Т. Д. - ищец по гр.д. № 54861 по опис на СРС за 2022г. – 173 – ти състав, и

ВРЪЩА делото на същия съд да се произнесе по въззивна частна жалба с вх. Рег. № 15004 от 19.01.2023г., подадена Н. Т. Д. - ищец по гр.д. № 54861 по опис на СРС за 2022г. – 173 – ти състав срещу определение № 35325 от 22.12.2022г. по гр.д. № 54861 по опис на СРС за 2022г. – 173 – ти състав, което обективира прекратяване на производството по отношение на ответницА. С. Д. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4