Определение № 750 от 31.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

П Р О Т О К

О Л № 750

Пловдив, 31.12.2019 година

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на прокурора Иван Перпелов, сложи за разглеждане докладваното от съдията докладчик Христо Крачолов в.ч.н.д. № 634 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 12.10 часа в залата се явиха:

Жалбоподателят – обвиняем В.П.П. се явява лично, с адв. Д.И. и адв. А., упълномощен по делото.

Не се явява адв.Ю.П..

Обвиняемият П. – Не възразявам делото да се гледа в отсъствието на другия ми защитник П..

За Апелативна прокуратура П. се явява прокурорът Иван

Перпелов.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. И.– Да се даде ход на делото.

Адв.

А. – Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е

Л И:

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО.

Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл.

275 НПК.

ДОКЛАДВА СЕ делото от съдията докладчик Христо Крачолов.

Прокурорът –

Нямам отводи към състава на съда.

Няма да соча нови доказателства.

Адв. И.– Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.

Нямам доказателствени искания.

Адв. А. – Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.

Нямам доказателствени искания.

Съдът

О П Р Е Д Е

Л И:

ДАВА ХОД НА

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. И.– Уважаеми апелативни съдии, подали сме частна жалба срещу първоинстанционното определение, в която сме успели в детайли да се спрем на аргументите на първоинстанционния съд, с които ни се отказва изменението на мярката за неотклонение и сме се позовали на практиката на ВКС, тълкувателните решения и ЕСЗПЧ.

Ще акцентирам само на две неща, които ми направиха впечатление в първоинстанционното определение.

Считам, че изцяло определението е необосновано досежно наличието на реална опасност нашият подзащитен да извърши престъпление. Не се спори по принцип по това дело, че е налице опасност да се укрие, но като аргумент остава вероятността той да извърши престъпление.

Първоинстанционният съд посочва, че тази опасност се извлича от това, че имало свидетели по делото, които към настоящия момент все още не са си изплатили задълженията по отпуснатите заеми и това била вероятност съдът да приеме, че е налице втората кумулативно изискуема предпоставка за наличието и продължаването на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Считам, че така, както и предходните определения, и това определение в тази си част е напълно необосновано. Казано е в ТР № 1/2002 г., че тази реална опасност следва да бъде извлечена от материалите по делото. Ние твърдим, че в събраните до момента доказателства няма как да бъде извлечена именно реалната опасност. Нямаме свидетелски показания, които по някакъв начин не да установяват факти и обстоятелства, а да въвеждат на някакви индиции за това обвиняемият е извършвал каквито и да било противоправни действия спрямо своите длъжници. Нямаме, включително и в разпитите, представени в последните томове от досъдебното производство, нямаме никакви данни, които да насочат, че обвиняемият под една или друга форма, било то граничеща с нарушение или престъпление, да е указвал каквото и да било давление или влияние върху съответните длъжници. Нямаме натиск, нямаме закани, нямаме заплахи спрямо същите.

Включително в показанията на свидетелите се сочи, че когато не са имали възможност да изплащат задълженията си, в разговори със същият са договаряли други срокове. Има данни, че са подписвани записи на заповеди или договори за заем. По една част от тях задълженията са погасени, но няма нито едно доказателство нашият подзащитен да е предприемал действия или опити за втори път събиране на суми при условие, че имаш документи, при които по гражданско правен път да събереш въпросните суми.

Отношенията, които са изградени между него и съответните лица, които са търсели заем, са изключително в сферата на договори, които не се различават от съответни и не противоречат на добрите нрави.

Единственото нарушение, което той е извършил съответно поради незнание е това, че по някакъв начин са засегнати интересите на банковите институции в държавата. Тук само ще посоча част от свидетелите, понеже първоинстанционният съд е използвал едни клишета и формулировки без каквито и да е доказателства или пък да се позове на събраните такива по делото, но ще посоча Б.Д., Н.Г., В.Н., П.М., М.Г., Д.А. и останалите, разпитани през м.ноември т.г., не само, че не твърдят, че не са договаряли и не са изплащали лихви към задълженията, но и е налице случай, в който включително след като един наследствен апартамент е бил преминал във владение на нашия доверител и единият от наследниците е помолил същият да бъде върнат след заплащане на самата главница, П. е заличил съответната ипотека върху имота.

Всичко това на базата на събраните доказателства навежда на идеята, че това не е лице с трайно изградени престъпни навици.

Минаха повече от 5 месеца откакто същият е задържан и досъдебното производство се развива в едни нормални темпове, но в крайна сметка към настоящия момент не са събрани доказателства, които да могат да го охарактеризират като лице с висока степен на обществена опасност и от там да се презюмира съответно и реалната опасност от извършване на престъпление.

По отношение на изложеното от първоинстанционния съд - за да приеме, че е налице висока обществена опасност първоинстанционният съд се позовава заради извършеното деяние в значителен период от време и изключително добрата организираност.

Видно и от протоколите за доброволно предаване, и претърсване и изземване, от страна на нашия подзащитен не са били предприети каквито и да е било действия за осуетяване на извършваните процесуално-следствени действия. Не са установени опити да бъдат прикрити част или всичките материали, свързани с упражняваната от него дейност. Същият е предал доброволно, сам документите, отворил е касите, в които са се съхранявали такива, което е в подкрепа на твърдението ни, че неговата обществена опасност е такава, че няма как да презюмира наличието на реална опасност от извършване на престъпление.

Хипотетичните предположения на първоинстанционния съд за извършване на престъпление срещу правосъдието, за мен е непонятно как са изведени и на базата на какви доказателства, но в крайна сметка извършеното от него деяние по никакъв начин не се отличава от деянията, които са извършвани именно в тази сфера на обществените отношения. Тук няма нищо специфично, нищо особено.

Да, има по-дълъг период от време, но от събраните по делото доказателства спокойно може да се заключи, че ако всичко това, както се твърди е налично и е установено още от времето преди 2010 г., по-скоро вината следва да се търси в органите на изпълнителната власт защо такова нещо е било оставено и е било допуснато, което пък естествено, съдейки от цялостното поведение на нашия подзащитен, смея да твърдя, че никога същият не би извършил такова деяние и такова нарушение при условие, че е знаел, че е наказуемо.

В този смисъл, моля да отмените първоинстанционното определение на Окръжен съд П., с което се отказва изменението на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, като сме предоставили абсолютно по преценка на съда за това коя от по-леките три мерки, взирани в НК да бъде приложена, защото смятаме, че с всяка една от тях могат да се постигнат целите и задачите, визирани в закона, касаещи именно мерките за неотклонение. В този смисъл аз ще моля да се произнесете.

Адв. А. – Уважаеми апелативни съдии, придържам се към казаното от колегата, засягайки важните за казуса моменти и моля да отмените първоинстанционното определение и да постановите по-лека мярка за неотклонение.

ДАДЕ СЕ ДУМА

ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

Обвиняемият В.П. – Съгласен съм с казаното от адвокатите ми.

Прокурорът –

Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на съда, като правилно и законосъобразно. В момента сме в процедура по чл. 64 НПК.