Решение № 192 от 03.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. гр.Несебър, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150101019 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. К. И. с ЕГН **********, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. К. Т. с посочен съдебен адрес в гр.В., ул.Г. Ж. № **, партер-вътрешен двор срещу ЗК „Л.И.” АД с ЕИК - ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № **.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 996,84 лв., представляваща незаплатена разлика между действително претърпените вреди в размер на 1540,67 лева и възстановените от застрахователя в размер на 543,93 лева по лек автомобил ,,VW Passat”, рег. № ****, рама ******, в следствие на настъпило ПТП от 28.04.2022г., около 8:00 ч в гр. Обзор, на кръстовището на ул. „Р.“ и ул. „Т.м.“ между Р. К. И. –водач на лек автомобил ,,VW Passat”, рег.№ ****, рама ****** и Р.Б.К., който управлявал автобус марка „Сетра“ ***, с рег.№ ****, рама № *****.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 28.04.2022г., около 8:00 ч. в гр. Обзор, управлявайки лек автомобил ,,VW Passat”, рег.№ ****, по ул. „Р.“ по посока главен път Е87, ищецът тръгнал да завива наляво към ул. „Т.м.“. При маневрата наляво, водача Р.Б.К. на разположения в близост до кръстовището автобус марка „Сетра“ ***, с рег. № ****, при движение на заден ход не видял на лявото огледало завиващия автомобил, който ищеца управлявал и със лявата част на бронята си ударил лекия автомобил в двете леви врати.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който страните констатират, че виновен водач за инцидента е водачът на автобус марка „Сетра“ ***, с рег.№ **** - Р.Б.К..

Ищецът твърди, че автобусът бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „Л.И.“ АД с период на покритие от 21.04.2022г. до 20.04.2023г., обхващащ момента на ПТП.

Ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие, за което била 1 образувана застрахователна претенция (щета) под № 0003-5000-22000590.

Претенцията му била уважена от застрахователя, който изплатил на ищеца обезщетение в размер на 543,83 лв..

Ищецът твърди, че автомобилът му е претърпял вреди по двете леви врати, които се наложило да отстраня чрез фирма „Автотрейд“ ООД - гр. В. и които възлизат на обща сума от 1540,67 лева, за което е била издадена фактура №3000121079/08.06.2022г., съдържаща опис на заплатените материали и услуги и фискален бон.

Сочи, че е налице разлика между действително понесените и заплатени от него вреди по автомобил ,,VW Passat”, рег. № ****, в размер на 1540,67 лева и репарираните /възстановените/ от застрахователя в размер на 543,83 лева, като разликата която е заплатил в повече за поправка на лекия автомобил е в размер на 996,84 лева. Предвид това предявява настоящата искова претенция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В представено писмено становище по същество, моли за уважаване на претенцията изцяло като доказана по основание и размер. Навежда, че както по първата, така и по повторната САТЕ е установено, че ищецът е направил претендираните разходи за възстановяване целостта на автомобила и те са съобразени с пазарните цени, като по повторната САТЕ, вещото лице изрично е посочило, че стойността за възстановяването на възникналите в следствие настъпилото ПТП увреждания по автомобила на ищеца възлизат на всичко 1285лв., която сума е съобразена с нормативната уредба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск изцяло по основание и размер. Счита, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен на действителния размер на вредите.

Ответникът сочи, че на датата на предявяване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, в изготвеното уведомление за настъпило застрахователно събитие изрично е изявено желание застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка, във връзка с което по образуваната застрахователна щета № 0003-5000-22-000590 е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 543,83 лева. Определеното застрахователно обезщетение в размер на 543,83 лева било изплатено по банков път в полза на Р. К. И..

Предвид горното ответното дружество твърди, че исковата сума е недължима, поради изплащане на застрахователно обезщетение извънсъдебно в действителния размер на вредите, възлизащ на сумата от 543,83 лева. Намира, че вредите по лекия автомобил на ищеца и техният размер са определени правилно по щета № 0003-500022-000590 и техният действителен размер възлиза на 543,83лева.

Ответникът счита, че претендираната от ищеца сума не съответства на действителния размер на претърпените вреди на моторното превозно средство към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В претендираното от ищеца застрахователно обезщетение неправомерно са завишени стойността и броя човеко/час труд, както и стойността на частите и материалите, необходими за отремонтиране на процесното МПС, която стойност не кореспондира със средните пазарни цени към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие и необходимите за възстановяване на щетата. При определяне на обезщетението е взето предвид обстоятелството, че процесното МПС е с първоначална регистрация от 20.03.2006г., за което не е необходимо ремонтът му да бъде извършен в оторизиран сервиз, поради което експертите на ЗК „Лев Ине"’ АД са изчислили стойността на 2 ремонта по пазарни цени.

Моли, в представено становище по същество, съдът да съобрази допълнителното заключение по СТЕ, като приеме посочената в отговора на втори въпрос справедлива пазарна стойност в размер на 1000лв. при използване на алтернативни части с оглед обстоятелството, че автомобилът е с дата на първоначална регистрация през 2006г. и застрахователят не дължи възстановяване на обезщетение за отремонтиране с оригинални части. Претендира разноски, вкл. за юк.възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че между ЗК „Л.И.“ АД и собственика на автобус марка „Сетра“ ***, с рег. № В 7006 НХ, рама № * * * * * е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 21.04.2022г. до 20.04.2023г.; че ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под № 0003-5000-22-000590, че ответното дружество е заплатило обезщетение по застрахователната претенция в размер на 543,83 лева.; механизма на настъпилото ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, както и вината за ПТП.

Досежно спорният между страните размер на нанесените по автомобила на ищеца вреди, в следствие настъпилото ПТП е допусната и изслушана основна и повторна САТЕ. Заключението по основната САТЕ установява и потвърждава безспорния между страните механизъм на настъпилото ПТП, причинно следствената връзка между ПТП и нанесените по автомобила на ищеца вреди. Основното заключение е оспорено като непълно и необосновано, досежно отговорите на въпросите по т.5, 6 и 7 касаещи остойностяването на материалните щети и необходимите финансови разходи по възстановяването им. Именно по тези въпроси и на посоченото основание е допусната повторна САТЕ, заключението по която е прието без възражения от страните по делото и на която двете страни основават писмените си становища по същество. Видно от заключението, както по първоначалната, така и по повторната експертиза в следствие настъпилото ПТП по автомобила на ищеца са нанесени повреди по предна и задна лява врата, които при огледите след ПТП са описани за подмяна.

При така описаните щети е вещото лице изготвило повторната експертиза, чието заключение настоящият състав възприема като пълно, обосновано и кореспондиращо напълно с останалите събрани по делото писмени доказателства, е посочило, че е необходимо да се закупят два броя врати от същият тип, предна лява и задна лява.

Досежно отремонтирането на щетите е пояснено в експертизата, че е необходимо съществуващите врати да бъдат демонтирани от купето и на тяхно място да се монтират закупените нови врати. Тези на пръв поглед две операции водят към други помощни дейности свързани с оборудване на вратите — прехвърляне на облицовка (оборудване) и боядисване в цвят отговарящ на цвета на автомобила по талон (регистрация). За автомобили от този модел и марка, едрогабаритни алтернативни части не се предлагат. Като допустимо е използването на едрогобаритни части втора употреба. След обстойно анализиране на нанесените материални щети по лек автомобил ,,VW Passat“, per. № ****, експертизата е приело, че за възстановяване цялостта му във вид, отговарящ на този преди ПТП е необходима сумата от 1284 лв. без ДДС.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи 3 следните правни изводи:

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на претенцията. Последното обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл.235, ал.3 от ГПК. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д.

№ 859/19г., I т.о. на ВКС/.

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към застрахователя. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и непроизнасянето през него от застрахователя следва да се приеме за отказ за плащане. С оглед на това предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.

Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него, чието установяване с всички допустими доказателствени средства е в тежест на ищеца, както е указано с доклада на съда. Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента.

От представено свидетелство за регистрация на л.а.Фолксваген пасат с рег.№ ****/л.19/ се установява, че ищецът е собственик на ударения при настъпилото ПТП автомобил, поради което се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.

По делото не се спори, че гражданската отговорност за автобус марка „Сетра“ с рег.№ В 7006 НХ е била застрахована при жалбоподателя. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото се спори по отношение на наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при ответника водач и размера на обезщетението за неимуществени вреди.