Определение № 554 от 06.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. София, 06.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002102313 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Т.,чрез адв. В. Д. срещу решение № 1988 от 04.04.2024 г. по в гр.дело № 8039/2021 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 17.03.2021г.по гр.д №34426/2020г на Софийски районен съд.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „ВЕТО 2000“ ООД с ЕИК 121596693 със седалище [населено място] ,представлявано от управител В. Н. искове срещу Д. М. Т. за връщане на общата сума 22 000 лв., от които сумата 5500 лв.,платено възнаграждение по договор № 6-002/25.06.2019г. от 01.06.2019 г.,който се твърди от ищеца, че е развален на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, съединен обективно с иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата 16500 лв.- по твърдения на ищеца платена при начална липса на основание-поради допусната грешка в счетоводството на ищеца, при нареждане на плащания на 05.08.2019 г.- сумата 5500 лв., на 14.09.2019 г.- сумата 5500 лв. , както и на 11.10.2019 г.-08.11.2019 г.- сумите по 2750 лв., като са присъдени разноски Според въззивния съд,първа инстанция е разгледала иск на непредявено основание.При служебна проверка по допустимостта на решението, обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност,съдебния състав е приел да е налице недопустимо произнасяне с решението по искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за част от претендираната парична сума/5500лв/ и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за друга част от нея/16500лв/, след като ищецът бил предявил само един иск за 22 000 лв. Според въззивния съд искът е само един и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД в хипотеза на първична липса на 1 основание.Посочено е ,че тази хипотеза може да се отнася за цялата получена облага или част от нея,с оглед на това на връщане подлежи цялата имуществена ценност, или част от нея. Изтъкнато е,че в чл.55, ал.1 ЗЗД са уредени три различни хипотези,които следва да се разграничават /ППВС №1 от 28.05.1979г/ с оглед тежестта на доказване. Поради това е прието,че първоинстанционното решение е в нарушение на диспозитвното начало и от районния съд не е разгледан предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД - така както е заявен по петитума на исковата молба. Посочено е ,че макар и формално да се е произнесъл и по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД,първоинстнационният съд е формирал изводи от факти, които не са били въведени от ищеца при осъдителна искова претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД-при начална липса на основание,затова съдът се е произнесъл по предмет,с който не е сезиран.

В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда като изтъква съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,отменително основание по чл. 281,т. 3 ГПК. Във връзка с основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се позовава единствено на предпоставките по чл. 280, ал.

2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Твърди, че изводите на въззивната инстанция са в явно нарушение на логически правила, както и на водещи процесуални изисквания.

Изтъква се очевидно логическо противоречие в мотивите на въззивното решение по отношение на иска,неговото основание,явно противоречие между факти и доказателства по делото и направените изводи, с което е нарушен принципът на обективност .Прието е произнасяне по непредявен иск като от мотивите не става ясно кои са фактите и обстоятелствата посочени от ищеца, игнорирани или в отлика от тези, въз основа на които първоинстанционният е формирал изводите си и така недопустимо е бил разгледан непредявен иск.

Ответникът по жалбата,понастоящем „ВЕТО 2000“ЕООД с ЕИК 121596693 /същото седалище и адрес на управление /,заявява в писмен отговор чрез адв.И. Б.,че същата е неоснователна и не се аргументира основание за допускане до касационно обжалване. Няма неяснота и нелогичност .Изводите на съда могат да бъдат изведени при тълкуване на решението в цялост ,а основанието „очевидна неправилност” предполага много посериозен порок от сочените при касационното обжалване.

При изложените решаващи мотиви на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

В случая въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, тъй като е приел, че Софийски районен съд не е разгледал иска на предявеното основание. Според състава на Софийски градски съд, след като първоинстанционния съд е разгледал две основания,посочени в чл.55, ал.1 ЗЗД - един иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за една част от сумата и втори иск с основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за останалата част, при предявен един осъдителен петитум в исковата молба /за цялата парична сума/то е разгледал предявения иск формално, така не е разгледал предявения иск.

Настоящият състав на ВКС споделя трайната практика на ВКС според която очевидната неправилност е порок на решението, който се установява само от мотивите към 2 него.Очевидна неправилност на съдебния акт има включително при логическо противоречие в самите мотиви на решението /взаимоизключващи се изводи /,при явно противоречие между заявеното от страните и очертания в решението предмет на спор, поради приети за установени взаимоизключващи се факти и др. случаи на явна необоснованост в мотивите на съдебния акт .

От мотивите на обжалваното решение е явно,че според въззивният съд за да е допустимо решението по иска за връщане на дадено без основание съдът не следва да се произнася по факти,наведени и установени като основание за полученото.В мотивите е посочено,че „макар и формално” да се е произнесъл и по предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр.1 от ЗЗД,първоинстнационният съд е формирал изводи от факти,които не са били въведени от ищеца при осъдителна искова претенция по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД при начална липса на основание,затова съдът се е произнесъл по предмет,с който не е сезиран.С тези мотиви въззивният съд явно изключва решението по иска да се основава на правоизключващи факти по възражение на насрещната страна,установени от съда.Именно на такъв факт/договор/ първоинстанционният съд е основал решението си,за да отхвърли иска. При възприетите включително от въззивния съд като установени по делото факти /включително това кой ги твърди и въвежда в предмета на делото / ,мотивът сочи на явно противоречие с утвърдени в теорията и съдебната практика принципни постановки по прилагането на чл.270,ал.3 ГПК и чл.6 ГПК. Констатацията произтича от самия текст на акта, без да се налага съпоставка и обсъждане на съображения за наличието или липсата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което подкрепя съображенията на касатора за основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.Налице са предпоставки за допускане на касационното обжалване на поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280,ал.2, пр.

3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение ,поради съдържащо се в мотивите логическо противоречие и явно от мотивите нарушение на основни съдопроизводствени принципи за дейността на въззивната инстанция,на равенството на страните в процеса при възможността на навеждат по делото факти , на които основават исканията и възраженията си.

Въззивният съд е изтъкнал,че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. По твърдение и на двете страни,тя е включвала сключен между тях граждански договор на 01.06.2019г по който ищецът е възложител ,а ответницата Д. Т. е изпълнител на действия по управление имотите на фирмата срещу възнаграждение от 5500 лв,което за м.юни на 2019г било заплатено,но според ищеца подлежи на връщане заради неизпълнение на договора .Този договор е представен/след указания в доклада по чл. 140 ГПК/,приет е като доказателство(тъй като е бил сключен в писмена форма – л.44 от делото).Сключването му е отделено като безспорно между страните обстоятелство с протоколно определение на първоинстанционния съд /о.с.з от 11.02.2021г/.За този договор ищецът е уточнил иска си/молба от 18.08.2020г/че го разваля на основание чл.87,ал.2 ЗЗД ,защото не е изпълнен в уговореното време. Спорило се е докога е действал договора,по негови модалитети и дали има уговорено изпълнение с продължителен характер.Освен така изплатено възнаграждение /по този договор, за м.юни 2019г,сумата 5500лв/, което се 3 иска ответницата да върне като част от общо посочените в петитума 22 000 лева, ищецът е заявил като подлежащи на връщане последващи плащания по общо четири банкови превода в полза на ответницата,посочени по размер и дати в исковата молба (описани в диспозитива на първоинстанционното решение ),с твърдение че са платени недължимо и без основание,наредени поради грешка на счетоводството,а след уточнение-поради грешка на ръководството. Ищецът е оспорвал изобщо да е имал договорна обвързаност с ответницата след м.юни на 2019г /преводите извън този по първото възнагрждение,отчасти авансов, са след 30.06.2019г.и поради това по твърдение на дружеството без основание/, докато ответницата сочи договора,чието изпълнение било с продължителен характер,като основание за всички плащания и че по тази причина те не могат да бъдат определени като неоснователни и плод на грешка.

Предвид изложеното,следва да се допусне касационното обжалване на основание по чл. 280, ал.2,пр.3 ГПК. Въззивният съд е приложил основанието „разгледан непредявен иск“ по чл.270, ал.3,изр.3 ГПК и свързаните с нормата последици. При така сочените /като разгледани/ два иска,без да изложи мотиви кои са фактите,на които ищецът основава иска си и кой е „привнесеният” незаявен факт на който се основава недопустимото решение, изводът на въззивната инстанция за неразгледан на предявеното основание и/или петитум иск по чл.55,ал.1 ЗЗД, при разгледани в обезсиленото решение два иска в различни хипотези на същата норма е лишен от логика и обосновка,съответна на възприета в мотивите /включително и от въззивния съд/фактическа установеност по делото.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П РЕ ДЕ Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1988 от 04.04.2024 г. по в гр.дело № 8039/2021 г. на Софийски градски съд. Задължава касаторът в седмичен срок да внесе 440 лв.държавна такса по сметка на ВКС и да представи вносния документ.В противен случай производството ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4