Решение № 2 от 02.01.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Русе, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201837 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. В. М. против Наказателно постановление № 380005415 от 27.06.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, както и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пред. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за осъществено нарушение на чл. 139, ал. 1, т.

2, предл. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

Жалбоподателят И. М., редовно призован, не се явява, като не се явява и адв. М.

Я. от Адвокатска колегия - София, в качеството на упълномощен защитник, редовно призована. Последната представя писмени бележки, с които поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна.

Административнонаказващият орган,

1 редовно призован, не изпраща представител и не представя писмено становище.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 17.08.2023 г., а жалбата е подадена на 31.08.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 12.05.2023 г. свидетелят К. Ц. и Г.Д. – служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе /РД „АА“-Русе/, изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на контрол за спазване на Закона за движение по пътищата и Закона за автомобилните превози в района на КПП „Хижа Приста“, посока към гр. Русе.

В изпълнение на посоченото служителите на РД „АА“-Русе спрели за проверка композиция от пътни превозни средства, състоящ се от МПС – товарен автомобил марка и модел Скания П ЛА, категория N3, с регистрационен номер СО8688ВР, с две оси, и прикачено към товарния автомобил полуремарке марка и модел Лангендорф СКА 24 29, категория O4, с регистрационен номер СО438ЕК, с три оси. При извършената проверка била установена самоличността на водача – И. В. М., а от представените пътен лист № 377707/07.05.2023 г. и товарителница № 422898/12.05.2023 г. било установено, че същият извършва обществен превоз на товар – въглища, по маршрут с. Медникарово – гр. Русе. При запознаване с представената от жалбоподателя М. кантарна бележка с № 27979-2/11.05.2023 г., подписана от последния, служителите на РД „АА“-Русе констатирали, че теглото на процесния композиция от пътни превозни средства надвишава с 3920 кг допустимата максимална маса за вида ППС, управлявани от него, която съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството е 40 000 кг.

Жалбоподателят М. не представил на свидетеля Ц. валидно разрешение на Агенция „Пътна инфраструктура“ (разрешително или квитанция за платена пътна такса) за осъществяване на превоз на ППС с маса, надвишаваща предвидените норми, 2 установени с горепосочената наредба.

При извършената проверка жалбоподателят М. не представил на служителите на РД „АА“-Русе изискания от последните контролен талон към СУМПС с № 286020529.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Ц. приел, че с поведението си жалбоподателят И. М. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП и на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от ЗДвП във вр. с чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в тази насока съставил АУАН № 00700/12.05.2023 г. Последният бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деяния, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъществено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП на основание чл.

183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, а за осъщественото нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение № 00700/12.05.2023 г., Наказателно постановление № 38-0005415 от 27.06.2023 г., пътен лист № 377707/07.05.2023 г., товарителница № 422898/12.05.2023 г., кантарна бележка с № 27979-2/11.05.2023 г. и разпечатка от карта на водача, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля К. Ц. – актосъставител.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът изцяло дава вяра на приобщеното по делото писмено доказателство и доказателствено средство – кантарна бележка. По своята доказателствена същност кантарната бележка, въз основа на която актосъставителят, а впоследствие и АНО, са приели, че процесното съчленено пътно превозно средство е надхвърлило допустимата маса от 40 000 кг, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице. Същата носи подписа на жалбоподателя, в качеството му на водач на пътното 3 превознос средство, с което е извършен процесния превоз, и удостоверява неизгодни за него обстоятелства, а именно, че е приел товара на датата, във вида и количеството, посочени в нея. Последният не е оспорил верността и не е поискал претегляне на процесното съчленено пътно превозно средство от служителите на Регионална дирекция „Автомобилна админстрация“, което се установява както от показанията на свидетеля К. Ц., така и от приложения по делото АУАН, видно от който жалбоподателят не е вписал възражения или обяснения. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с кантарната бележка факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушенията, така и авторството им.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна админстрация“-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, упълномощен със Заповед № 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Съдът не споделя наведеното от жалбоподателя възражение, че наказателното постановление е било издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН, доколкото последното не било подписано от АНО. Видно от приложеното по делото наказателното постановление /л. 5/, същото е подписано с квалифициран електронен подпис на В.Ш., директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“.

4

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, а именно усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В чл.

25, т. 2 на горепосочения регламент е изрично посочено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че процесното наказателно постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.

В наказателното постановление нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на съставите, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушенията, респективно от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя И.

М. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) въвежда задължение за водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него.