Решение № 261277 от 25.02.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………… гр.

София, 25.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 5734 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 51709/26.02.2020 г., постановено по гр. д. № 64912/2018 г. по описа на СРС, 77-ми състав са отхвърлени предявените от „К.И.”ООД, ЕИК ******* против М.Б.К., ЕГН ********** положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1 082.03лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 61920/25.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.07.2017г. до плащането, договорна лихва в размер на 324.00 лв. за периода

25.10.2016г.-17.07.2017г., лихва за забава в размер на 49.73 лв. за периода 25.12.2016г.-17.07.2017г. и такса „Гарант“ в размер на 791.96 лв. за периода 25.10.2016г.-17.07.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 24.07.2017г. по ч.гр.д. № 49235/2017г. по описа на СРС, 77 с-в.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „К.И.”ООД с изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Според ищеца, неправилно съдът е приел, че в производството не е установено сключването на договора за кредит, излагайки мотиви, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за постигнато съгласие за сключване на договора, както и че именно ответника е автор на подадената заявка по см. на чл.4 от ЗЕДЕУУ. За да достигне до тези изводи, съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР вр. чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЕДЕУУ /предишно наименование ЗЕДЕУУ/ отнасящи се за валидността на електронното изявление на ответника за сключване на договора. Според цитираната практика на ВКС /Решение № 70/19.02.2014 г. по гр.д.№ 868/2012 г./, всяко електронно изявление, записано на оптичен, магнитен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено е електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация съгласно чл. 2 от ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, чл. 13 от ЗЕДЕУУ, чл. 3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - за електронен подпис се счита всяка електронна информация добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Според жалбоподателя, в случая в приетата заявка се съдържа информация, която е логически свързана само с ответника, а ищецът не разполагал с възможност да я получи, ако същата не се предостави от последния. Така с попълване на личните си данни в заявката ответникът бил подписал същата. Евентуално, в случай на злоупотреба с данни на ответника би се стигнало до сигнализиране от него за същото, което в случая не е установено. Посочва, че ЗЕДЕП придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, като допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис, според въззивника, се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е и настоящия случай. При наличие на сочените предпоставки бил създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ- ползва се с такава сила за авторството на изявлението /чл.180 ГПК/. Възпроизвеждането му на хартиен носител не променя извода, защото съгласно чл. 184, ал.1, изр.1 от ГПК електронния документ се представя на хартиен носител като препис и ако насрещната страна не поиска представянето му в електронен вид, то преписът е достатъчен. В случая е налице изпълнение на сочените предпоставки и е налице сключване на договора за кредит, чрез въвеждане на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор, чрез предоставен електронен адрес и телефонен номер, което съответно е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по см. на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.

Поддържа, че чрез представената в производството разписка № 07000499169385/25.10.2016 г. на Изипей АД с положен подпис от ответника се установява получаване на сумата /1200.00 лв./ от последния по сключения договор.

Заявява, че в качеството си на кредитор предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска дейност за което притежава лиценз от БНБ. Излага правни и фактически доводи, че финансовата услуга е предоставена от разстояние и договорът за кредит бил сключен, като заемателят получил и усвоил сумата. За възникналите облигационни отношения били приложими ОУ на ищеца, за което ответника бил уведомен /при получаване на пълна преддоговорна информация/, като същите са били на негово разположение на посочения интернет сайт, където са публикувани заедно с пълна информация за дължимите лихви, такси и евентуални законни последици при закъснение в погашенията и събиране на сумите по съдебен ред.

Поддържа, че сключения договор е действителен и не противоречи на разпоредбите на ЗПК. Формираните от съда изводи, че същия е нищожен на основание чл.22 ЗПК са неправилни, тъй като не е налице нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, т.10. и т.20 ЗПК. Напротив, чрез представената в производството информация се установява спазването на сочените изисквания. И при формиране на такива изводи обаче съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК, като заемополучателят бъде осъден да върне чистата стойност на кредита, който му е предоставен, което в случая не е сторено. Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият М.Б.К. е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез назначения му особен представител, в който е изразил становище за неоснователност на същата. Отправил е искане за потвърждаване на постановеното от СРС решение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „К.И.”ООД против М.Б.К. установителни искове по чл.422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуването на парични вземания по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК основани на сключен договор за потребителски кредит при условията на финансова услуга от разстояние - Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 61920/25.10.2016 г.

За обосноваване на претенциите са изложени правни и фактически доводи, че ответникът е кандидатствал за кредит чрез интернет - сайт на ищеца, предоставил личните си данни като попълнил заявка при условията на финансова услуга от разстояние, по тази заявка служител на ищеца се свързал с ответника по телефона, ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието да получи кредит от 1200.00 лв., по ел.поща му били изпратени електронен формат на договора и с избиране на изплатения му линк ответникът потвърдил сключването на договора за потребителски кредит "Екстра" и желание сумата да му се плати чрез "Изипей" АД.

Твърди, че след обработване на данните, кредитът бил отпуснат, като с ответника по електронен път бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 61920/25.10.2016 г. заемната сума от 1 200 лв. била платена на ответника в брой на каса на "Изипей" АД, срещу представена лична карта.

Твърди се, че съгласно формата за кандидатстване, ответникът е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението или да бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят имал сключен договор. Сочи, че с оглед формата за кандидатстване, ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, с което на основание т. 4 от договора, сключен между страните, се е задължил към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Сочи, че има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с

Б.К. ООД, съгласно който последното дружество в качеството му на дружество – гарант се е задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредита и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството – гарант сумата, представляваща таксата „гарант“ от кредитополучателя. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 е предвидено, че дружеството – гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната изискуемост.

Ищецът поддържа, че е предоставил на ответника преддоговорна информация, като последният се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него е-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“. Сочи, че съгласно условията на сключения Договор, е поел задължение да предостави на кредитополучателя заем под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставеният кредит с договорна лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението – 2 439.96 лева е платимо, ведно с главницата на 10 равни месечни вноски, всяка с падеж 25 – то число на месеца, за периода 25.11.2016г.-25.08.2017г. Ищецът твърди, че ответникът е платил първата вноска с падеж 25.11.2016г. Поддържа, че към 17.07.2017 г., кредитополучателят не бил платил вноските с падежи от 25.12.2016г. до 25.06.2017г., като на основание т.

6 от договора, ищецът направил кредита изцяло предсрочно изискуем, за което уведомил ответника с електронно съобщение на електронната поща на ответника от 29.06.2017г. Сочи, че съгласно т.12.1 от Общите условия, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмено форма и ще се считат получени, ако по факс, и-мейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключването на договора.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете по основание и размер в срока за отговор. Посочил е, че не дължи сумите, тъй като не е дал съгласие за сключване на договора за кредит, оспорил е получаване, потвърждаване и даване на съгласие по договора, който е представен.

Заявява, че не е дал съгласие за условията по договора, не е поискал банкова гаранция и не дължи такса и за тази услуга. Оспорва да е подал заявка за сключване на договора, запознаване с ОУ и получаване на уведомление от 29.06.2017 г. Сочи, че записаните лични данни на ответника в заявката не обосновавали такъв извод.