Решение № 151 от 27.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Варна, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600370 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.420 ал.2 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по искане, подадено от адв.Р. Ж., процесуален представител на осъденото лице Г. С. Г., ЕГН **********, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3965/2021г. на Районен съд - Варна и по ВНОХД № 1277/2023г. на Окръжен съд - Варна. Искането се основава на чл.422 ал.1 т.5 от НПК вр. чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК.

Излагат се съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита на осъденото лице. Искателят се позовава на психиатричната му диагноза, установена чрез КСППЕ, като на този фон коментира липсата на защита, респективно съществено ограничаване на правата на Г. в качеството му на уязвено лице.

Изтъкнатите съображения по неправилното приложение на закона касаят неизпълнение от съда на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени при недоказано по несъмнен начин авторство на деянието от страна на искателя.

Иска се възобновяване оправдаване на осъденото лице по възведеното му обвинение. Алтернативно – възобновяване, отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане в стадий, по преценка на съда.

В съдебно заседание, защитникът и осъденото лице поддържат становището, застъпено в искането за възобновяване, като молят съда да го 1 уважи. Развиват съображенията, изложени в сезиращия документ.

Прокурорът от АП-Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Осъденото лице в последната си дума моли да бъде или оправдан или делото да се върне на фаза ДП за разследване при спазване на законовите процедури.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК и съдържа доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.

Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането е неоснователно.

С присъда № 164 по НОХД № 3965/2021г. по описа на ВРС Г. С. Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК за това, че на 04.12.2019г. в гр.Варна чрез използване на техническо средство (нож), отнел от владението на Н.К.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи - кутия за дарения на стойност 3 лева и намиращата се в нея парична сума в размер на 13 лева - всичко на обща стойност 16 лева, собственост на „300 БГ“ ООД Варна и кражбата представлява опасен рецидив, за което му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца при първоначален „строг“ режим.

С Решение № 116/30.04.2024г., постановено от състав на Окръжен съд Варна по ВНОХД № 1277 по описа за 2023 година присъдата е била потвърдена.

I.По възражението за допуснато съществено процесуално нарушение:

За такова се сочи липсата на защитник на осъденото лице, с което сериозно и съществено било увредено правото му на защита.

*ДП било образувано на 08.01.2020г. с прокурорско постановление.

*Били разпитани свидетели, били извършени разпознавания от страна на св.Савова, в чието присъствие била извършена кражбата от магазина.

Назначените СОЕ и СТЕ установили стойност на отнетото, както и не изключили вероятността Г. да е заснет на видеозаписите, предадени от магазина, в който било сторено деянието. Горните доказателствени източници довели до подозрения относно автора на деянието в лицето на искателя по делото.

*Г. бил привлечен в качеството на обвиняем на 13.07.2021г. (л.101 от ДП) в отсъствие на защитник (за правата си бил надлежно уведомен).

Саморъчно в постановлението за привличане Г. записал следния текст: „Към 2 момента не желая адвокатска защита. Мога да се защитавам сам.“.

Същото написал и на проведения му разпит в качеството на обвиняем, където се възползвал от правото си да не дава обяснения.

*Така приключило ДП, а делото било изпратено на РП-Варна, която изготвила и внесла ОА срещу искателя по посочената горе правна квалификация.

*По внесеният обвинителен акт било образувано НОХД № 3965/2021г. на РС-Варна, по което процесуалната хронология, касаеща твърдяното нарушение, е следната:

-на 18.11.2021г. по делото се провело разпоредително заседание, по което подс.Г. се явил сам и завил, че ще се защитава сам и не желае да бъде представляван от адвокат.

-в проведените от 20.01.2022г. до 23.02.2022г. Г. продължил да се защитава сам, при което проявявал изключителна процесуална активност, участвал в разпитите на свидетели и вещи лица, правел възражения.

-в с.з. на 23.02.2021г. дал обяснения (л.194 от НОХД), които мотивирали съда да назначи СПЕ, която била изслушана в с.з. на 11.05.2021г. и която дала следното заключение: че Г. не страда от психическо разстройство в тесния смисъл на думата (психоза); че има данни за психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества; че е в състояние да разбира свойството и значението на деянието, както и да ръководи постъпките си; че може да носи наказателна отговорност и да дава достоверни обяснения по делото. При защитата на СПЕ в с.з., на ВЛ Бояджиева (психиатър) бил зададен въпрос изричен въпрос, на който тя отговорила категорично, че той може да се защитава сам, тъй като има достатъчно интелектуални способности.

-съдебното дирене приключило с осъдителна присъда на 15.06.2023г.

*По жалба на подс.Г., вече чрез ангажиран от него защитник – адв.Н.Манолов, било образувано ВНОХД 1277/2023г. на ОС-Варна.

*В с.з. на 23.11.2023г. подс.Г. се явил с упълномощения си защитник, който представил на вниманието на съда епикриза от УМБАЛ „Св.Марина“, която дала основание на съдебния състав да назначи СППЕ на подсъдимия.

*заключението си по СППЕ експертите защитили в с.з. на 29.02.2024г. и то било в следната насока: нито по време на деянието, нито към момента на освидетелстване той не бил в психотично състояние, което да изключва възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи; настоящото му състояние било разстройство на личността и поведението и в частност диссоциално разстройство на личността; липсвали промени в структурата на мисленето като процес и съдържание; нямало основания да се счита да е имал психотични състояния, които да му пречат да разбора свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките си и да може да дава обяснения по делото. При защитата на СППЕ в с.з. на 29.02.2024г., експертите пояснили, че подс.Г. бил от малък с личностово разстройство, което обаче не е било никога психотично; че 3 употребата на психоактивни вещества може да обостри състоянието му в насока дисхармонично поведение. ВЛ заявили категорична поддръжка на заключението на СПЕ от първата инстанция. Разглеждането на делото приключило и бил постановен съответният съдебен акт.

Анализът на всичко изложено се свежда до следното:

1/в хода на ДП нямало никакви данни, които да дадат основания за съмнение в психичните способности на Г., за да бъде назначена СПЕ.

2/в хода на първоинстанционното разглеждане на делото СПЕ била назначена в първия момент, в който съдът се усъмнил и подложил на експертиза психическата годност на подс.Г..

3/това било сторено повторно и от въззивния съд.

Заключението на ВЛ по НОХД и ВНОХД били в синхрон и в категорична насока за вменяемост, както и за липсата на психоза. Наличието на психотични моменти било пояснено като състояние, което не е психическо разстройство в тесния смисъл на думата. Употребата на психоактивни вещества категорично не помагала на състоянието му. Нямало никакви основания да се счита, че той не бил в състояние да се защитава сам, поради някакво психично заболяване (психоза).

Всичко изложено до тук води АС до следните изводи:

-липсват данни за твърдяното от адв.Ж. съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на правото на защита на Г. в хода на ДП или пред първата инстанция, тъй като съответният експерт в изготвена по назначена от съда СПЕ категорично заявил, че Г. може да се защитава сам, защото не страда от психоза, поради липса на промени в структурата на мисленето му като процес и съдържание, въпреки диссоциално разстройство, подсилвано от употребата на психоактивни вещества. В допълнение следва да се посочи, че съдебните протоколи (обратно на твърдението на адв.Ж.) разкриват процесуалната активност на осъденото лице, която не издава никакви психични отклонение (до момента на обясненията му пред РС-Варна, в който случай съдът реагирал адекватно и навреме). Заключението на ВЛ, че пода.Г. може да се защитава сам, тъй като има достатъчно интелектуални способности, изключват твърдяното СПН, тъй като липсвали задължителните основания на закона той да бъде представляван от адвокат.

Не се споделя твърдението за налични две заболявания, които налагат задължителна защита. Заболяванията са квалифицирани от самата защита като такива в искането за възобновяване: F20.0 (параноидна шизофрения) и F23.1 (остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми).

В СПЕ и СППЕ такива констатации няма. Поради което и трудно Г. би могъл да бъде определен като уязвимо лице, нуждаещо се от задължителна защита в контекста на чл.6 от ЕКПЧ. Посочените диагнози са изведени от защитата въз основа на епикризи (а не на експертизите по делото), в които тези болести фигурират, но те са снети „по данни на пациента“. Медицинската документация сочи предишни хоспитализации с давност от 2001г., не скорошни. А последната хоспитализация (2022г.) довела до изписване поради 4 болки в гърлото. По отношение на психичното състояние на Г. в епикризата било записано: психомоторно спокоен, цялостно ориентиран, мисловен процес- без нарушения и т.н. Всеизвестно е, че поставяне на каквато и да е диагноза е необходима за целта на самата хоспитализация (независимо от какъв вид). В двете СПЕ обаче никъде не били коментирани подобни диагнози, като тези, посочени в епикризата и в искането за възобновяване. В съдебните експертизи било посочено изписаното горе – липса на психоза, която да поставя под съмнение вменяемостта или да изисква задължителна защита.

Въпросът със задължителната защита бил решен по категоричен начин от ВЛ пред РС-Варна с изявлението, че Г. може да се защитава сам. Т.е. пред РС-Варна подс.Г. се защитавал сам при установено наличие на способност за това, а пред ОС-Варна бил надлежно представляван от защитник, но и там, пред въззивния съд, други експерти в същата област потвърдили същите констатации.

Заключението на ОС-Варна било аналогично, а поради факта, че Г. все пак вече бил с упълномощен защитник, то за ОС не възникнал въпрос за коментар по този въпрос, а и такова възражение не било наведено пред въззивната инстанция. Това, което заявил защитника пред съда било, че той не бил разбрал дали Г. бил вменяем; основно пледирал за недоказаност на авторството на деянието. Така че, да - в решението на ОС няма изричен коментар по задължителността на защитата, но такъв не бил необходим поради липсата на такова възражение, както и поради изслушаната СППЕ, която не разколебала съда относно психичното състояние на Г.. Това е така, защото самото заключение на ВЛ пред ОС дало категоричен отговор за формирането на тази преценка.

Поради което и съдът по възобновяването не намери допуснати в рамките на цялото наказателно производство нарушения, които съществено да засягат правата на обвиняемия/подсъдим по делото.