Решение № 346 от 18.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000348 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 34 от 30.03.2023 година, постановено по т. дело № 21/2022 година по описа на Окръжен съд – Хасково, по предявения от ищците Б. Д. М., ЕГН **********, А. А. М., ЕГН ********** и Д. А. М., ЕГН **********, действащ лично като непълнолетен и със съгласието на майка си Б. Д. М., тримата с адрес гр.Х., ул. „С.“ №42 и съищец „Ю.Б.“АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „О.п.“ № 260 , косвен иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, срещу ответника „З.д. Е.Ж.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „х.к.“ № 43,ет. 7, е осъдено „З.д. Е.Ж.“ ЕАД да заплати на „Ю.Б.“АД сумата 71 591,07 лева /като част от сумата 76591,07лв./, представляваща застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица ВРВLIFE-002/01.10.2014г. „Живот“, равняващо се на 1 част от дължим към 10.01.2017г. остатък по редовна главница /76591,07лв.5000лв. по уважен частичен иск/ по договор за кредит №.....г., сключен между „Б.П.Б.“АД и кредитополучателя А. К. М., б.ж. на гр.Х., починал на 10.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 04.01.2022г. до окончателното плащане на сумата.

Осъдено е Застрахователно дружество „Е.Ж.“ЕАД, ЕИК ....., да заплати на Б. Д. М., ЕГН **********, А. А. М., ЕГН ********** и Д. А. М., ЕГН **********, действащ лично като непълнолетен и със съгласието на майка си Б. Д. М., направените по делото разноски в размер на общо 7 663,64лв. съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „З.д.

Е.Ж.“ ЕАД с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Първият довод във въззивната жалба е за частична недопустимост на предявения иск по чл. 134 от ЗЗД, тъй като с него ищците претендират заплащане на целия остатък по договора за кредит от 76 591,07 лева към момента на смъртта на застрахования А. М. – 10.01.2017 година в полза на банката, при положение, че от смъртта на съпруга си до подаване на исковата молба по т. дело № 21/2022година по описа на ОС – Хасково Б. М. е погасила задължения по договора за кредит в общ размер на 52682,41 лева. За тази сума следвало да се предяви осъдителен иск по чл. 242 от КЗ / отм./, респ. чл.

456, ал. 1 по сега действащия КЗ от лицата, които са я заплатили срещу застрахователя, а не косвен иск по чл. 134 от ЗЗД за плащането й на банката, което според жалбоподателя би довело до неоснователно обогатяване на банката и било недопустимо.

Втората група доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Посочено е, че то е постановено без да са съобразени всички събрани по делото доказателства, по-конкретно тези, сочещи че починалият А. М. и съпругата му Б. М. са били застраховани за сума не по-голяма от половината от остатъка по кредита и не можело да се претендира заплащане на сума над половината от дължимата към 10.01.2017 година – 38295,54 лева.

Твърди се също, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на действащите застрахователни полици между Банка „П.Б.“ АД и „З.д. Е.Ж.“ ЕАД по отношение размера на застрахователната сума. Те според него сочели, че застрахователното дружество следва да заплати обезщетение в 2 размер на непогасената част от кредита, разделена на общия брой на съкредитополучателите, в случая на две, тъй като Б. М. също имала качеството на застрахован кредитополучател. Доколкото по отношение на Б.

М. не било настъпило застрахователно събитие, застрахователят дължал заплащане на обезщетение в размер на 1/2 от неизплатената част по кредита, а не на пълния размер.

Направено е оплакване за съществено нарушение на материалния закон при определяне размера на иска, като е посочено, че застрахователят няма право да изплаща застрахователни обезщетения над размера на сумата по застрахователната полица, за която са внасяни премии. В случая застрахователната сума за двете лица – А. М. и Б. М. била в размер на по 38081,15 лева за всеки от тях. Това била сумата, посочена от банката в качеството на застраховащ, която фигурирала в информационната система на застрахователя и въз основа на която били определени застрахователните месечни премии.

По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищците в първонстанционното производство Б. Д. М., А. А. М. и непълнолетния Д. А.

М., действащ със съгласието на своята майка Б. М., чрез адвокат Т. В., с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски. Те оспорват твърденията за недопустимост на предявения иск по чл. 134 от ЗЗД, като обосновават правния си интерес от предявяването му с това, че задълженията по договора за кредит не са изцяло погасени и с качеството си на кредитори на банката, имащи право да получат обратно извършените погасителни вноски за периода след настъпване на застрахователното събитие – 10.01.2017 година, както и да получат пълно погасяване на задълженията по договора за кредит към датата на застрахователното събитие. Оспорени са изложените доводи за неправилност на решението.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден и от „Ю.Б.“ АД – съищец по предявения иск по чл. 134 от ЗЗД. Становището е за 3 неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че доводите за недопустимост на иска по чл. 134 от ЗЗД до размера на заплатената от Б. М. сума от 52682,41 лева поради възможността тази сума да се претендира с иск по чл. 242 от КЗ / отм./, са неоснователни. Предпоставка за предявяване на иска по чл. 242 от КЗ / отм./ било пълното удовлетворяване на кредитора чрез плащане на целия дълг от наследниците, като в случая тя липсвала. Това било прието и в решението на съда по предявения частичен иск по гр. дело № 4868/2019 на СРС. Посочено е също, че евентуалното бъдещо неоснователно обогатяване на банката нямало отношение към допустимостта на предявения иск и че при евентуално наличие на надвнесени суми би възникнало облигационно отношение между банката и вносителите, по което застрахователят не би бил страна. Има позоваване на влязлото в сила решение по гр. дело № 4868/2019 година на СРС по предявения частичен иск, като се твърди, че с него са установени със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право, респ. са преклудирани правоизключващите възражения на застрахователното дружество.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване, а именно от ответника „З.д. Е.Ж.“ ЕАД срещу осъдителното първоинстанционното решение. При подаване на въззивната жалба е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съображенията на съда са следните:

От изложените в исковата молба обстоятелства и от формулираното искане е видно, че е предявен косвен иск с правно основание чл. 134 от ЗЗД от тримата ищци Б. Д. М., А. А. М. и непълнолетния Д. А. М., последният със съгласието на майка си Б. М., срещу „З.д. Е.Ж.“ ЕАД, за осъждане на ответника да заплати в полза на „Ю.Б.“ АД сумата от 71591,07 лева, част от общата сума от 76591,07 лева, от която 5000 лева са присъдени с влязло в сила решение по друго дело, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.01.2022 година. В обстоятелствената част на исковата молба е 4 посочено, че искът се предявява от тримата ищци в качеството им на наследници - съпруга и деца на починалия на 10.01.2017 година А. К. М..

Наследодателят им бил кредитополучател по договор за кредит, сключен на 24.04.2007 година с „Б.П.Б.“ АД / с правоприемник „Ю.Б.“ АД/, с краен срок на издължаване на кредита 25.04.2027 година, по който солидарен длъжник бил Б. Д. М.. Съгласно клаузите на договора за кредит кредитополучателят бил застрахован по застраховка „Живот“ от банката, като към момента на смъртта му била действаща групова застрахователна полица BPBLIFE 002/2014 година, сключена с „З.д. Е.Ж.“ ЕАД. Твърди се, че въпреки уведомлението от ищцата до застрахователя за настъпилата смърт на кредитополучателя, застрахователят отказал да заплати на банката сумата по кредита, обосновавайки отказа си с чл. 8, т. 2 от Общите условия, а именно настъпване на смъртта на А. М. в резултат на заболявания, предхождащи датата на сключване на застрахователната полица, което не отговаряло на истината. Сочи се, че банката е приела отказа на застрахователя, не е предявила съдебна претенция срещу него, като по този начин с бездействието си е осуетила удовлетворяването на ищците чрез погасяване на задълженията по кредита на техния наследодател. След смъртта на съпруга си Б. М. продължавала да погасява вноските по кредита. Правният си интерес от предявяването на иска по чл. 134 от ЗЗД ищците са обосновали с това, че банката се явява техен длъжник от една страна въз основа на правото им да получат обратно извършените погасителни плащания по кредита от датата на настъпване на застрахователното събитие на 10.01.2017 година, а от друга страна въз основа на правото им да получат пълно погасяване на кредитното задължение към датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.01.2017 година.

ТакИ. са и обстоятелствата, които са изложени в исковата молба по гр. дело № 4868/2019 година по описа на Районен съд – С.. По това дело, по което страните съвпадат със страните по настоящото, е предявен частичен иск за сумата от 5000 лева. С решение № 174829/12.08.2020 година по гр. дело № 4868/2019 година на РС – С., потвърдено с решение от 30.06.2022 година по в.гр. дело № 11194/2020 година по описа на СГС, влязло в сила на 30.06.2022 година, постановено по предявения частичен иск, е осъдено „ЗД Е.Ж.“ ЕАД да заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от 5000 лева / като част от сумата от 76591,07 лева/, представляваща застрахователно обезщетение по групова 5 застрахователна полица BPBLIFE – 002/2014 „Живот“, равняващо се на част от дължим към 10.01.2017 година остатък от редовна главница по договор за кредит 1516/R/2007 от 24.04.2007 година, сключен между „Б.П.Б.“ АД и А. К.

М., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.07.2018 година до окончателното плащане.

Решението, постановено по предявения частичен иск между същите страни, по спор със същия предмет, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право по настоящото дело, по което е предявен иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, в какъвто смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 година по т. д. 3/2016 година на ОСГТК на ВКС.

Зачитайки силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по частичния иск, настоящият съдебен състав приема за неподлежащи на пререшаване в настоящото производство следните въпроси: сключването на 01.10.2014 година на групова кредитна застраховка

„Живот на кредитополучатели“ между „Б.П.Б.“АД / чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД/ и ответника ЗД „Е.Ж.“ ЕАД, за срок от три години, по която наследодателят на ищците А. А. М. е бил застраховано лице към момента на смъртта си – 10.01.2017 година, в качеството си на кредитополучател по договор за ипотечен кредит № ....... година; настъпването на покрит риск по сключения договор между банката – кредитор и застрахователното дружество, а именно смъртта на кредитополучателя; наличието на съгласие от А. М. за сключване на цитирания договора за застраховка, приложим в отношенията между страните; валидност на договора за застраховка към датата на застрахователното събитие – 10.01.2017 година, както и заплащане на дължимите застрахователни премии по него от банката към този момент; липсата на изключен риск съобразно чл. 8, т. 2, б. „ m“ и б. „h“ от Общите условия на застрахователя, предвиждащи настъпването на смъртта в резултат на неточно обявени или премълчани при сключването на застраховката обстоятелства, свързани със здравословното състояние на застрахования, оказали въздействие за настъпване на смъртта, който да обосновава освобождаване на застрахователя от отговорността да извърши застрахователното плащане; задължението на застрахователя по груповия застрахователен договор, посочен по-горе, да заплати по предявения от 6 наследниците на починалия А. М. частичен иск по чл. 134 от ЗЗД на банката, конституирана като съищец, сумата от 5000 лева, представляваща част от дължимата главница по договора за кредит към момента на настъпване на застрахователното събитие.