Решение № 518 от 17.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110200308 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „МУХТАРОВ“ ООД, ЕИК 103893248, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ПЗ Планова, № 926А, представлявано от управителя В.М.М., чрез адв.Т.П., АК-Варна против НП № 03-2300891/03.10.2023 год., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че констативните протоколи от 14.08.2023г. не са връчвани на управител на дружеството или на негов представител, и те не са запознати със съдържанието и констатациите по проверката, което съставлява нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в АУАН не е посочен час на извършване на проверката на обекта, не са описани обстоятелства при които е била извършена, а именно дали същата е извършена в присъствие на управител на дружеството или друг негов представител, откъде е получена информация за идентифициране на посочените в актовете лица, месторабота, длъжност, както и не е посочено въз основа на какво административния орган е констатирал нарушение на чл.62 ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 КТ, не е установено дали намерените на обекта лица са работници на проверяваното дружество или са работници на друго търговско дружество. Твърди се, че липсват доказателства, че на 14.08.2023г. Т.Д.П. е полагал труд в полза на дружеството. Твърди се, че изложената в АУАН и НП обстоятелства са неверни, както и че АНО не се е произнесъл по представеното в срок възражение срещу АУАН, както и че не е обсъдил представения договор между „Мухтаров“ ООД с фирмата подизпълнител "Монолит 20" ООД.

Твърди се, че в АУАН не е посочено в колко часа е извършена проверката, и т.к. е следвало работниците да бъдат на обекта между 15,00 и 17,00ч., съгл.

1 споразумението с фирмата подизпълнител, то не следва "Мухтаров" ООД да носи отговорност, за работници с които няма трудово-правни отношения.

Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН, т.к. проверяващият орган не е описал в АУАН, обстоятелствата при които е извършено нарушението, не е предявен на нарушителя цитирания като доказателство КП от 14.08.2023г., както и, че е нарушена разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН, т.к. в НП не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Твърди се, че липсват мотиви в НП по какъв начин е определена санкцията в размер на 3000.00лв. В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Т.П., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира разноски. Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от ю.к. Й., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

С АУАН с № 03-2300891/12.09.2023 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 14.08.2023г. в строителен обект „шоурум и автосервиз", находящ се в гр.

Варна, ПИ *** е установено лицето Т.Д.П., с ЕГН: ***** да престира труд в полза на „Мухтаров" ООД, с ЕИК: 103893248 изпълнявайки трудови функции на „общ работник", с определено работно място, обекта на контрол: „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. Варна, ПИ ***, с определено работно време от 12:00 часа до 16:30 часа и договорено трудово възнаграждение, декларирани от лицето без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение чл.62, ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Прието е, че нарушението е извършено на 14.08.2023г. в строителен обект „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. Варна, ПИ ***, където същото лице е установено да престира труд в полза на „Мухтаров" ООД, по време на проверката по работни места. Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в графата бележки и възражения не е отразило, че има такива. В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение. Въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.. От показанията на свидетелят И., инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна се установяват обстоятелствата при извършване на проверката, това че лицето Т.П. е бил установен да работи в обекта като общ работник. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни, логични, кореспондиращи си с останалите доказателства и основани на личното му възприятие. Показанията на свидетелят описват фактическата обстановка. Твърденията на И. категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства: констативен протокол, съставен при проверка на 14.08.2023год., договор за строителство, 2 споразумение, копия от инструктажна книга, призовка, протокол за извършена проверка № ПР2330865/12.09.2023год., договор за изпълнение на СМР, споразумение към договор № 1/04.01.2021год., възлагателно писмо №15/08.05.2023г., идентификационна карта, Заповед № 3-0864/17.10.2022год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, Заповед № 922/18.12.2023год. на главния секретар на ИА ГИТ, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган и.д. директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед № 922/18.12.2023год.на главния секретар на ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението. В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Установената фактическа обстановка е възпроизведена в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като административнонаказаното лице не е възпрепятствано да разбере, за кое свое деяние /действие или бездействие/ му е наложено и конкретното административно наказание. АУАН и процесното НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота.

Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателят да разбере какво е нарушил. Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата е императивна и не предвижда друга форма за трудовия договор. За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500.00 до 15 000.00 лева. Към момента на извършване на проверката Т.П. е работел в обект на дружеството жалбоподател, предоставяйки работната сила и поради това правоотношенията му с дружеството е трябвало да бъдат уредени като трудови такива, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, според която "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения". Съдът прие, че в случая се касае именно за отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на КТ, доколкото той е работел при 3 дружеството – жалбоподател с работно място, работно време, уговорено възнаграждение. Всичко това сочи, че се касае за отношения по предоставяне на работна сила - т. е. за полагане на труд срещу определено възнаграждение, а не до граждански правоотношения, при които се дължи определен резултат.

Касае се за правоотношения по предоставянето на работна сила в полза на жалбоподателя, но тези отношения не са били уредени съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, задължаващ отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат единствено и само като трудови такива - т. е. да се сключва писмен трудов договор за уреждането им. Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ. Фактът на съществуване на трудовото правоотношение според настоящия съдебен състав следва категорично посредством събраната доказателствена съвкупност. Възраженията в жалбата, че П. не работи за това дружество, не могат да бъдат споделени, доколкото в хода на производството се установи трайният и системен, а не инцидентен характер на правоотношението, съществувало помежду им, както и безспорното наличие на елементи, характеризиращи го като трудово. Последното е изводимо от обстоятелството, че лицето е извършвало възлаганата работа при точно определени параметри на трудовото правоотношение - на място на строителния обект, при определено работно време, заемана длъжност със съответна специфика и уговорено трудово възнаграждение. Нещо повече, видно от отразеното в книгата за инструктаж е, че с работника е проведен начален инструктаж още на 02.05.2023год., като в графата „длъжност“ е посочено „общ работник“ - работа, която и служителите на Д ИТ Варна са възприели, че извършва към момента на проверката, което подкрепя становището, че същият е полагал системно труд при този работодател. В този смисъл елементите на трудово правоотношение - постоянен характер на извършваната работа, фиксирано работно време, работно място и трудово възнаграждение, към 14.08.2023г. са били налице. Налице е била също характерната за трудовото правоотношение йерархическа зависимост, с оглед подчинеността на работника спрямо работодателя при изпълнение на трудовите задачи и организирането на работния процес. Всички тези обстоятелства недвусмислено навеждат на извода, че трудът, който П. е полагал, е имал характера на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, а не както се твърди от жалбоподателя – че са работили за първи ден.

Ирелевантно е обстоятелството, че дружеството - жалбоподател не е било запознато с констативния протокол от 12.09.2023г., доколкото дружеството жалбоподател е било уведомено за предстоящото съставяне на АУАН, на което действие е присъствал представляващия дружеството- жалбоподател, който е имал възможност да направи възражения срещу твърдяното нарушение и констативния протокол. Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и 4 други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение. Деянието е извършено от юридическо лице и касае се за обективна /безвиновна/ отговорност – т. е. не следва да се обсъжда въпросът за субективната му страна. Наличието на основания за преквалифициране на случая в маловажен не следва да бъде изследвано, предвид изричната законова забрана, въведена с чл. 415в, ал. 3 КТ, съгласно който приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ. Последното се явява обяснимо, предвид важността на съответните обществени отношения и неравнопоставеното положение на работника като по-слабата страна по тях. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер от 3000.00лева, без да бъдат посочени конкретни мотиви за това. Съдът счита, че така наложената санкция е неоснователно завишена като размер, поради което същата следва да бъде намалена до минимално предвидената в закона от 1 500.00лв., която отговаря на характера и тежестта на извършеното нарушение. Предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева. Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален размер. Съдът намира, че той следва да е в размер на 80лева, с оглед това, че производството е приключило в едно съдебно заседание и не се отличава с фактическа и правна сложност. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т.