Определение № 91 от 28.02.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 65/2022
- Вид
- Определение № 91
- Подписан
- 28.02.2022
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за собствеността
- чл.33, ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91 гр. Варна, 28.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500065 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д. П. Д. чрез процесуалния му представител адв. В.В. против решение №1540/15.10.2021г., постановено по гр.д.№1002/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Д. П. Д. против Ч.Т. Д. и М.Ц. Ч. искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС, както следва: да се прогласи нищожността на договор за замяна на идеални части от недвижими имоти с движими вещи, обективиран в нот. акт №164, том 4, рег. №11583, дело №700/17.12.2018г. на нотариус О.С., рег.№196 на НК, с район на действие ВРС, с който Ч.Т. Д. прехвърля на М.Ц. Ч. собствеността върху: 1/ 1/2 ид.ч. от апартамент №6 с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, с площ от 37.05 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, баня-тоалет, коридор и тераса, при граници: обекти с идентификатори с
№№
***,
***,
***,
***,
*** и
***, от прилежащата му изба №3, с площ от 5, 48 кв.м., при граници: изба №13, калкан, ул. „Юрий Венелин“, от припадащите му се 3, 7348 % ид.ч. от общите части на сградата, ведно с всички свои 4, 25 кв.м. ид.ч. от ПИ №*** по КК на гр. Варна, в който е изградена сградата; 2/ 3/4 ид.ч. от гараж № 5 с идентификатор № *** по 1
КК на гр.Варна, с площ от 21.67 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с №№ ***, ***, ***, от припадащите се 2, 1384% ид.ч. от общите части на сградата, както и от правото на строеж, ведно с всички свои 6, 45 кв.м. ид.ч. от ПИ №*** по КК на гр. Варна, а в замяна М.Ц. Ч. прехвърля на Ч.Т. Д. собствеността върху следните движими вещи: ламиниран паркет 126, 611 кв.м. на стойност 2 271лв. по фактура №177/14.12.2018г., издадена от „Монтажи 2016“ООД и телевизор NEO LED-3229 на стойност 299 лв. по фактура №0091326402/23.07.2017г., издадена от „Техномаркет България“ АД, като страните се споразумяват за уравняване на стойностите Венетка В.а Миладинова, като пълномощник на М.Ц. Ч., ще заплати по банков път на Д. сума в размер на 6 000 евро след подписване на настоящия договор и преди вписването му в Агенция по вписванията, като привиден, прикриващ договор за продажба; да се обяви за действителен между страните прикритият договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт №164, том 4, рег.
№11583, дело № 700/17.12.2018г. на нотариус О.С., рег. №196 на НК, с район на действие ВРС, като неоснователни, както и се осъжда Д. П. Д. да заплати на Ч.Т. Д. и М.Ц. Ч. сумата в размер на 2 600 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемите Ч.Т. Д. и М.Ц. Ч. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Б.Ф. поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
В диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение е посочено като текст с правна квалификация, че се отхвърля и предявеният от Д.Д. иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, но без описание на този иск.В мотивите си съдът изрично е посочил, че искът с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС е предявен като евентуален, а именно, ако бъдат уважени главните искове с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за замяна на идеални части от недвижими имоти с движими вещи, 2 обективиран в н.а №164/17.12.2018г. на нотариус О.С., рег.№196 на НК, с който Ч.Т. Д. прехвърля на М.Ц. Ч. ½ ид.ч. от обект/апартамент/ с идентификатор № *** и ¾ ид.ч. от обект/гараж/ с идентификатор № ***, а в замяна М.Ч. прехвърля на Ч.Д. собствеността върху посочените в н.а. движими вещи, както и за уравняване на стойностите М. Ч. се задължава да заплати по банков път на Ч.Д. сума в размер на 6 000 евро след подписване на договора и преди вписването му в Агенция по вписванията, като привиден, прикриващ договор за продажба и за обявяване за действителен между страните на сключения между тях прикрит договор за продажба на тези недвижими имоти, то тогава да се допусне в полза на ищеца/като съсобственик, притежаващ останалите ид.ч. от двата недвижими имота/ по реда на чл.33, ал.2 от ЗС да изкупи ид.ч. от недвижими имоти, предмет на сключения договор между Ч.Д. и М.Ч..Така претенцията е била заявена в исковата молба/“в случай, че уважите горната претенция/исковете за нищожност и за разкриване на симулация/“, то моля да допуснете изкупуване/ и така е разгледана от съда, който, като е счел, че първите два иска са неоснователни, е приел, че не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане на иска с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, поради което и не следва да се произнася по него.
Във въззивната жалба се сочи, че дори и да се приеме, че не са установени по делото условията за уважаване на първите два иска, то първоинстанционният съд е следвало да разгледа и да се произнесе по предявения от ищеца иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, като са изложени съображения относно неговата основателност, вкл. и без уважаване на исковете за прогласяване нищожността на процесния договор като относително симулативен и разкриване на действителния договор между страните, защото нормата на чл.33 от ЗС е приложима и при договори за замяна с родово определени вещи, какъвто, според ищеца, е настоящият случай.Такива твърдения ищецът е навеждал и след оставяне на производството без движение от ВОС с определение №1441/22.04.2021г. за уточнение на обстоятелствената част на исковата молба в депозираната от него в изпълнение на указанията молба вх.№9619/21.05.2021г., вкл., че нормата е приложима към договорите за замяна, когато насрещната престация е родово определени вещи, защото само в този случай купувачът може да предложи „същите условия“ на съсобственика прехвърлител.
3
По същество оплакването на страната във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всичките й искови претенции, конкретно по иска с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, наподобява искане по чл.250 от ГПК, заявено в срока за обжалване на решението.С оглед горното и въззивният съд приема, че следва производството по делото да бъде оставено без движение и на страната да се дадат указания да уточни изрично дали по същество във въззивната жалба е инкорпорирана молба с пр.осн. чл.250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение чрез произнасяне по предявения иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС, вкл. като се има предвид, че така направеното съединяване на исковете не би могло да бъде евентуално, защото евентуалното съединяване предполага отхвърляне на главните искове като неоснователни и тогава/при сбъдване на това вътрешно процесуално условие/ произнасяне на евентуалния иск, а не при уважаване на главните искове да се разгледа и уважи евентуалният иск, т.к. съединяване като последното по съществото си е кумулативно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д.№65/22г. по описа на ВАпС, гр.о.
УКАЗВА на въззивника/ищец по предявените искове/ Д. П. Д., че следва в едноседмичен срок от съобщението да уточни в писмена молба дали по същество във въззивната му жалба е инкорпорирано искане с пр.осн. чл.250 от ГПК за допълване на постановеното от първоинстанционния съд решение чрез произнасяне и по предявения иск с пр.осн. чл.33, ал.2 от ЗС.
В случай, че указанията не бъдат изпълнени в дадения срок, ще бъде прието, че страната няма инкорпорирано искане с пр.осн. чл.250 от ГПК във въззивната си жалба.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5