Решение № 682 от 04.05.2026, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 128/2026
- Вид
- Решение № 682
- Подписан
- 04.05.2026
- В сила
- 04.05.2026
- Състав
- Танка Цонева, Димитрина Павлова, Георги Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 и 58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 682
Ловеч, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ТАНКА ЦОНЕВА
При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА канд № 20267130600128 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Н. О. К. чрез пълномощника й –адв.В. - САК срещу Решение № 44/04.02.2026 г. по НАХД № 239/2025 г. по описа но РС - Ловеч, VIII състав. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ Наказателно постановление №24-0906- 000944/27.01.2025 година, издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - [населено място], с което на жалбоподателя К. са наложени на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 700.00 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На първо място, в жалбата се излагат доводи за несъгласие с извода на съда в обжалваното решение, че издаденото наказателно постановление съдържало всички реквизити по смисъла на чл. 57 ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения при неговото издаване. Според жалбоподателя в обстоятелствената част на НП липсвало точно и ясно описание на нарушението, мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Не били посочени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на наложените наказания.
На следващо място, в жалбата се твърди, че в случая било ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като последният при попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП не е разбрал какви данни следва да предостави и не е посочил кой е управлявал автомобила на процесната дата.
Касаторът излага съображения, че в обжалваното решение районният съд неправилно е приел, че Протокол с peг. № 906р-6292/24.06.2024 използване на АТСС съдържа всички законови реквизити по чл. 10 от Наредба № з-532 за условията и реда за използване на Автоматизирано техническосредство/система, поради което бил годно доказателствено средство. В тази връзка сочи, че част от графите в протокола въобще не били попълнени от контролните органи, а друга част от тях били попълнени с взаимопротиворечащи данни.
По -нататък в жалбата се развиват аргументи, че в случая е нарушено изискването на чл.10, ал.3 и на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
На последно място, в жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложените наказания и за неправилност на извода на въззивния съд за неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН в конкретиката на настоящия казус.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени въззивното решение и да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си -адв.П., който поддържа жалбата и изложените в нея аргументи за неправилност на оспореното решение. Пледира за неговата отмяна, респ. за отмяна на издаденото НП.
Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ловеч, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Окръжна прокуратура - Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Административен съд - Ловеч, в настоящия си касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна, с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съобразно чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
За да постанови обжалваното решение, РС – Ловеч е установил релевантните за случая факти въз основа на събраните по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, при което е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 02.12.2024 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение срещу Н. О. К. за това, че на 22.06.2024 г. в 15:06:48 часа на ПП I-4, при км. 24+500, [населено място], с посока на движение към [населено място], е управлявала собствения си товарен автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ“ с peг. № [рег. номер], със скорост 101 км/ч., при максимално разрешена за населено място 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Констатирано е превишение на скоростта от 51 км/ч., след приспаднат толеранс от минус 3 %. Нарушението е установено със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120cd3d заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120cd3d /0212487 радар ARH CAM S1 с № 120cd3d.
АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение № 30157 от 22.06.2024 г. в отсъствието на нарушителя, след като същият е бил поканен за съставяне на акта и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Съставеният АУАН е предявен на нарушителя К. на 07.01.2025 г., която след като се запознала със съдържанието му, го подписала без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не са били депозирани писмени възражения срещу съставения акт.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което касаторът Н. О. К. е била санкциониранана основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП с административни наказания „глоба“ в размер на 700.00 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка въззивният съд е установил след анализ на приобщените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а именно: протокол за използване на АТСС вид ARH CAM S1 с № 120cd3d за 22.06.2024 г. с място на контрол ПП I-4, при км. 24+500, [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място] при ограничение за населено място от 50 км/ч.; снимка на мястото, на което е позиционирано АТСС-то; снимков материал на нарушението, който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП; протокол за проверка на техническото средство №068-СГ-ИСИС от 21.05.2024 г.; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; схема на републикански път I-4“ Кортина – о.п. Севлиево“ от км24+000 до км.24+700; декларация по чл.188 от ЗДвП; справка за собственост на МПС; справка за нарушител/водач; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; както и показанията на разпитаните свидетели: свидетеля –актосъставител Т. И. и свидетелите П. П. и В. Д..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, районният съд от правна страна е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Изложил е доводи, че установените в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства сочат по несъмнен начин, че административнонаказателно отговорното лице е извършило визираното в наказателното постановление нарушение.
Така постановеното решение на Районен съд - Ловеч е валидно, допустимо и правилно.
Съдебното следствие в хода на първоинстанционното производство е проведено обективно, всестранно и пълно. По делото не са събрани доказателства, които да оборват установената в наказателното постановление фактическа обстановка. Такива не бяха представени и в касационното производство.
Настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП тези на чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Ето защо, не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, като възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни.
Не се споделят и доводите в касационната жалба за ограничено право на защита на нарушителя при попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП. Действително касаторът К. в процесната декларация не е попълнила собственоръчно имената си и не е посочила, че автомобилът е бил управлян от нея, но е написала своето ЕГН, адрес, номер на СУМПС и мобилен телефонен номер, от които безспорно може да се обоснове извод, че именно тя е управлявала собственият си лек автомобил на инкриминираната дата.
На следващо място, като неоснователни съдът възприема и възраженията в жалбата относно съдържанието на Протокол с peг. № 906р-6292/24.06.2024 използване на АТСС. Същият съдържа всички задължителни реквизити. От цитирания протокол е видно, че се е извършвал контрол контрол ПП I-4, при км. 24+500, [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място] и от [населено място] към [населено място] (т.е. в двете посоки на движение), като режимът на измерване е бил „стационарен“, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че контролът се е извършил за времето от 13:50 ч. до 15:30 ч., за което са установени 50 броя нарушения, едно от които е процесното. Началото и краят на участъка, в който се контролира скоростта следва да се посочи при режим на измерване „в движение“, какъвто не е настоящия случай, поради което и възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. Към протокола е приложена снимка на разположението на уреда, поради което и по този въпрос не е налице непълнота или неяснота в съдържанието на коментирания протокол, респ.направените възражения, също са неоснователни.
Предвид изложеното, не е допуснато соченото в жалбата нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
В конкретния случай не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., отнасяща се до спазване на законовите изисквания при работа с АТСС. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното решение, че АТСС, заснело процесното нарушение е правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя се е развило при спазване на установените процесуални правила. Само за пълнота на изложението съдът ще посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай обаче, тъй като превишаването на скоростта е такова, че се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, като последното наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което правилно е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/509e8368-8637-420f-9a8a-b6eab4a41e8c