Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 279 от 19.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 523/2025
Вид
Решение № 279
Подписан
19.12.2025
Състав
Веселина Димитрова Джонева, Мина Цветанова Павлова, Елисавета Георгиева Деянчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251500500523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12352/24.10.2025 г., депозирана от „Узунова БГ“ ЕООД, ЕИК: 202429300, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул.

„Фенерка“ № 40, ет. 3, ап. 5, представлявано от К. У. - управител, чрез процесуалния му представител адв. М. З., против решение № 481/01.10.2025 г., постановено по гр. дело № 20251510100346 по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „Узунова БГ“ ЕООД срещу Застрахователна компания „УНИКА“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 13 738.39 лв. - незаплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 24228110055 за лек автомобил „*****“ с Д К № *******, по повод настъпило застрахователно събитие на 07.01.2025 г. в 13:30 ч., в гр. Д., ул. „******" № *, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че като не е оценил обективно и всестранно цялата доказателствена съвкупност по делото и поточно заключенията на вещите лица по изготвените и приети две съдебно авто-технически експертизи (САТЕ), първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи.

Конкретизира се, че вещите лица са посочили съответно, че щетите по лек автомобил „********“, с ДК № *******, могат да бъдат получени по механизма на настъпилото на 07.01.2025 г. пътнотранспортно произшествие в гр. Дупница, с изключение на описаните увреждания по системите за обезопасяване на пътниците, тъй като, съгласно телеметрични данни, същите не са били активирани (вещото лице К.), респективно, че от така представения механизъм на ПТП и отразените в протокол за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил „********“ с ДК № *******, могат да се получат 1 от настъпилото на 07.01.2025 г. произшествие в гр. Дупница (вещите лица В. и К.). Допълва се, че посредством посочените заключения се доказва основателността на ищцовата претенция и по размер.

Твърди се също така, че първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на предмета на делото, като служебно е въвел ново, незаявено от ответника основание за отказ на застрахователно обезщетение, а именно наличие на груба небрежност. Застъпва се, че съдът е направил и неправилен извод за наличие на такава, доколкото по делото няма данни за поведение на водача на процесното МПС, което да може да се квалифицира като груба небрежност. Изтъква се, че за отхвърлянето на ищцовата претенция не е достатъчно водачът да е проявил груба небрежност, а е необходимо да се докаже и наличието на причинна връзка между това виновно поведение и реализирането на риска, изключваща при това с категоричност проявлението на всякакви други причини за настъпването на вредоносния резултат. Паралелно се поддържа, че съдът не е взел предвид, че в дадената дефиниция на „груба небрежност“ не е направено очертание на основните характеристики, въз основа на които да се определи едно поведение като осъществено при такава, поради което е налице неяснота по отношение на дадената дефиниция, водещо до извод за наличие на неравноправна клауза.

Съобразно изложеното се отправя искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът в първоинстанционното производство Застрахователна компания „УНИКА“ АД, чрез пълномощника си юрк. В. К., е подал отговор на въззивната жалба, с който изцяло я оспорва. Поддържа се, че твърдението, че първоинстанционния съд не е обсъдил в цялост събрания доказателствен материал, не кореспондира с обективната истина. Изтъква се, че цитираното от въззивника заключение на инж. Р.К. очертава само една възможност процесното събитие да е настъпило по описания от застрахования начин, но не може да бъде основание да се приеме за безспорно установено, че това е механизмът, който е приложим. Застъпва се, че в случай че събитието се е реализирало по различен от описания начин, както, твърди се, се доказва от повторното експертно заключение, то застрахователната компания няма основание да заплати претендираните вреди. В тази връзка се сочи, че с оглед снетите данни от т. нар. „черна кутия“ на увредения автомобил, механизмът на произшествието не кореспондира със заявеното в съставения двустранен констативен протокол. Акцентира се, че системите, от които са свалени телеметричните данни са надеждни, доколкото не могат лесно да бъдат манипулирани. Допълва се, че още по време на обработката на застрахователната претенция на доброволен етап, решението да не се заплати обезщетение е обосновано с несъответствие между декларирания механизъм на възникване на събитието и характера на уврежданията по автомобила.

Поддържа се, че по делото е установено, че при процесното ПТП не са се активирали системите за пасивна безопасност на пътниците на лекия автомобил, като това изключва основателността на претендираната сума за позиции от т. 11 до т. 18 от повторно извършения опис, тъй като те касаят претенция за възстановяване на: предпазен колан преден ляв, ведно с пиропатрон; предпазен колан - преден десен, ведно с пиропатрон; предна дясна колона и централни въздушни възглавници.

Застъпва се, че след като в първоинстанционното производство са събрани относими доказателства, съдът има право и задължение да обективира изводи, базирани на законовите разпоредби и приложените в кориците на делото доказателства. Поддържа се, че произнасянето на съда по отношение проявена от водача на процесното МПС груба небрежност е изцяло в предмета на делото. Акцентира се, че изводите на съда по отношение на текста на т. 6.3 от приложимите Общи условия (касаещ грубата небрежност) са самостоятелни и независими от тези за приложението на правилата на застрахователното отношение, съдържащи се в т. 6.5.5 от ОУ (третиращи съответствието на механизма на ПТП със заявения).

2

По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Преценено по същество, решението е правилно, като въззивният състав споделя мотивите изложени в обжалваното решение по отношение последствията в отношенията между страните по застрахователното правоотношение от съобщаването на механизъм, различен от действително осъществилия се, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, като независимо от това намира за необходимо да добави следното:

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца (настоящ въззивник) е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си за наличие на изключение от застрахователното покритие, в това число предоставянето на неверни данни за застрахователното събитие от страна на застрахования.

Страните не спорят по следните подлежащи на доказване по предявената искова претенция обстоятелства, а именно: че л. а. марка „*****“, модел „****“, ДК № ******* е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“, клауза „А“ – „Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № 24228110055, със срок на валидност от 14:00 ч. на 12.09.2024 г. до 23:59 ч. на 11.09.2025 г., като условията и покритите рискове са съгласно приложимите и представени по делото Общи условия по застраховка „Каско на моторни превозни средства“ в сила от 01.02.2024 г. и клауза „А“ – „Пълно каско“; че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 07.01.2025 г., както и че ответникът е постановил отказ по щетата. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и във връзка с тях не са налице оплаквания във въззивната жалба.

Доколкото отказът за изплащане на застрахователно обезщетение е обоснован с несъответствие между декларирания механизъм на възникване на събитието и характра на уврежданията по автомобила, спорът между страните се концентрира върху въпроса за механизма на процесното ПТП, респективно възраженията на застрахователя за наличие на изключения от застрахователното покритие. В тази насока съдът намира следното.

От представения по делото двустранен констативен протокол се установява, че на 07.01.2025 г., около 13:30 ч. в гр. Д., на ул. „*****“ № 5, водачът на л. а. „*****“ с ДК № ******* реализира ПТП с движещия се по горепосочената улица л. а. „*****“ с ДК № ******. В протокола водачът на л. а. „*****“ е отбелязал, че не е видял идващият отдясно автомобил, поради ограничаване на видимостта от паркиран бус. Отбелязаните видими щети по посочения автомобил са двете десни врати и щора на седалката (ARB/въздушна възглавница), а по л. а. „*****“ – две въздушни възглавници, капак, предна броня, два фара и др.

3

Като доказателство по делото е прието извлечение от телеметрични данни от лек автомобил „********“ с ДК № *******, снето от представител на „Фактдетект“ ЕООД. От представените по делото сертификат за преминат курс за извличане на данни от катастрофи (CDR), издаден от TRDarts Нидерландия - ниво „Техник“ (легализиран превод), сертификат за преминат европейски курс на Bosch - анализатор на данни от (CDR), издаден от TRDarts Нидерландия - ниво „Анализатор" (легализиран превод) и фактура за закупени лицензионни права с краен срок 18.02.2025 г. се установява, че извличането на данните е извършено от лице, притежаващо необходимата компетентност.

Пред районния съд са изслушани показания на свидетеля В. А., които настоящият състав кредитира като логични и непротиворечиви в частта касаеща констатираните от свидетеля видими щети по л.а. „*****“ при пристигането му на местопроизшествието.

Свидетелят сочи, че е отишъл на мястото на настъпване на ПТП около час след катастрофата, за да помогне на водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил, който му бил приятел. При пристигането си видял, че превозното средство било ударено в двете врати, имало изскочили две въздушни възглавници и същото не палило.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че същият е демонтирал Airbag централата и е „налял“ нова информация – файл от автомобил, който не е катастрофирал, доколкото в заключението си по изготвената САТЕ, вещите лица С. В. и М. К. отричат да е налице лицензиран софтуер, както и лицензиран експерт, който да осъществява подобни действия, тъй като това е пряко относимо към безопасността на пътниците и системите, които ги управляват. Пояснено е също така, че ако бъде разчетен модул на превозно средство, което не е реализирало ПТП, то в него биха липсвали запаметени събития.