Решение № 10 от 08.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Пазарджик, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220201237 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. К. Т. ЕГН ********** от гр.Велинград, обл.Пазарджик, депозирана чрез пълномощника адв.С. М. от АК- Пазарджик, против Наказателно постановление №001103/15.08.2025г., издадено от началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Твърди се, че нарушението не е извършено от жалбоподателя, а от друго лице. С тези доводи се моли за отмяна на НП и присъждане разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник се явяват лично. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения, които адв.М. доразвива в депозирани писмени бележки по съществото на спора.

АНО- началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИгр.София, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представителюриск.А. М. е постъпило писмено становище, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП, иска се неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразявайки изложените в жалбата възражения и изразените от 1 страните становища по съществото на спора, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 26.01.2025г. в 15:01 часа по път І-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа е управлявал лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег.

№ ****, с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг., за което не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата, представляващо нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

Нарушението било установено на 14.03.2025г. в 14:15 часа, на път І-8, км 193+150 от служители на НТУ, между които и актосъставителят св.В. А., които спрели за проверка процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателя.

За така установеното административно нарушение св.А. съставила на жалбоподателя в нейно присъствие и в присъствието на един свидетел, АУАН №001103/26.01.2025г., след което го предявила и връчила екземпляр на нарушителя при отказ да бъде подписан, удостоверен от свидетел. В АУАН изрично било посочено, че съгласно чл.189е ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в които случаи същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН и при липсата на доказателства, че нарушителят е заплатил в законоустановения срок компенсаторна такса, на 15.08.2025г. АНО издал атакуваното НП. Последното било връчено лично на наказаното лице по пощата на 26.08.2025г., видно от известие за доставяне /л.17/, а жалбата срещу НП е подадена чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат на 03.09.2025г. /л.7/, поради което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св.А. и на св.Н. К., както и от веществените доказателствени средства- снимки от ел. система. Съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра и на приобщените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.139 ал.6 от ЗДвП водачът на ППС преди 2 движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП винетна такса се заплаща за ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 т., като заплащането на таксата дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

За констатираното нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а ал. 3 от ЗДвП /л.13/, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи /л.14,15/, представляващи доказателство за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата н платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство/контролно устройство идентификатор 10401/ част от системата. За процесното ППС с peг. № **** с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. е регистрирано на 26.01.2025г. в 15:01 часа, по път І-8 км. 196+643, нарушение „няма валидна винетка“. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи движението на процесното превозно средство на инкриминираните дата и място. В този смисъл по делото по категоричен начин се установява, че на посочената дата процесното МПС е било засечено да се движи по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е имало заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Казано с други думи налице е извършено нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

Няма обаче нито едно доказателство, че на инкриминираните дата и място именно жалбоподателят е управлявал това ППС.

Както вече беше посочено, съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство- част от системата. Тези доклади обаче не са доказателство за това кое лице е било водач към момента на извършеното нарушение. Такива данни не могат да се извлекат и от приложения снимков материал към доклада.

Принципно приложение е това, преди да състави АУАН срещу конкретно лице, актосъставителят да разполага с годни и убедителни доказателства за авторството на деянието. В конкретния случай такива липсват, още повече жалбоподателят е възразил срещу направените в акта констатации, включващи 3 и тези относно субекта на нарушението.

По делото не се установява по категоричен и безспорен начин, че на инкриминираните в НП дата и място процесният лек автомобил, за който не е била заплатена дължимата пътна такса, е бил управляван именно от жалбоподателя. Липсват годни и убедителни доказателства в тази насока, ангажирани от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за това обстоятелство. При това положение АНО е следвало да ангажира отговорността на жалбоподателя не в качеството на водач на процесното ППС по чл.179 ал.3 от ЗДвП, а като негов собственик по реда на чл.179 ал.3б от ЗДвП.

По изложените съображения издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ. Претенцията е своевременно и надлежно предявена, преди обявяване на делото за решаване. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.5/, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е при условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закон за адвокатурата /на близък/, поради което и правното съдействие и защита е поета и извършена от адвоката безплатно. Пълномощникът, който е предоставил безплатната адвокатска помощ има право на възмездяване на положения от него труд чрез присъждане на възнаграждение. По своята правна същност това възмездяване представлява обезщетение, а не присъждане на разноски на спечелилата делото страна по чл.78 от ГПК.

Затова и законодателят в разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗАдв. е предвидил и предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, които следва да бъдат кумулативно налице, а именно помощта да е оказана на някое от основанията по чл.38 ал.1 от ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. В тези случаи съдът не обсъжда наличието на горепосочените основания при произнасянето на отговорността за разноски, а е достатъчно да констатира, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено изрично, че адвокатът оказва безплатна помощ на някое от основанията посочени в закона /както е в настоящия случай/, без да е необходимо страната да установява и доказва съответното основание за предоставяне на безплатната правна помощ, стига то да не е оспорено. В настоящия казус първата, изискуема от закона предпоставка е налице, като насрещната страна не е оспорила основанието за предоставяне на безплатната помощ. За такова поведение не може да се приеме направеното от процесуалния представител на АНО в депозираното по делото писмено становище, възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, тъй като такъв нито се претендира, нито се твърди че е заплатен от жалбоподателя. Налице е и втората предпоставка, постановено е позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При 4 осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати.

С оглед изхода на делото- отмяна на обжалваното НП, то следва в полза на процесуалния представител на жалбоподателя да се присъди адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3 пр.2 вр. чл.18 ал.2 и чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 204.52 евро, представляващи равностойността на 400 лева към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, съгласно чл.4, чл.5, чл.11 ал.1 и ал.2 и чл.13 ал.1 т.2 вр. чл.12 ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в РБългария, като се осъди ответната страна- АПИСофия, учреждението към което е структуриран наказващия орган, издал НП, да я заплати.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №001103/15.08.2025г., издадено от началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, на С. К. Т. ЕГН ********** от гр.Велинград, обл.Пазарджик е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- СОФИЯ, ДА