Решение № 503 от 31.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Смолян, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100500 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „**” ЕАД – София, представлявано от Д.Б. е предявил обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК срещу Ц. А. Х. от гр. Смолян, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1204/2023 г. на РС - Смолян, както следва: 18319.51 лв. (осемнадесет хиляди и триста и деветнадесет лева и 51 стотинки) - представляваща частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № **, сключен на 19.07.2019 г., представляваща частично претендирана главница за периода от 20.08.2020 г. до 20.07.2029 г.; 3 225.03 лв. (три хиляди и двеста двадесет и пет лева и 03 стотинки) - договорна лихва за периода от 20.08.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 06.10.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост); Обезщетение за забава: 3 177.60 лв. (три хиляди сто седемдесет и седем лева и 60 стотинки) считано от 21.08.2020 г. г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 1204/2023 г. на Районен съд - Смолян. При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за реално изпълнение с правно основание 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главница в размер на 18 319.51 лв.; договорна лихва в размер на 3 225,03 лв. и обезщетение за забава в размер на 3 842,89 лв. за периода 21.08.2020 – 23.04.2024 г. по договор за потребителски кредит № **, сключен на 19.07.2019 г.

Претендира присъждане на деловодните разноски в заповедното и в исковото 1 производство.

Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до следното:

На 19.07.2019 г. между „**", като Кредитор и Ц. А. Х. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № **, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 20 000 лв. Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печатбата на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 36 741.60 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 7 741.60 лв. На основание сключения между страните договор Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2029 г., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 306.18 лв., при първа погасителна вноска 20.08.2019 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.07.2029 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

От страна на „**“ ЕАД до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх.

№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS17162860, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 06.10.2023 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ К.М. П., per. № **, на когото „**“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 06.10.2023 г.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за 2 забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 3 177.60 лева, от който е изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително, съобразно изискването, въведено с чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

На 13.05.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между ** ЕИК ** и „**” ЕАД, ЕИК **, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № **, сключен на 19.07.2019 г. между "**,клон България" и Ц. А. Х. е прехвърлено в полза на „**" ООД, ЕИК ** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Поради неизпълнение на задължението предявил вземането си по реда на чл. 410 ГПК, като по образуваното заповедно производство ч.гр.д. № 1204/2023 на СмРС е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, срещу която длъжникът възразил, което станало причина за водене на настоящото дело.

При условията на евентуалност моли да бъде прието, че за предсрочната изискуемост ответницата е уведомена с приложеното към исковата молба уведомление и моли да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите по предявените осъдителни искове.

С писмена молба-уточнение ищецът е заявил, че ответницата е извършила плащания в общ размер на 6 923,30 лв. в периода 20.08.2019 – 26.04.2022 г., с които са погасени 2 130,49 лв. главница; 2 767,81 лв. договорна лихва и 2 025 лв. застрахователна премия.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни и моли да бъде прекратено производството по отношение на осъдителните искове, а установителните да бъдат отхвърлени. Доводите на ответницата за неоснователност на исковете се свеждат до следното: по процесния договор за потребителски кредит не е настъпила предсрочната изискуемост. В исковата молба се твърди че длъжникът е преустановил плащането на вноските на 21.08.2021 г., като на основание чл. 5 от Договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, което според твърдението на ищеца е настъпило на 06.10.2023 г. Към посочената дата не е било налице твърдяното просрочие и условия за предрочна изискуемост, с оглед факта че със заплащаните от ответницата вноски, ищецът е погасявал суми, които не му се дължат, включително суми по нищожни клаузи от договор за кредит. Освен това предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като кредиторът не е уведомил длъжника за този факт. Адресът на който ответницата е уведомяван в гр. П., не е неговият адрес. Моли предявените установителни искове да бъдат отхвърлени в частта за непадежиралите вноски към датата на постановяване на съдебния акт по настоящото делото.

Оспорва договора за кредит като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради 3 неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на ЗПК. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 7, 98 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран той. Нещо повече към договора е включено и заплащането на застрахователна премия, която според посоченото в договора е раздЕ. на равен брой вноски, и е част от месечната погасителна вноска и такса ангажимент, която се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита. Това безспорно са разходи, които следва да бъдат включени в общия процент на разходите по кредита. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви от друга страна като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Нарушено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради непосочване на правилния лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния договор е посочено, че лихвеният процент е фиксиран - 6,89 %. Липсва методика за условията за прилагането му.

В договора липсва и общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва /като сума/ и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Не е видна и каква е частта на месечната погасителна премия по застраховката. Посочени са броят, размерът и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските

Твърди, че дължи само чистата стойност на кредита, т.е. размера на главницата, и то след приспадане на заплатените до момента суми по кредита, с които са погасявани недължимо платени лихви, разноски, такси, застраховки и др.

Клаузите на договора, уреждащи заплащането на допълнителни такси и комисионни, свързани с управлението на риска по заема и администрирането му са неравноправни по смисъла на 143 от ЗЗП. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая са включени такива под формата на Застрахователна премия за 9 000 лева, което представлява допълнително събирана сума без насрещна услуга. Същото се отнася и до такса ангажимент от 700 лева, за която също няма насрещна престация.

Според т. 2 от условията по договора, това било такса срещу която кредиторът 4 сключва договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК. Препращането към текст от закона не прави валидна тази уговорка, още повече че това препращане е некоректно, защото сочената норма дава легална дефиниция на „фиксирана лихва“, а не дава право да се събира такса заради прилагането й.

На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП посочените клаузи са нищожни. Нищожните уговорки нямат правно действие, поради което следва да се приеме, че по процесния договор задължение за плащане на такива разноски не е възникнало за ответницата. Въпреки, че ищецът не претендира заплащане на застрахователна премия и такса ангажимент, до момента ответницата е правила погасяване по размера на застрахователната премия, а такса ангажимент е заплатил изцяло. В този смисъл от размера на претендираната главница, следва да се приспадат тези недължимо платени суми.