Определение № 77 от 27.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. Ловеч, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500020 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл.

ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт И. Н. срещу Разпореждане № 3459 от 11.12.2024 г. по ч.гр.д.

№ 1196/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. М. И., с ЕГН **********, с адрес: ****, за следните вземания по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2022 г.: 550 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 134.04 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022 г. до 10.09.2023 г., 165.15 лв. – обезщетение за забава за периода 11.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски.

Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.

Излага аргументи, че длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за предоставяне на поръчителство и сам е изявил вола третото лице „Ай Тръст“ООД да се задължи в качеството на поръчител и отговаря солидарно с длъжника по всички задължения, произтичащи от договора за кредит, поради което клаузата на чл.4 от договора за кредит не е неравноправна. Твърди, че от изложените в заявлението обстоятелства, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице неравноправни 1 клаузи и пречки за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Оспорва извода на съда, че поръчителството следва да бъде включено при изчисление на ГПР. Изтъква, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК, след като е констатирал недействителност на процесния договор за кредит. В тази насока цитира Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 година по дело С-170/2, в което е прието, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, предвид обстоятелството че длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. Позовава се на съдебна практика на СЕС във връзка с отправени преюдициални запитвания по приложението на Директива 93/13/ЕИО, като и на окръжни съдилища.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на РС – Тетевен като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по същество на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 1196/2024 год. по описа на РС – Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. М. И. за парчини вземания в размер на: 550 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 134.04 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022 г. до 10.09.2023 г., 165.15 лв. – обезщетение за забава за периода 11.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски, произтичащи от договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Приложение 1 от дата 13.07.2023 г към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.

С разпореждане № 3310 от 28.11.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. Дадени са указания, че заявителят следва да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането /цесията/ по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя дата и дали изпратеното на 19.07.2023 год. уведомително писмо е получено от длъжника и 2 на коя дата.

С молба вх. № 7665/06.12.2024 г. жалбоподателят е посочил, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2620567 от 19.07.2023 г., изпратено до длъжника с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, като писмото е получено на 26.07.2023 г.

С обжалваното разпореждане Тетевенският районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление. В мотивите на същото е прието, че с оглед твърденията на заявителя и приложения Договор за предоставяне на поръчителство, се касае за неравноправна клауза и се цели заобикаляне ограничението на чл.33 от ЗПК. Направен е извод за обвързаност на двата договора, което води до оскъпяване на кредита и нарушение на добрите нрави.

Изтъкнато е, че след като възнаграждението по договора за поръчителство е в тежест на потребителя, същото следва да се включи в ГПР, което в случая не е налице. С това се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентираща, че годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Настоящата инстанция споделя направените от районния съд правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и възнаграждение по договор за поръчителство.

Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. Районният съд е съобразил тези разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми.

На следващо място следва да се отбележи, че с приетото съдържание на уговорката в чл. 4 от Договора за потребителски кредит от 10.08.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника М. М. И., заемодателят „Кредисимо“ ЕАД предварително определя, че дружеството – поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от заемодателя. Следва да се изтъкне и факта, че заемодателят и одобреното от него дружество - поръчител са свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕАД (заемодател) е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (поръчител). Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по 3 смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Въззивният състав счита, че уговореното в чл. 4 от Договора за кредит е неравноправна клауза, защото одобряването на договора за кредит при предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/, и поставено при по-благоприятни условия за разглеждане заявлението на кредитополучателя – в срок от 24 ч., а при избор на друго в по-дълъг срок от подаване на заявлението.

С начисляването на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с Приложение към Договора за потребителски кредит е установен ГПР в размер от 48.18 %, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство.

Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит – главници, лихви, и пр. и същото съгласно Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за потребителски кредит, сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за потребителски кредит, настоящата инстанция счита, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР. В случая в Договора за потребителски кредит ГПР е определен на 48.18 %, а уговореното възнаграждение за поръчителя е в размер на 490.26 лв., т.е. налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл. 3 от същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя, съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави.

От изложеното в т.12 от заявлението и приложения договор за потребителски кредит става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираното възнаграждение, което води до оскъпяване на кредита.

4

На следващо място следва да се посочи, че съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват, което е основание за отхвърляне на искането.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на РС – Тетевен следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3459 от 11.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1196/2024 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника М. М. И., с ЕГН **********, с адрес: **** за следните вземания по Договор за предоставяне на поръчителство от 10.08.2022 г.: 550 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, 134.04 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.09.2022 г. до 10.09.2023 г., 165.15 лв. – обезщетение за забава за периода 11.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда и сторените по делото разноски..