Решение № 2725 от 30.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2725

Велико Търново, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20267060700378 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на адв. Д. Д., в качеството й на пълномощник на М. А./Marin Agalarev/ от Словашката република, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП с №GPAM-2008669/07.04.2026г. на мл. автоконтрольор в РУ – Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за разноски.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор в РУ – Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново, не е взел становище по нея.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП с №GPAM-2008669/07.04.2026г. на мл. автоконтрольор в РУ – Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на07.04.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от адв. Д. по реда на чл. 32 от ЗА, стр. ….. от делото/. Жалбата е подадена директно до АСВТ на 16.04.2026г.

Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП с №GPAM-2008669/07.04.2026г. на мл. автоконтрольор в РУ – Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново на М. А./Marin Agalarev/ на посоченото основание е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца.

Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 07.04.2026г. в гр. Лясковец оспорващия, при управление на собствения се лек автомобил „Фолксваген Кадди“ с рег. №BL863VF, при извършване на маневра причинява удар между своя автомобил и паркирано МПС, собственост на трето лице, като причинява пътно-транспортно произшествие с материални щети по двата автомобила. Жалбоподателят не е уведомил за настъпилото ПТП контролната служба и е напуснал мястото на произшествието.

Извършеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за което се следва санкцията по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, за което се налага санкция по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Това обстоятелство, предвид санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, обуславяло наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед с възражения, че; в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, като заповедта не е надлежно мотивирана, както и не са изследвани въпросите относно вината на сочения нарушител и дали прекратяването на регистрацията на МПС е било доведено до знанието на неговия собственик.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган, като възраженията в обратната насока съдете намира за неоснователни. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ – Г. Оряховица. Съгласно Заповед рег. №366з-3249 от 04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново/стр. 31 и сл. от делото/, т. 2.2 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са служителите на длъжност „мл. автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ – Горна оряховица при ОД МВР – Велико Търново за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – В. Търново. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №GA 4759768/03.04.2026г./стр. 28 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него.

По този начин оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени установените факти, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Оспорваната заповед за налагане на ПАМ обаче се явява незаконосъобразен административен акт, тъй като не са надлежно установени/доказани визираните в закона фактически основания за издаването й.

Съгласно разпоредбата на по чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. В конкретния случай е посочено, че оспорващият е извършил две административни нарушения – по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за което се следва санкцията по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, за което се налага санкция по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като и двете санкционни разпоредби, представляващи част от фактическия състав на извършените нарушения не са посочени в заповедта.

Принудителната административна мярка може да се наложи само за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, доколкото разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП не предвижда наказание „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“. Извършването на това нарушение обаче не се установява от данните по делото. Съгласно цитираната разпоредба на по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, с нея се установява задължение на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че причиненото от жалбоподателя ПТП не само не е с пострадали лица, но е настъпило и при отсъствие на други участници освен него – няма данни с него да са пътували други лица, причинил е щети на паркиран автомобил, в който не е имало хора. Настъпилото ПТП е само с материални щети по двете превозни средства, както е посочено в съставения АУАН.

При това положение не може да се приеме за надлежно установено, че е извършено нарушение, което е визирано в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП и за преустановяване и предотвратяване на което да се наложи ПАМ.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна мярка.

С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ОД на МВР – Търговище следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 505,11€, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП с №GPAM-2008669/07.04.2026г. на мл. автоконтрольор в РУ – Г. Оряховица при ОД на МВР – В. Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – В. Търново да заплати на М. А./Marin Agalarev/ разноски по делото в размер на 505,11 евро/петстотин и пет евро и единадесет цента/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�