Решение № 414 от 09.12.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Шумен, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20223630202103 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №23-0000374 от 23.06.2022 год. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.10 §2 изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, считайки същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила, излагайки единствено довода, че липсвало изчерпателно описание на обстоятелствата, поради което било нарушено правото му на защита. Намира, че са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН.В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано , представител не се явява.

За административно – наказващият орган, редовно призован представител не се явява. В придружителното писмо е изразено становище по изложените в жалбата доводи.

Моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Превозвачът „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, гр.Шумен притежава лиценз на Общността за международен автомобилен транспорт на товари №2692 с валидност 16.05.2027г.

На 07.03.2021г. св. С. Х. С. и И.Д.И. – инспектори в РД „АА“ – Варна извършили комплексна проверка на „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, гр.Шумен за периода от 01.04.2021г. до 30.05.2021г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол, в който в т.13.8 е отразено констатирани допуснати нарушения относно закъснение на междудневните почивки при екипажно управление в два случая и превишаване на максимално допустимия дневен период на кормуване от водача Д.П.. При извършване на проверката, на база информацията от картата на водача, било констатирано, че на 1

09.05.2021г. водачът П. е надвишил максимално допустимия дневен период на кормуване от 10 часа с 69 минути. Била направена и разпечатка на хартия на информацията от картата на водача. Със същият протокол на дружеството е дадено предписание да организира работата на водачите така, че тя да бъде винаги в съответствие с изискванията на Регламент 561/06г. на ЕП и на Съвета.

На 07.03.2022г. св. С. С. съставил срещу дружеството АУАН № 319861 за нарушение на чл.10 §2 изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП за това, че като превозвач не е организирало работата на водача Д.П. в съответствие с изискванията на чл.6 §.1 от Регламент /ЕО/ №561/06, предвид констатираното превишение на дневното кормуване с 69 минути. Актът бил съставен в присъствието на П. Х.а Т. – управител на дружеството. При предявяване на акта Т. отразила, че не е съгласна.

Допълнителни писмени възражения не са депозирани.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.10 §2 изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел С. Х. - актосъставител, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същия пресъздава това което е възприел непосредствено и показанията му кореспондират с приобщените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател е ангажирана на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е направен извода, че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата на водача Д.П., в съответствие с изискванията на чл.6 § .1 от Регламент /ЕО/ №561/06.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.10 §2 изр.1-во предл.2 от Регламент 561/06,във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Според нормата на чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.

Регламент /ЕО/ №561/06 е приложим по отношение на автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3.5 тона. В АУАН и в НП е посочено, че водачът, чиято работа не е организирана от превозвача, е управлявал превозно средство – влекач от кат. N3 – МПС проектирано и конструирано основно за превоз на товари с технически допустима 2 максимална маса над 12 тона, съобразно чл.149 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП , поради което по отношение на извършвания превоз е приложим Регламент /ЕО/ №561/06.

Съгласно чл.10 §2 изр.1-во предл.2 от Регламент 561/06 транспортното предприятие организира работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от Регламент 561/06, надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от Регламент 561/06. Според текстовата част на вмененото нарушение, същото се изразява в това, че „ТВМ“ ООД като превозвач не е организирало работата на водача Д.П. в съответствие с изискванията на чл.6 §.1 от Регламент /ЕО/ №561/06, предвид констатираното превишение на дневното кормуване на 09.05.2021г. с 69 минути.

Съгласно чл.6 §1 дневното време за управление не следва да надхвърля девет часа като може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично. В чл.4 б.к от Регламент /ЕО/ №561/06 се съдържа определението за „дневно време на управление" – касае се за общата продължителност на времето на управление между края на една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна почивка и седмична почивка. От приобщената по делото разпечатка съдържаща информация от картата на водача Д.П., той е започнал работа на 08.05.2021г. в 19.10 часа и е работил до 9 часа на 09.05.2021г., през което време е кормувал 11 часа и 9 минути, поради което е надвишил максимално допустимия дневен период на кормуване от 10 часа с 69 минути.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.10 §2 изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП . Вмененото на дружеството административно нарушение е обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано.

Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.

Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗАвП – чл.104 ал.1. Към датата на извършване на нарушението същата предвижда налагане на имуществена санкция в размер на 1000 лева на превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящия състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.63д от ЗАНн в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование , който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО – не е осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, а единствено е изразил становище в придружителното писмо по същество на делото, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0000374 от 23.06.2022 год. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП на „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, гр.Шумен е наложена 3 имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.10 §2 изр.1, предл.2 от Регламент /ЕО/ №561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, гр.Шумен да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4