Решение № 3092 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3092 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100503157 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. № 061322/01.12.2023г., депозирана от С. Е. Х., ЕГН **********, длъжник по изп. дело № 20158410409076 на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, чрез адв. В., срещу отказ да бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в Разпореждане от 17.11.2023г. по повод подадена от жалбоподателя нарочна молба.

В жалбата се твърди, че горепосоченото изпълнително дело е прекратено по силата на закона поради настъпила “перемпция“. Обосновава се липса на валидно извършени изпълнителни действия в периода от 30.10.2015г. насетне. Възразява се срещу липсата на мотиви в разпореждането на ЧСИ Н.М., с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното дело. Въз основа на изложеното се отправя искане към съда да отмени незаконосъобразния отказ.

По делото са постъпили и писмени възражения от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, в които се поддържа, че не е 1 налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Сочи се, че същото първоначално е образувано срещу наследодателя на жалбоподателката, като след смъртта му последната е конституирана в качеството на негов наследник. Обосновава се, че при наличие на обективна пречка да бъдат извършвани действия спрямо длъжника, каквато несъмнено е настъпилата в хода на производството смърт, процесуалните срокове, в това число и уредения в разпоредбата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, спират да текат. Следователно от смъртта на наследодателя /05.12.2016г./ до конституирането на наследниците му изпълнителното производство е било спряно ex lege. Твърди се, че жалбоподателката със своите действия е осуетявала редовното връчване на адресираната до нея покана за доброволно изпълнение, поради което това се е случило едва на 29.11.2023г. В тази връзка се сочи, че от този момент е възникнала възможността спрямо нея да бъдат извършвани изпълнителни действия, поради което преди тази дата наследството на първоначалния длъжник, включващо процесните задължения, следва да се третира като незаето. Подчертава се, че в хода на производството по изпълнителното дело са насрочвани последователно описи от съдебния изпълнител чрез изпращане нарочни съобщения от 06.10.2021г., 30.09.2022г. и 04.09.2023г., като същите са останали невръчени. Отбелязва се, че на 20.09.2023г. взискателят е подал молба за извършване на конкретни действия, в това число и опис, оценка и публична продан на движими вещи. Относно довода на жалбоподателката за липса на мотиви за постановения отказ се обосновава, че такова задължение не е уредено в закона. В заключение се сочи, че депозираната жалба е неоснователна, като се отправя молба до съда същата да бъде отхвърлена, а обжалваните действия- потвърдени.

В мотивите, с които изпраща жалбата в съда, ЧСИ Н.М. също излага съображения за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното за установено от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20158410409076 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано по молба от 17.09.2015 г. на взискателя „Топлофикация София“ 2

ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2012 г., издаден на основание на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.08.2012г. по гр.д. № 17469/2012г. на СРС, за следните, дължими от Е. Н. Х. суми:

14 053,33 лв. -главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2010 г. до м. 04.2011 г., ведно със законна лихва от 14.08.2012г. до изплащане на вземането, 204,18 лв.- мораторна лихва за периода от 01.07.2010 г. до 02.08.2012 г., 385,15 лв. разноски.

На гърба на издадения изпълнителен лист е отбелязан остатъкът от дължимите суми към 10.09.2015г., а именно 1 405,33 лв.- главница, 204,18 лв.мораторна лихва, 32,19 лв.- съдебни разноски и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С Разпореждане от 17.09.2015г. частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително производство, наложил е и обезпечителни мерки запори на вземанията по всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника в „БАНКА ДСК” ЕАД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, както и запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от работодателя „А.“ ЕООД, ЕИК *******.

На 12.12.2015г. е постъпило писмо от „БАНКА ДСК” ЕАД, с което съдебният изпълнител е уведомен за наложен от банката запор върху открита при нея разплащателна сметка на длъжника.

На 20.11.2015 г. лично на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

На 03.08.2016г., 10.10.2017г. и 11.05.2018г. частният съдебен изпълнител е издал няколко разпореждания, с които е насрочил опис на движимите вещи на длъжника. Изпратени са съответните призовки, които са останали невръчени.

В хода на производството е установено, че длъжникът Е. Н. Х. е починал на 05.12.2016г., като е оставил за свои наследници С. Е. Х. и С. Е. Х..

3

С молба от 17.03.2021г. взискателят „ Топлофикация София“ ЕАД е поискал тяхното конституиране като длъжници, като на 18.05.2021г. частният съдебен изпълнител е издал нарочно разпореждане, с което на основание чл. 429, ал.2 от ГПК ги е конституирал.

По отношение на жалбоподателката С. Е. Х. са извършвани следните действия:

На 18.05.2021г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е останала непотърсена от адресата.

На същата дата е изпратено уведомление до НАП, че спрямо С. Е. Х. е започнало принудително изпълнение.

На 17.06.2021г. е постъпила молба от С. Е. Х., чрез адв. Б., с която е представено пълномощно, посочено е лице за получаване на съобщения по делото и е поискано незаверено копие от всички документи, съдържащи се в изпълнителното дело.

На 23.07.2021г. е постъпила молба от С. Е. Х., чрез адв. Б., с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По повод на нея частният съдебен изпълнител е издал Разпореждане от 26.07.2021г., с което е отказал да удовлетвори молбата.

На 06.10.2021г. частният съдебен изпълнител е издал разпореждане, с което е насрочил опис на движимите вещи на С. Е. Х., който да се състои на 14.12.2021г., като призовката за принудително изпълнение не е получена от лицето, тъй като същото не е открито на адреса.

На 07.10.2021г. е постъпила молба от взискателя „ Топлофикация София“ ЕАД, с която същият е поискал от съдебният изпълнител да извърши необходимите справки с оглед налагане на запор върху сметки/трудови възнаграждения на длъжниците, като в случай че не бъдат открити трудови договори и банкови сметки, да се премине към опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

На

30.09.2022г. частният съдебен изпълнител е издал ново разпореждане, с което е насрочил опис на движимите вещи на С. Е. Х., който да се състои на 30.12.2022г., като призовката за принудително изпълнение отново не е получена от лицето, тъй като пратката е останала непотърсена.

На

04.09.2023г. частният съдебен

4 изпълнител е издал ново разпореждане, с което е насрочил опис на движимите вещи на С. Е. Х., който да се състои на 30.12.2023г., като призовката за принудително изпълнение отново не е получена от лицето, тъй като пратката е останала непотърсена.

На 20.09.2023г. е постъпила молба от взискателя „ Топлофикация София“ ЕАД, с която същият е поискал от съдебният изпълнител да извърши справки за новооткрити банкови сметки, като при наличие на такива- да се наложи запор върху тях, а в случай на липса- да се премине към опис и оценка на собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна- длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /отказ да се прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е отказът на ЧСИ Н.М. да прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК образуваното пред него изпълнително производство, който отказ е обективиран в Разпореждане от 17.11.2023г..

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети 5 задължени лица. Законодателят изрично е приел, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. Посочената разпоредба е въведена с оглед принципното положение, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия, изцяло в интерес на взискателя е събирането на вземането му, поради което същият е длъжен да поддържа висящността на производството със своите действия и искания, като това не включва единствено подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване, а предполага и постоянна активност и заинтересованост на същия.

В настоящия случай е видно, че от извършване на последното изпълнително действие- налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „БАНКА ДСК” ЕАД със запорно съобщение, получено от банката на 03.11.2015г. до момента на смъртта на длъжника Е. Н. Х. - 05.12.2016г. не е изтекъл предвидения в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок. С настъпването на смъртта изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1, т.3, вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК до момента на конституиране на наследниците на длъжника с Разпореждане от 18.05.2021 г., издадено от ЧСИ Н.М. на основание чл.429, ал.2 от ГПК. В рамките на този период е спрял да тече и предвиденият в 433, ал.1, т.8 от ГПК срок, доколкото е било обективно невъзможно да се извършват каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници, следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането- предмет на принудителното изпълнение. Едва след конституирането им наследниците са станали страни и по отношение на тях като длъжници по делото е започнал да тече двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. От представените по делото доказателства се установява, че спрямо жалбоподателката частният съдебен изпълнител е предприел редица действия по реализиране на изпълнителни способи - направени са справки за наличие на банкови сметки с 6 оглед налагането на запор върху тях, както и неколкократно са изпращани съобщения за насрочени описи за притежаваните от длъжницата движими имущества с цел тяхната продажба. Същевременно взискателят също не е бездействал, като с молби от 07.10.2021г. и 20.09.2023г. е поискал извършване на определения действия по изпълнение спрямо нея. От изложеното следва, че не е налице визираното от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК бездействие на взискателя, което да съставлява основание за прекратяване на процесното изпълнително производство, поради което отказът на ЧСИ Н.М. да прекрати същото се явява законосъобразен, а депозираната жалба- неоснователна.