Решение № 90 от 13.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Бургас, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.ва Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х.ва Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20252000500001 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адв. П. Н., пълномощник на Х. И.

С. против решение № 312 от 29.10.2024г. по гр.д. № 482/2023г. на СлОС, в частта, в която са отхвърлени предявените искове.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието с материалния закон. Според страната, съдът необосновано с оглед събраните доказателства е определил присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размера на 8 000лв., като е отхвърлил предявения иск до размера от 50 000 лв. и обезщетение за имуществените вреди от направени разноски за процесуално представителство в наказателното производство в размер на 500 лв. вместо претендираните 1800 лв. Неправилно според въззивника е отхвърлена и претенцията му за имуществени вреди на стойност 5 000 лв., частичен от пълния размер от 65 000 лв., понесени от лишаване от право на ползване върху моторен трион и лек автомобил за периода от 04.11.2017г. до 14.06.2021г.

Моли да бъде отменено решението и постановено ново по същество на спора, 1 с което исковете да бъдат уважени изцяло. Иска присъждане на разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от К.

М., прокурор в ОП-Сливен. В отговора се възразява против направените оплаквания и се изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Иска се неговото потвърждаване.

Доказателствени искания не са направени.

Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд о т х в ъ р л и л изцяло предявените от Х. И. С. срещу Прокуратурата на Република България частични искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3, предл.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в резултат на същото обвинение, в периода 04.11.201714.06.2021г., в размер на 8 800лв общо 64 000лв и на 2640 от общо 64 000лв, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху всяка от двете главници за периода 04.11.2017-14.06.2021г., както и иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 18лв. както и частично над 500лв. иска за имуществени вреди под формата на претърпени загуби - до пълния му размер от 1800лв.

Със същото решение съдът отхвърлил и предявеният от Х. И. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – над присъдените 8 000лв. до предявения размер 50 000лв, частичен иск от общо 150 000лв.

За да приеме решението си съдът достигнал до изводи за неоснователност на така предявените искове, поради недоказаност на вреди в посочения размер, както и за отсъствие на причинна връзка между пропуснатите ползи и незаконното обвинение.

Предявен е иск за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ,

При отсъствието на въззивна жалба от страна на Прокуратурата на РБ, решението в частта, в която е определено обезщетение в размер на 8 000лв.за неимуществените вреди и 500 лв. за имуществените е влязло в сила. От тук следва извода, че увреждането, за обезщетение на вредите от което е предявен иска, е установено с влязло в сила решение между страните.

Спорен пред въззивния съд е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди и за настъпилите имуществени вреди, 2 които са в причинна връзка с увреждането.

С влязлото в сила съдебно решение е прието за доказано, че в резултат на незаконно обвинение ищецът е понесъл обичайни неимуществени вреди, за които следва да бъде обезщетен със сумата 8000лв., като при отсъствие на доказателства за вреди в по-голям обем приел иска в останалата част за недоказан по основание и размер.

Въззивният съд възприема изцяло изводите по фактите, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка, въз основа на която е установено увреждането.

По отношение на правните изводи приема следното:

По реда на ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от незаконното обвинение. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение са тези, които по правилата на житейската логика и опит едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, смущения в социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние, без болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди.

При условията на пълно главно доказване следва да се установят съобразно практиката на ВКС вредите извън обичайните т.е. вреди в по-голям обем като: трайно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в личната сфера на обвинения (напр. разрив в семейните отношения) или в обичайната му битова, обществена и професионална среда (напр. загуба на поминъка или на възможността за професионална реализация и др.), както и причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване.

За успешното провеждане на осъдителния иск в тежест на ищеца е докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди и че вредите са пряка и непосредствена последица именно от наказателното производство.

На ищеца е повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление, за което по НК се предвижда наказание лишаване от свобода, наказателното производство е продължило повече от 3 години и е последвало 3 първоначално осъждането му, а след отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и оправдаването за посоченото престъпление. С това са му причинени неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинноследствена връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение.

По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.

В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е повече от 3 години), личността на увредения и притежавания от него авторитет в обществото (имал е социалното положение на човек, без негативни обществени прояви, уважаван в своята общност), възрастта (бил е на 64г. при повдигане на обвинението), настъпилите промени в поведението му и здравословното му състояние (по време на наказателния процес е получил последователно три мозъчни инсулта, но експертът е изключил да са в причинна връзка с наказателното производство против него). Налице е съществено негативно отражение на наказателното производство върху общото състояние на ищеца. Към посочените критерии следва да бъдат прибавени характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, а така също интензитетът на наказателното преследване - привлечен е като обвиняем за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода на продължителен срок и конфискация на движимите вещи, средство на престъплението. Последвало е осъждане на една година лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, след обжалване присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане при което е последвало оневиняване на ищеца. Проведени са множество съдебни заседания с участието на ищеца.

С времето е намалял интензитета на наказателното преследване, тъй като е последвала отмяна на първата присъда, а втората присъда е била оправдателна.

При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалвания съдебен акт по отношение на доказаните и подлежащи на обезщетение неимуществени вреди.

Присъдената сума от 8 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените негативни изживявания които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Несъмнено в този случай не са налице вредни последици, които се определят като обичайни, но присъденият размер е съобразен с действително 4 понесените вреди, причинени с незаконното обвинение, вследствие на което е присъдено обезщетение в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД.

Доказани са имуществените вреди, които са причинени от изземване на движими вещи на ищеца.

Не е спорно по делото, че в хода на досъдебното производство вещите, средство на престъплението са иззети от ищеца с протокол за доброволно предаване от 04.11.2017г. и на разследващ полицай от РУ МВР-Нова Загора са предадени: 1 бр. товарен автомобил „Мерцедес 307Д“, червен на цвят, с рег.

№* ; ключа за автомобила, 1 бр. свидетелство за регистрация на същия автомобил, ведно с натоварени в него дърва, както и 1 брой моторен трион с надпис „STIHL MS 231“. Товарният автомобил „Мерцедес 307Д“ с рег. № *, закупила съпругата му И. С. В. с договор за покупко-продажба на МПС от 03.07.2017г., а когато автомобилът е бил иззет, все още не е бил прехвърлен в КАТ.

Според заключението на приетата съдебно-оценителната експертиза, средният месечен наем за отдаване под наем на товарния автомобил „Мерцедес“ за периода 04.11.2017-14.06.2021г, е 137.71лв., а на моторния трион, за същия период - 21.35лв. В рамките на този период както ищецът, така и семейството му не са ползвали тези вещи, тъй като са били иззети като веществени доказателства по наказателното производство. След като от незаконното обвинение е последвало процесуално действие, което практически е лишило ищеца от правото му да ползва собствените си вещи с това са му причинени имуществени вреди, за които ответната страна дължи обезщетение в пълен размер.

Общо задържането на имуществото след изземването е продължило 43 месеца, поради което съобразно установените средни пазарни наемни цени следа да се определи обезщетение в размер на 6 840лв.

Не се доказват съдебни разноски за такса препис и за възнаграждения за адвокат над уважените от първоинстенционния съд, поради което жалбата в тази част е неоснователна.

В тази част изводите на въззивния съд частично не съвпадат с изложените в обжалваното решение и съдът го отмвенява, като постановяван ново с което уважава предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в посочения размер.

В останалите обжалвани части решение се потвърждава като правилно.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд –Бургас

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 312 от 29.10.2024г. по гр.д. № 482/2023г. на СлОС в частта, в която е отхвърлен предявеният частичен иск от Х. И. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в резултат на същото обвинение, в периода 04.11.201714.06.2021г., ДО РАЗМЕРА общо от 6840 лв., ведно с иска за заплащане на законна лихва върху тази сума за периода 04.11.2017-14.06.2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.“В.“ № * да заплати на Х. И. С. от с.Ч., обл.С., ул.“М. К.“ № *, с ЕГН - ********** и съдебен адрес: гр.С., ул.“Г.С.Р.“ №*, ет.*, офис *, чрез адв. П. Н., сумата 6 840лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 260011/25.11.2020г. по НОХД № 219/2019г. по описа на РС-Нова Загора.

Разпечатката съдържа 49 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/509b0744-af4d-4aa4-9ce6-7f81d20b5125