Решение № 1459 от 17.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7236/2025
- Вид
- Решение № 1459
- Подписан
- 17.04.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.11, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.19, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1459 гр. Варна, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Т. А. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110107236 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба с обективно съединени в условията на евентуалност искове на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на ищцата П. Й. А., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Д. М. от АК – П., против ответника "С.К." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.П.П..
От страна на "С.К." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния представител, е предявена насрещна искова молба с обективно съединени в условията на евентуалност искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД, срещу П.
Й. А..
В подадената първоначална искова молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че на *** г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за кредит с номер ***, по силата на който ответното дружество й предоставило в заем сума в размер на 800 лв., при ГПР по кредита в размер на 62.77 % и ГЛП в размер също на 50%, като ищцата се задължила да върне сума от 2076, 47 лв. на 12 месечни погасителни вноски. В чл.11, ал.1 от договора било предвидено, че ищцата следва да заплати неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 970,58 лева разпределена на 12 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска възлизала на сумата от 173 лева.
Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на закона и като 1 заобикалящ закона, а в условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл.11 от договора противоречи на добрите нрави. На първо място сочи, че договорът не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, защото макар и в него да бил посочен годишен лихвен процент, то липсвали условия за прилагането му, както и посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок, или е променлив. Предвид това и на осн. чл.22 от ЗПК договорът следвало да се счита за недействителен. На следващо място договорът не отговарял на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, изискващ договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимост на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Наред с това ищцата сочи, че с договора била уговорена неустойка /чл.11 от договора/ в размер на 970, 58 лв., която не била включена в ГПР. Сочи, че в случай на включване на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С предвиждането за заплащане на сумата за такса се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива разходи представлявало част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.
В условията на евентуалност ищцата твърди, че клаузата на чл.11 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Счита, че в случая е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне интересите на ищцата, с цел извличане изгода за кредитора.
Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за кредит №***/*** г. за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата на чл.11 ал.1 от Договор за кредит №***/*** г. предвиждаща заплащането на неустойка на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
В депозирания от ответника писмен отговор на исковата молба, се сочи, че исковата претенция е неоснователна. Твърди се, че не е налице сочената от ищцата недействителност на договора, нито на договорната клауза, уговаряща дължимостта на неустойка, а и съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не повличала недействителност на целия договор, доколкото същият можел да се прилага и без нея. Сключеният между страните договор бил валиден, тъй като основните му параметри – главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Наред с това били спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК.
Клаузата, с която била определена приложимата лихва по кредита била индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните договорили фиксиран 2 лихвен процент, което изключвало възможността потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на възнаградителна лихва. В договора ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и как се формира. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.95% и ГПР определен в договора в размер на 62.77%, то годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.
Уговорената с договора неустойка не следвало да се включва в ГПР. Тя обслужвала изпълнението на договора и имала за цел да обезщети страната по договора. Същата била уговорена във фиксиран размер и двете страни били наясно със стойността й. Тя била дължима само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, поради което към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основание за заплащане на неустоечната сума. Кредитополучателят бил наясно, че ГПР не включва неустойката и текстовете на договора не съдържали никаква заблуда относно размера на ГПР. Ответната страна сочи, че дори и ищцата да не е могла да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща я да предостави обезпечение по кредита, то тя разполагала с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК, информация за което получила със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързана по никакъв начин от неустойката, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси.
Също така тя разполагала и с възможност за удължаване на срока за предоставяне на обезпечение чрез молба до ответната страна или представяне на заместващо обезпечение.
Предвид това доводите на ищцата за нищожност на клаузата за неустойка били неоснователни. Наред с това твърденията за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че през 2024 г. ищцата сключила общо два договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Предвид това тя била наясно с условията за предоставяне на обезпечение и заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, но въпреки това ползвала кредитните суми с цел да се обогати, като след това заведе искове за недействителност. Също така ответната страна твърди, че в случая е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от негова страна.
Ответната страна сочи, че в периода 2018 г. – 2024 г. ищцата сключила общо петнадесет договора, които съдържали уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на тези петнадесет договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържал оспорената в настоящото производство уговорка, опровергавало твърденията на ищцата относно липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави Договорът, предмет на настоящото производство следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база на петнадесетте сключени договора между тях, които съдържали едни и същи условия.
Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответната страна да се присъдят направените по делото разноски.
3
В предявената насрещна искова молба ищецът "С.К." ООД, чрез представителя си твърди, че със сключения Договор за кредит №***/*** г. предоставил на ответницата сумата от 800 лв., при посочените вече условия на договора, която сума била усвоена от ответницата. Ответницата не изпълнила задължението си да представи обезпечение, съобразно условията на чл.5 от договора, поради което дължала предвидената в чл.11 от договора неустойка. Ответницата направила следните плащания по договора: на 06.08.2024 г. – 100 лв., на 02.10.2024 г. – 100 лв., на 31.12.2024 г. – 140 лв., на 10.02.2025 г. – 50 лв. и на 31.05.2025 г. – 10 лв., като общо платеното било в размер на 400 лв., с която сума не била погасена никаква част от главницата. Задължението изцяло падежирало на 24.02.2025 – датата на последната вноска. Общото задължение възлизало на 2096,83 лева, от които 800 лева главница, 305,42 лева възнаградителна лихва, 894,86 лева договорна неустойка и 96,55 лева такси. Ищцовата страна заявява, че предявява спрямо ответницата два евентуално съединени иска, единият от които на договорно основание и е частичен – за вземане за част от общо дължимата главница по договора, поради неизпълнение; и евентуален иск, в случай, че съдът приеме, че договорът за кредит е недействителен в цялост, за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл.23 ЗПК. Ищцовата страна сочи, че при формиране размера на иска от предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати всички извършени до този момент плащания по договора.
Предвид тези съображения ищцовата страна по насрещния иск моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на С.К. ООД сумата от 400 лв., представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № *** от *** в общ размер на 800 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, а в условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, да осъдите П. Й. А. да заплати на С.К. ООД, сумата от 400 лв., представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № *** от ***, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Моли в полза на дружеството да се присъдят и направените по делото разноски.
В представения отговор по насрещния иск ответницата го оспорва като твърди, че договорът за кредит е нищожен на заявените от нея основания. Твърди, че по договора е платила сумата от 400 лв., която моли да бъде приспадната от дължимата главница. Моли исковата претенция да се отхвърли, като й бъдат присъдени направените разноски, а в случай че съдът уважи насрещния иск, моли разноските по делото да останат в тежест на ищцовата страна, предвид установената съдебна практика.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените по делото от страните писмени доказателства Договор за потребителски кредит №*** към искане № ***, ведно с приложение №1 – погасителен план към договор за кредит; Искане за сключване на договор за кредит 4
№***/*** г.; извлечение за извършени предстоящи плащания по договор за паричен заем №***/*** г. и справка по кредит *** - дневен кредитен план, че на *** г. е бил сключен Договор за потребителски кредит между „С.К.“ ООД, в качеството на кредитор, и ищцата П.
Й. А., в качеството на кредитополучател. По силата на договора кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 800 лв., която да бъде върната на 12 месечни вноски, първите пет от които по 33, 33 лв., а следващите седем от по 134, 11 лв., като падежната дата на първата вноска е на 25.03.2024 г., а последната падежна дата е на 24.02.2025 г. Страните са уговорили фиксиран лихвен процент от 50% и годишен процент на разходите от 62,77%. Общата сума за плащане е от 105, 42 лв.
Разпечатката съдържа 28 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/509a84b0-4746-427c-bde7-b051a558adbc