Решение № 148 от 05.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№* гр. Смолян, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500632 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 382/14.08.2025 г. по гр. д. № 344/2024 г. Смолянски районен съд е признал за установено по отношение на С. К. К. и Р. С. К., че сграда с площ 25 кв.м. с идентификатор ********* по КККР на гр. С., записана в КККР като селскостопанска сграда, разположена в ПИ ********* с площ 333 кв.м., не е с предназначение „депо, гараж“, а представлява избено помещение, функционално свързано с жилищната сграда ********, както и че С. К. К. и Р. С. К. не са собственици на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *********, а на 1/3 ид. ч. от нея.

Със същото решение съдът разпределя правото на ползване между С. К. К., Р. С. К., Н. С. Г. и З. З. К., на ПИ ******** по КККР на гр. С. с площ 333 кв.м., на построената в него триетажна жилищна сграда с идентификатор ********, както и на селскостопанска сграда /избено помещение/ с идентификатор *********, както следва:

Правото на ползване на ПИ ******** по КККР на гр. С. се разпределя по вариант първи на скица № 3 към допълнителното заключение на СТЕ с вх. № 5360/18.06.2025 г., както следва:

За притежаваната 1/3 ид.ч. С. К. К. и Р. С. К. ще ползват частта от дворното място, повдигната в зелен цвят с площ от 46, 8 кв.м.

1

За притежаваните 2/3 ид.ч. Н. С. Г. и З. З. К. ще ползват частта от дворното място, повдигната в син цвят с площ от 61, 8 кв.м.

С. К. К., Р. С. К., Н. С. Г. и З. З. К. ползват обща част, повдигната в жълт цвят.

Правото на ползване на сграда ********* се разпределя по скица № 5 към допълнението към заключение № 1 с вх. № 5809/03.07.2025 г. по СТЕ, както следва:

За притежаваната 1/3 ид.ч. С. К. К. и Р. С. К. ще ползват частта от сградата, повдигната в зелен цвят.

За притежаваните 2/3 ид.ч. Н. С. Г. и З. З. К. ще ползват частта от сградата, повдигната в син цвят.

Правото на ползване на таванското помещение в сграда с идентификатор ******** са разпределя съгласно вариант първи по схема № 6 към допълнението към заключението № 2 с вх. № 5940/08.07.2025 г., както следва:

За притежаваната 1/3 ид.ч. С. К. К. и Р. С. К. ще ползват частта, повдигната в лилав цвят.

За притежаваните 2/3 ид.ч. Н. С. Г. и З. З. К. ще ползват частта, повдигната в син цвят.

Скиците № 3 към допълнителното заключение по СТЕ с вх. № 5360/18.06.2025 г., Скица № 5 към допълнението към заключение № 1 с вх. № 5809/03.07.2025 г. по СТЕ и Схема № 6 към допълнението към заключение № 2 с вх. № 5940/08.07.2025 г., са неразделна част от решението.

С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 2 710 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответницата С. К. К. чрез пълномощник адв. М., както и от ответника Р. С. К., чрез пълномощник адв. И. Г., в частите, с които е признато за установено по отношение на С. К. К. и Р. С. К., че сграда с площ 25 кв.м. с идентификатор ********* по КККР на гр. С., записана в КККР като селскостопанска сграда, разположена в ПИ ********* с площ 333 кв.м., не е с предназначение „депо, гараж“, а представлява избено помещение, функционално свързано с жилищната сграда ********, както и че С. К. К. и Р. С. К. не са собственици на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *********, а на 1/3 ид. ч. от нея, както и в частта за разпределение ползването на сградата с идентификатор ********* по скица № 5 към допълнението към заключение № 1 с вх. № 5809/03.07.2025 г. по СТЕ.

Във въззивната жалба се прави преглед на нотариалните актове на ищците, като в тази връзка се твърди, че с НА № */1962 г. бащата на страните С. Л. не е признат за собственик на сграда-изба; с НА № */63 г. на ищцата Н. Г. не се прехвърля избено помещение; с НА № */63 г. С. Л. продава на В. А. С. ½ ид. ч. от избеното помещение, цялото от 14 кв.м., като не е посочено, че 2 избеното помещение се намира извън жилищната сграда; с НА № */68 г. В. С. продава на Н. Г. и З. Г. ½ ид. ч. от избеното помещение, цялото от 14 кв.м., като отново не е посочено, че избеното помещение се намира извън жилищната сграда; с НА № */75 г. Н. Г. продава на дъщеря си З. Г. първия етаж, състоящ се от две стаи и изба в северната посока, като не е посочено, че избата е извън жилищната сграда, която се намира на запад от жилището на приземния етаж.

Твърди се, че според посочените нотариални актове Н. Г. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от избеното помещение, цялото от 14 кв.м.; З. Г. се легитимира като собственик на изба в северната посока, заедно с прехвърлените й две стаи от приземния етаж. Твърди се, че избата в северна посока в момента се намира под тротоара и е заснета от вещото лице при първия оглед, втората снимка от последното заключение, като е описана като обособено пространство между външния зид на жилищната сграда, подпорната стена на ул. „К. П.“ с таван тротоар, което към настоящия момент не попада в обхвата на ПИ. Твърди се, че при първоначалния оглед тази изба е имала врата в североизточната част на жилищната сграда, а при втория оглед е заснет зид и блокчета итонг.

По-нататък във въззивната жалба се прави преглед на нотариалните актове на ответниците, като в тази връзка с твърди, че с НА № */73 г. Л. Х. е призната за собственик на едно югозападно помещение от 32 кв.м., ползващо се изба за съхранение на гориво, намиращо се извън застроената площ на сградата. Твърди се, че след построяването на югозападното помещение от 32 кв.м., ползващо се за съхранение на гориво, намиращо се извън застроената площ на сградата, ползването на помещението – изба, е разпределено с неформален договор, сключен между Л. Х. и сестра й Н. Г. на 14.08.1973 г. Според жалбоподателите твърдението, че договор не е имало и този договор не е подписан нито сестра й, нито от ищцата Н. Г., както че в този договор става въпрос за пари, които е трябвало да получи ищцата, е невярно и житейски нелогично. Твърди се, че с този договор страните са договорили Л. Х. да заплати на Н. Л. за наследствената й част /1/6 ид. ч. от етажа, на който живеела със семейството си и който владеела със съгласието на родителите си/ от покойния им баща определена сума пари, както и как ще се заплащат ремонтите и кой какво ще ползва от сградата, предназначена за склад за горива. Сочи се в жалбата, че според т. 6 от този договор западния гараж /процесното помещение/ се ремонтира от двете страни наполовина, като е разпределено и ползването му – Н. взема малката част, а Л. голямата. Сочи се, че този договор е предоставен от Л. Х. на купувача Е. К. при първоначалната продажба с НА № */14.04.1997 г.. Според жалбоподателите в резултат на този договор сграда с идентификатор ********* е разделена на две части чрез преградна стена, като в нея са обособени две самостоятелни помещения – северното за ищците, като достъпа до него е от приземния етаж на жилищната сграда, а южното с достъп от двора за Л. Х.; обособеното южно помещение е принадлежност на третия етаж като избено помещение и никога 3 не е владяно от ищците; ел. енергия и вода се отчитат на измервателните уреди на ответниците; достъп до него ищците никога не са имали, нито са го владели, нито са го ползвали.

Сочи се в жалбата, че с НА № */1997 г. Л. Х. продава на Е. К. ½ ид.ч. от югозападно помещение, цялото със застроена площ 32 кв.м., ползващо се за изба за съхранение на гориво, намиращо се извън застроената площ на сградата. С НА № */21 г. ответниците придобиват жилище с идентификатор ********.3 и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ******* със застроена площ 25 кв.м.

Във връзка с първия установителен иск във въззивната жалба се сочи, че ищците не са подали възражения или искания за промяна КККР във връзка със записаното там предназначение на сграда с идентификатор *******. Твърди се, че с подаденото от ищците заявление и вписаната промяна за предназначението на тази сграда като селскостопанска сграда, ищците фактически признават съществуването на сграда със самостоятелно предназначение. В тази връзка се сочи, че това изменение е извършено след придобиване на имотите от ответниците, без надлежни документи, и е неправилно, защото сградата никога не е била и не е използвана като селскостопанска сграда.

Твърди се, че фактът, че само северозападната част от сградата е присъединена функционално към жилищната /чрез вътрешна връзка към приземния етаж/, не променя автоматично правното й положение в кадастъра; това е въпрос на строителни преустройства, одобряване на проект за изменение и последваща промяна на предназначението й. Твърди се, че преобразуванията без одобрен архитектурен проект не водят до заличаване на обособения вече правен статут по кадастралната регистрация; дори при изменение в начина на ползване, тази сграда остава като обособен обект, докато не бъде административно променен в КККР. Сочи се също, че с диспозитива на съдебното решение се отрича статут на сграда, който вече е променен и не съществува, поради което и обжалваното решение в тази му част е неправилно.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че е недоказано твърдението на ищците, че са придобили и част от южното помещение или 2/3 ид. ч. от сграда с идентификатор ******* – никой от свидетелите не посочи факти за осъществявано владение от ищците, както върху южното помещение, така и върху 2/3 ид. ч. от сградата.

Прави се позоваване на показанията на свид. К., така и на т. 5 от договора от 14.08.1973 г. – „Паркирането на колата на Л. става пред гаража източно“. Твърди се, че показанията на свидетелката потвърждават твърдението, че договор е имало и той е положил началото на давностно владение върху обособеното южно избено помещение от поделената сграда; достатъчен е факта, че този договор съдържа два подписа и ръкописен текст, изписан от ищцата Н. Г., а факта, че Л. Х. не се е подписала на собствения си 4 екземпляр нито омаловажава, нито изключва постигнатите договорености между страните. Прави се позоваването на заявеното от Л. Х. в съдебно заседание при призоваването й за разпит в качеството на свидетел.

Възразява се срещу извода на съда, че с оглед обема на правата на страните съобразно притежаваните жилищни етажи, на ищците принадлежи правото на собственост върху избените помещения в съотношение 2/3 ид. ч. за тях и 1/3 ид.ч. за ответниците.

В тази връзка се твърди в жалбата, че първоначално жилищната сграда се е състояла от сутерен /под нивото на улицата/ и два жилищни етажа, като на сутеренния етаж е следвало да има изби, които да обслужват жилищата; след преустройството на сутерена в жилище, Л. Х. и съпругът й били принудени да си построят складово помещение – изба, където да съхраняват дърва, въглища и зимнина – така се появява сграда с идентификатор ********* като самостоятелен обект на собственост. Твърди се, че след построяването на сградата, ползването на помещението – изба, е разпределено с неформален договор от 14.08.1973 г.

Във връзка с посочената в НА № */75 г. изба в северната посока се твърди, че в първоначалните документи за собственост ПИ е с площ 350 кв.м. с граница на север подпорна стена – част от този имот е включен в уличната регулация и така под тротоара остава избеното помещение в северната част на сградата, което е заснето от вещото лице при първия оглед и където има вещи на ищците – това е избата в северната част на сградата, която е с площ 14 кв.м.; подпорната стена към улицата е зад това помещение, вероятно и част от сграда с идентификатор ******* е попаднала в улицата, като застроената площ е намалена от 32 кв.м. на 25 кв.м.

Сочи се, че дори да се приеме, че сделката касае изба с площ 14 кв.м. като част от сграда с идентификатор *******, става въпрос само за частта от сградата, функционално свързана с жилището на партерния етаж, частта, получена за ползване от Н. Л. по договора от 14.08.1973 г.

Твърди се във въззивната жалба, че избените помещения не са обща част от сградата и неправилно съдът е определил квоти върху тях общо 2/3 ид.ч. за ищците и 1/3 ид.ч. за ответниците; ищците притежават достатъчно складови помещения – освен частта от сграда с идентификатор *******, свързана функционално с приземния етаж на жилищната сграда, ищците притежават и 2/3 ид .ч . от подпокривното пространство на жилищната сграда, както и са ползватели и на помещението в северната част на сградата, което при изграждането на улицата е попаднало под тротоара; складово помещение е и северната стая на партерния етаж, защото няма естествено осветление.