Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 909 от 20.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6186/2021
Вид
Решение № 909
Подписан
20.04.2022
В сила
09.04.2024
Състав
Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. София, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100106186 по описа за 2021 година

Ищецът К. П. Л. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.10.2019г. по вина на водача на л.а. „Мерцедес Ц 220“, с рег. №******* , нарушил ЗДвП, като движейки се по път I -6, в района на км.157, без изправна ел. инсталация на задните светлини на лекия автомобил, от дясна пътна лента внезапно предприел маневра завой наляво, при което предизвикал сблъсък с движещия се зад него мотоциклет, управляван от ищеца.

Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД, поради което предявява следните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ : за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 19.10.2019г. и за сумата от 11 631,08 лв. -имуществени вреди, от които 312 лв. – разходи за физиотерапия и 11 319,08лв. – необходимите разходи за ремонт на увредения при ПТП мотоциклет, собственост на ищеца, извън вече заплатеното от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на 2 100 лв, ведно със 1 законната лихва за забава от датата на исковата молба.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Оспорва вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП, описан от ищеца. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, извършено чрез нарушаване нормите на чл.23, ал.1 и чл.42, ал.1,т.1 и пр.второ от ЗДвП.

Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост.

По отношение на иска за имуществени вреди – не оспорва, че е изплатил извънсъдебно сумата от 2 100лв. Счита, че не дължи застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца, над така определената от него и изплатена сума.

Прави искане за конституиране на трето лице-помагач, а именно водачът на л.а. Мерцедес, за който има данни да е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението, както и че е управлявал технически неизправно МПС. Прави и искане за спиране на производството по делото до приключване на образуваното във връзка процесното ПТП наказателно производство, намиращо се на етап досъдебно производство.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, а в допълнителния отговор ответникът ги поддържа.

Третото лице - помагач на страната на ответника - Р.А., оспорва исковете изцяло.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства, проведен е разпит на свидетел-очевидец, събрани са обяснения по реда на чл.176 от ГПК на третото лице помагач Р.А. – водача на л.а.

Мерцедес и е изслушано заключението на САТЕ.

2

При разпита в съдебно заседание свидетелят С.Н. заявява, че знае за пътния инцидент с К.Л., тъй като двамата били заедно – пътували с мотоциклети към Копривщица. Около разклона за с. Осоица пред тях се движел черен мерцедес, зад него на около 15-20 метра се движел ищецът, а зад него – свидетелят на приблизително същата дистанция. Времето било слънчево и ясно, видимостта отлична. Управлявали мотоциклетите си със скорост от около 40-50 км/ч. На самия разклон, където е отбивката за селото, платното за движение в посоката, в която се движели посочените три ППС, се разделяло на две лента – лявата, предназначена за завиване на ляво, към с.

Осоица, и дясна – за движение направо. Свидетелят видял как черния мерцедес, който се движел в дясната лента, внезапно и без никаква сигнализация рязко намалил скоростта и предприел завой наляво, без да се е престроил в предназначената за завиване наляво пътна лента. Кирил, който към този момент също се движел в дясната пътна лента, зад автомобила, се опитал да го избегне, като намалил скоростта и се насочил вдясно с цел да го заобиколи, но не успял и се ударил в дясната част на задната му броня, след което паднал. Лекият автомобил завил, излязъл от кръстовището и спрял.

Водачът излязъл, погледнал, казал нещо, качил се на автомобила си и потеглил. Свидетелят и други мотористи, които били с него, се спуснали да вдигнат ищеца, който бил в лошо състояние. Моторът бил „на парчета“.

Отместили го на банкета и свидетелят се обадил на 112. Заявява, че ударът е настъпил в дясната пътна лента, което е за движение направо. Лентата, предвидена за завиване наляво била свободна. Подчертава, че лекият автомобил не е излъчвал никаква сигнализация, а впоследствие се оказало, че не му работят нито стоповете, нито мигача.

Третото лице – помагач на ответника заявява, че се е престорил в лентата за ляв завой още в самото й начало. Наблюдавал насрещното движение, тъй като било натоварено и като преценил, че на това място няма кой да го изпреварва, не погледнал в страничните огледала непосредствено преди извършването на маневрата. Подал сигнал с мигача преди извършването на маневрата, но след инцидента при него дошло едно момче и му казало, че задния му мигач не работи. Третото лице потвърждава, че и сам е констатирал, че са функционирали правилно страничния и предния леви мигачи, но задният не е работел. Момчето започнало да му се заканва, а той наскоро бил прекарал инсулт и се притеснил, затова си тръгнал. Даже не 3 разбрал какво точно се е случило, разбрал впоследствие. Малко след това спрял до една ферма, ударил мигача отвътре и той „тръгнал“.

От заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А., се установява, че в образуваното по случая досъдебно производство не е бил изготвен огледен протокол, нито снимки, а към протокола за ПТП е начертана ръчно само една безразмерна скица. Поради тази причина, вещото лице е разработило три варианта за механизма на ПТП – първият, съобразен само с посоченото в констативния протокол и приложената скица, вторият, съобразен с показанията на свидетеля С.Н. и третият – с обясненията на третото лице – помагач.

Разликата между първи и втори вариант се изразява в това, че при втория вариант вещото лице е приело, съгласно показанията на свидетеля, че не са функционирали задните ляв мигач, лява и дясна стоп-светлина – тоест, че гледан отзад лекият автомобил не е излъчвал никаква светлинна сигнализация – нито, че намалява скоростта си, нито, че водачът има намерение да завива наляво. В този случай, вещото лице е посочило, че ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим чрез спиране, защото безопасната дистанция от 18-20 метра в този случай се увеличава до 27-29 метра, защото се променят условията за възникване на опасността за мотоциклетиста. И в двата варианта обаче, ударът е бил предотвратим чрез заобикаляне отдясно, ако мотоциклетът се е движел в най-дясната част на платното. Така, от техническа гледна точка, причина за настъпването на ПТП в първи и втори вариант е техническата неизправност на л.а. Мерцедес и действията на водача му, който въпреки наличието на средна лента, предназначена за ляв завой, не се е престроил в нея своевременно, съобразно наличната пътна маркировка. В причинна връзка с настъпването на удара е и движението на мотоциклета, който не се е движел в най-дясната част на пътната лента, защото тогава водачът му би имал възможността да заобиколи автомобила отдясно.

Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на САТЕ за механизма на ПТП в посочения втори вариант. Доказателствата се подкрепят взаимно по въпроса, че задният ляв пътепоказател на лекия автомобил не е функционирал – не е подавал светлинен сигнал, че автомобилът е предприел маневра завой наляво внезапно и то от дясната лента, при наличие на свободна средна лента, предвидена за целта. Обясненията на третото лице4 помагач в обратния смисъл не следва да се кредитират, доколкото противоречат на останалите събрани доказателства, а и обясненията на страната, дадени по реда на чл.176 от ГПК, когато установяват изгодни за нея обстоятелства, нямат доказателствена сила за тези обстоятелства, а представляват само твърдения на страната за факти, които я ползват. Следва да се кредитират обясненията относно факта, че преди извършването на маневрата третото лице-помагач е наблюдавал нарещното движение и не е проверил в страничните огледала дали маневрата е подсигурена и няма да представлява препятствие за други участници в движението. Фактът, че лекият автомобил е предприел маневрата по рязко намаляване на скоростта и завиване наляво внезапно и без никаква сигнализация, се установява от показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец, които съдът кредитира изцяло. Обстоятелството, че нефункциониращите задни стопсветлини не са отбелязани в констативния протокол за ПТП не може да послужи за основание да не се кредитират свидетелските показания в тази им част, т.к. константна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че констативният протокол за ПТП не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила досежно механизма на ПТП, освен в редките случаи, в които ПТП се е осъществило пред длъжностното лице – съставител на протокола, какъвто процесният случай не е.

Като кредитира заключението на САТЕ в посочения втори вариант, което е подкрепено и от свидетелските показания, съдът приема следния механизъм на ПТП:

На 20.10.2019г. в 10:15 ч. на първокласен път I-6, км 152+400, в посока от София към Пирдоп, непосредствено преди кръстовището с пътя за с.

Осоица, в дясната пътна лента, която е за движение само направо се е движел л.а. „Мерцедес Ц220“ с рег. №*******, управляван от Р. О.А.. След него отзад в лявата част на пътната лента се е движел мотоциклет Ямаха с рег.

№*******, управляван от ищеца. Внезапно, без правилно функциониращи заден ляв пътепоказател и задни стоп-светлини /без работеща светлинна сигнализация/, водачът на лекия автомобил е предприел маневра по намаляване на скоростта и завиване наляво към с. Осоица, от дясната пътна лента, без да се престрои в предвидената за това средна лента и без да провери в страничните огледала дали маневрата е подсигурена и няма да представлява препятствие за други участници в движението. Мотоциклетът се 5 е движел на дистанция от около 15-20м. зад лекия автомобил, като поради липсата на светлинна сигнализация от задната част на автомобила, ищецът не успял да възприеме своевременно възникналата опасност, опитал да избегне удара, заобикаляйки автомобила отдясно, но не успял и настъпил контакт между мотоциклета и задната дясна част на л.а. Мерцедес, при което мотоциклетът паднал на пътното платно. Ударът е бил непредотвратим за вoдача на мотоциклета чрез аварийно спиране, но би могъл да бъде избегнат чрез заобикаляне отдясно на автомобила, ако мотоциклетът се е движел в дясната част на пътната лента, вместо в лявата й част.

От процесното ПТП мотоциклетът, управляван от ищеца е получил материални щети, подробно описани от вещото лице в заключението на САТЕ. Съобразявайки средните пазарни цени на материалите, необходими за отстраняване на повредите, към датата на настъпване на застрахователното събитие, вещото лице сочи, че цената на ремонта на мотоциклета с нови части и с включен ДДС възлиза на 13 419,08 лв. Пазарната стойност на мотоциклета към същия момент е 7 780 лв., поради което вещото лице е определило щетата като тотална. Същевременно, посочено е, че са запазени части, годни за продажба на вторичния пазар, на стойност 20% от пазарната цена на мотоциклета.

От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: травматичен деколман (тоест размачкване и отлепване на кожата от подлежащите мускули) в областта на дясната тазобедрена става; контузия на гърдите с фрактури на 2-ро и 3-то ребра вдясно по задната лопатъчна линия; контузия на палеца на лявата ръка.