Решение № 631 от 31.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Бургас, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500449 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№678/03.02.2026г., подадена от М. П. А., ответник в първоинстанционното производство, ЕГН **********, чрез назначения особен представител – адв. Ангел Йорданов, БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Климент Охридски“№1, ет.3, срещу решение №4/12.01.2026г., постановено по гр.д.№937/2024г. по описа на Районен съд- Карнобат.

С горецитираното решение, съдът е приел за установено по отношение на ответника М. П. А., ЕГН **********, ***, че ищецът Г. Д. Ж., ЕГН **********, от *** е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 430 кв. м., съставляващо УПИ XXX- 284 в кв. 18 по плана на град Карнобат, кв. „Красно село“, одобрен със Заповед № 240 от 06.05.1982г., при граници: улица „Николай Лъсков“ и УПИ ХХХI-283, ХХII- 282, ХXIII285, XXVI-290 и XXIX-289, заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 69.45 кв. м., масивен гараж с площ от 15 кв. м. и масивна второстепенна постройка на площ от 32 кв. м.

Със същото решение, съдът е осъдил ответника А. да предаде на ищеца Г. Д. Ж., ЕГН **********, от *** владението на гореописания имот представляващ дворно място от 430 кв. м., съставляващо УПИ XXX- 284 в кв.

18 по плана на град Карнобат, кв. „Красно село“, одобрен със Заповед № 240 от 06.05.1982г., при граници: улица „Николай Лъсков“ и УПИ ХХХI-283, ХХII-282, ХXIII-285, XXVI-290 и XXIX-289, заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 69.45 кв. м., масивен гараж с площ от 15 кв. м. и масивна второстепенна постройка на 1 площ от 32 кв. м.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2525,86 лева/1291,45 евро, представляващи разноски по делото.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се навеждат доводи относно изводите на районния съд, че въззивникът владеел процесния имот без правно основание. Направен е подробен анализ на правната природа на владението и държането, като се описват съответните характеристики и се акцентира върху признаците на разграничение.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Посочва се, че безспорно по делото се установило, че предварителният договор, сключен между страните се явявал правното основание, въз основа на което А. владеел имота.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че процесният предварителен договор бил погасен по давност поради изтичане на петгодишния срок от датата на която страните договорили да сключат окончателен.

Излага се становище във връзка с приложение разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Цитира се съдебна практика (Решение№286/28.09.2011г. по гр.д.№1055/2010г. на ВКС, ІІІ-то г.о).

Отбелязва се, че сключеният на 15.10.2018г. предварителен договор не съдържал клауза за автоматично прекратяване(разваляне) при неизпълнение на задължение или уговорка за определяне на срок(времеви период) на действие, поради което същият обвързвал страните по него.

Твърди се, че съдът се произнесъл по непредявен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, уважавайки възражение за изтекла погасителна давност.

Навеждат се доводи, че въззивникът, в качеството си на купувач по договора, се явявал изправна страна. Посочва се, че в производството пред районния съд, ищцовата страна направила доказателствено искане за снабдяване със справка от Община Карнобат, с оглед установяване обстоятелството, дали купувачът е изпълнил задължението си за снабдяване с необходимите документи за извършване прехвърлителната сделка с имота.

Заявява се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът оставил без уважение направеното доказателствено искане, намирайки същото за неотносимо.

Подчертава се, че сключеният между страните договор не бил развален, а въззиваемият се явявал неизправна страна по него, поради което не следвало да претендира предаване на владението.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени исковите претенции.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания.

В указания законов срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с 2 който същата се оспорва изцяло.

Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото. Посочва се, че на 15.10.2018г. между страните бил сключен предварителен договор, по силата на който Г. Ж. се съгласил да продаде на М.

А. процесния имот за сумата от 25000 лева. Твърди се, че при сключване на договора, съгласно чл.3 от същия, купувачът платил 10000 лева, а останалата част от цената – 15000лева следвало да бъде платена до 31.03.2019г., както следва: първата вноска от 3000 лева – не по-късно от 31.12.2018г., а останалите 12000лв. – в срок до 31.12.2019г. Заявява се, че въззивникът не изпълнил договорните си задължения.

Навеждат се доводи във връзка с изложените в жалбата аргументи относно правната същност на владението и държането. Твърди се, че действието на договора било преустановено на 31.03.2019г.(с изтичане на срока). Подчертава се, че след изтичането на този срок, започвала да тече петгодишна давност и въззивникът имал правна възможност за предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, в случай, че е изпълнил договорните си задължения.

Развиват се съображения, че процесният предварителен договор не можел да бъде саниран и съгласно чл.8, ал.1 от същия, купувачът дължал неустойка от 3000 лева. Оспорват се твърденията на особения представител на въззивника, че купувачът се явява изправна страна. Твърди се, че последният не изплатил изцяло уговорената сума и не изпълнил задълженията си предвидени в т.І.1.2 от договора.

Направен е подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Развиват се съображения относно държавната такса, дължима от въззивната страна - т.7 от ТР№6 от 06.11.2013г. по т.д.№6/2021г. на ОСГТК.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на постановеното решение. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

С определение №1579/02.06.2026г. доказателствените искания на въззивника не са допуснати.

В открито съдебно заседание, въззивникът М. П. А. редовно и своевременно не се явява, назначения му особен представител адв. Ангел Йорданов поддържа подададената въззивна жалба. Моли за нейното уважаване.

Въззиваемият Г. Д. Ж., редовно и своевременно уведомен, не се явява лично, чрез процесуалния си представител адв. Георги Кермедчиев поддържа отговора на въззивната жалба, моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен 3 акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред КРС е образувано по повод предявен от Г. Д. Ж. осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място от 430 кв. м., съставляващо УПИ XXX- 284 в кв.

18 по плана на град Карнобат, кв. „Красно село“, одобрен със Заповед № 240 от 06.05.1982г., при граници: улица „Николай Лъсков“ и УПИ ХХХI-283, ХХII- 282, ХXIII-285, XXVI-290 и XXIX-289, заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 69.45 кв. м., масивен гараж с площ от 15 кв. м. и масивна второстепенна постройка на площ от 32 кв.м., както и за осъждане на ответника да предаде владението върху същия.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са следните: собственик е на описания недвижим имот на основание покупко-продажба, обективирана в н.а. №130, том 6, рег. №5880, дело 668/15.10.2018г. по описа на нотариус Т.Великов, рег.№323, за 1/6 ид.ч. от него, по наследяване от баща му починал на 19.04.2028г. - 4/6 ид.ч. и по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт от 1991г. от своя дядо, по заместване от своя баща за 1/6 ид.ч., по силата на сключен предварителен договор за продажба на описания имот от 15.10.2018г. ответникът се намира в имот, като уговорката е била да му заплати продажната цена от 25 000 лв. на разсрочено плащане, като последната част е следвало да бъде платена в срок до 31.03.2019г. на която дата е трябвало да бъде изповядан сделката. Това не било сторено въпреки отправените покани към купувача, поради което счита, че договорът е изгубил действие. Твърди, че няколко пъти го е предупреждавал за последиците от неизпълнението. Въпреки това ответникът не предприел никакви действия, но унищожил намиращи се двора овощни дръвчета и асмалък, както и консумираната ползваната от ответника вода е заплатена от ищеца.

В отговор на исковата молба, ответникът, чрез особения представител по чл. 47, ал.6 ГПК не оспорва представените писмени доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца и предварителния договор, но твърди, че е заплатена цялата продажна цена, така както е описано в договора и именно поради тази причина е предадено владението на имота на ответника, поради което е изправната страна по договора. Счита, че неизправната страна е именно ищеца, тъй като същият е следвало да осигури и представи всички необходими за сделката документи преди посочения срок /31.03.2019г. /, но не го е сторил, което от своя страна е възпрепятствало изповядването на сделката. Също така оспорва твърдението, че договорът е изгубил своята сила и че не може да бъде обявен за окончателен.

При условие, че съдът приеме, че ответникът е неизправната е предявил насрещен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 22 000 лв., представляваща разликата от заплатената от ответника на ищеца сума от 25 000 лв. и сумата от 3000 лв., която продавачът има право да задържи от платената продажна цена съгласно чл.8, ал.1 от договора, както и да бъде допуснато задържане на имота до заплащане на претендираната сума.

С определение от 17.10.2025г. предявеният насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане и е разделен от производството по иска по чл.108 4

ЗС.

Съобразно разпределената доказателствена тежест страните ангажират доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот на основание нотариален акт за продажба № 130, том 6, peг. 5880, дело № 668/15.10.2018г. на нотариус Т.

Великов, peг. № 323 по регистъра на НК (за 1/6 ид. част от него), по наследяване от Д.М. Ж., ЕГН **********, б. ж. на гр. Карнобат, баща на ищеца, починал на 19.04.2018г. (за 4/6 ид. ч.) по нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 191, том I, дело № 613/15.05.1991г. на КРС и по наследяване от М. Г. Ж., ЕГН **********, б. ж. на Карнобат, починал на 15.07.1987г., негов дядо, по линия на заместване на починалия преди това баща на ищеца Д.М. Ж. (за 1/6 ид. част) каквато той е притежавал по нот. акт 89, том 2,дело 560/1959г. на КРС.

Видно от сключения на 15.10.2018г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между ищеца, като продавач и ответника, като купувач, е ищецът се е съгласил да продаде на ответника процесния имот за сумата от 25000 лева. В договора е посочено, че сумата от 10000 лева е платена от купувача М. П. А. при сключването на договора, съгласно чл.3 от същия, а останалата част от цената – 15000лева следва да бъде платена от купувача на продавача Г. Ж. до 31.03.2019г., като първата вноска от 3000 лева купувачът следва да заплати не по-късно от 31.12.2018г. В чл.2 от договора е уговорено че продавачът ще предаде владението на имота на купувача в тридневен срок от сключването на окончателен договор. В чл.6 от договора купувачът се задължил да заплати цената на имота в уговорените по договора срокове и условия. Съгласно чл.1 ал.2 изр.2 от договора купувачът следва да уведоми продавача предварително не по-късно от два дни за дата за сключване на окончателен договор за продажба и за нотариуса, пред който ще се сключи окончателния договор. Уговореният краен срок за сключването на окончателния договор за продажба съгласно чл.1, ал.3 от договора е 31.03.2019г.

Разпечатката съдържа 51 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5098e4d0-6e16-47c2-b66e-55c903dbbdf8