Решение № 6867 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6867 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110129942 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по предявен като частичен за сумата от 2 812, 10 евро /с левова равностойност 5 500 лв./ от общата претенция за 40 000 лв. осъдителен иск от А. И. А. срещу „Ню Медиа Груп“ ЕАД за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване честта й, достойнството и доброто й име, душевни болки и страдания от отправените срещу нея обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в материал, разпространен в брой 14/ 1113/ от 05.04.2025 г. на вестник „Уикенд“, стр. 21.

Ищцата твърди, че е завършила средно и висше образование в областта на финансите, като от 2017г. до 2022г. е работила в Патентното ведомство на различни престижни длъжности, а през 2022г. започнала работа като финансов контрольор в „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Твърди, че изграждала професионалната си репутация с чест и достойнство през годините и винаги била високо ценен и уважаван служител. През 2025г. започнала кампания за публичното опозоряване на ищцата, която намерила израз и в процесната статия във вестник „Уикенд“. Твърди, че в статията са включени множество обидни и клеветнически твърдения, изрази и фрази, които насочени срещу нея, засягат достойнството й и отговарят на действителност, като ги цитира. Сочи, че невярната информация, че има интимни отношения с ромски бос, с когото извършват финансови схеми, че оформя документация му, свързана със заграбване на имоти, че е замесена в схеми за източване на милиони от държавно предприятие, че била неправомерно назначена на държавни длъжности, че е искала рушвети е била препечатана впоследствие в множество 1 други издания. Твърди, че епитети и фразите, използвани в статията са с цел да уронят личното й достойнство и да й изградят отрицателен облик. Вследствие на разпространението на обидната, невярна и позоряща информация ищцата била разтърсена емоционално и изпаднала в шок. Близките научили за статията и също се смутили, гледали я с неудобство, била поставена в социална и емоционална изолация. Вследствие на публикуването на статията изпитала сериозни емоционални страдания, тревожност, нарушил се сънят, засилено било усещането й за несправедливост, изпитвала безсилие и омерзение. Била принудена да обяснява на близките си хора неверността на описаните в статията твърдения. В резултат на статията станала по-изнервена, напрегната, затворена, депресирала се и ограничила социалните си контакти. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

На ответника исковата молба е връчена редовно по реда на чл. 50, ал. 2 във вр. чл. 50, ал. 4 ГПК и не е постъпил отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. М. Д., която поддържа исковата претенция. Ответникът не изпраща представител.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Консолидиран годишен доклад за дейността от 2017 г. на „Ню Медиа Груп“ АД /л. 17-48/ се установява, че осъществяваната от ответното дружество основна дейност е издателска и включва следните издания: вестник „Уикенд“ – седмичен, вестник „Всеки ден“ – ежедневник, вестник „Таблоид“ – седмичник, списание „Енциклопедия здраве“ – месечно, книги и списание „Кулинарен уикенд“.

В подкрепа на твърденията за отправени обидни и клеветнически изрази е представен вестник „Уикенд“ от 05-11.04.2025г., брой 14 /1113/, година XXIII /л. 50/. От неговото съдържание е видно, че на стр. 21, озаглавена „Криминале“, на цяла страница е публикувана статия със заглавие „Любовница на ромския бос О. върти схеми за милиони в държавно предприятие“ и посочен автор Т. Й.. В текста на процесната статия е записано, че:

- „Знойната брюнетка със силиконов бюст и множество пластични операции беше назначена за финансов контрольор в „Национална компания индустриални зони“ с протекциите на А.

В.…“;

- „Новоназначеният шеф на дружеството А. Т. обаче все още не може да уволни А., тъй като интимната приятелка на ромския бос О. е излязла в отпуск по болест“;

- „…назначението на А. за финансов контрольор на „Индустриални зони“ е било част от сделка за купуване на изборни гласове в ромските квартали на София в полза на „Продължаваме промяната…“.

- „Така Я. Д.…. Успял да пробута възлюбената си А. в дружеството си с цел последващи финансови схеми“.

- „ … но напуска работа след стартирало разследване за плащане на раздути фактури на 2 ромски фирми под контрола на О...“

- „ А. А. дълги години оформя документацията на Я. Д. – О. и фамилията му, свързани с придобитите от тях множество имоти… чрез отпускане на заеми с непосилни лихви и последващ тормоз на длъжниците…“

- „…корупционни схеми, въртени от А. и от нейната сподвижница Р. В., свързани с множество обществени поръчки…“

- „…документацията беше изготвена от А. така, че методиката за оценка на офертите, както и критериите за подбор са напаснати за една определена фирма. По нейно настояване беше сключен фиктивен граждански договор за изготвяне на въпросната документация между „НКИЗ“ ЕАД и нейна приближена бивша колежка..“

- „Също така по нареждане на А. е блокирано плащане на милиони левова на консорциум…. макар според контракта обединението би следвало да получи междинно плащане на дейности. Твърди се, че А. е поискала рушвет от 100 000 лева, за да даде санкция на плащането“

- „Подадох сигнал в ДАНС и КОНПИ, че А. е назначена в разрез със закона на няколко различни длъжности – освен че е финансов контрольор на НКИЗ, тя е назначена на трудов договор като финансов контрольор и в дъщерното дружество „Индустриална зона Доброславци“, а също така получава заплата и от като експерт към проект „Изграждане на дигитален хъб в Индустриален парк Божурище“

-„… А. и друга нейна колежка от проекта ще напишат част от концепцията, като двете псевдоекспертки ще си разделят парите за фалшивата дейност…“

- „А. е оставила документални следи от финансовите си престъпления….“.

- „..Сред последните инициативи е да се индексира неправомерно договор, който е изпълнен за изграждане на два паркинга на територията на ИП Божурище с около 50 % завишение на цената. Само от тази схема държавата е ощетена с около 450 000 лева…“ Към статията са приложени и две снимки, под които са разположени следните текстове:

„Финансовият контрольор на „Национална компания индустриални зони“ А. А. се оказа замесена в няколко схеми за източване на милиони от държавното предприятие“ и „А. е назначена неправомерно на три длъжности в „Индустриални зони“ от вече бившия изпълнителен директор на държавното дружество М .М.“.

За установяване на обстоятелствата относно претърпените неимуществени вреди, техния интензитет и размер са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ф. М. – колега. Свидетелят споделя, че му е известна процесната статия за А. А. във вестник „Уикенд“, за която ищцата разбрала през месец май или юни. Въпросната публикация впоследствие била разпространена в интернет пространството и социалните мрежи, като придобила широк отзвук и на работното им място, където била коментирана около 10 дни от колегите. Описва, че ищцата била жизнерадостна, общителна и неконфликтна личност, но след като узнала за статията в нейното емоционално състояние и поведение настъпили 3 промени - била силно притеснена, потисната, по-нервна, ограничила социалните си контакти, чувствала обида, изглеждала видимо изморена. Допълва, че в резултат на публикацията част от колегите започнали пряко да засягат професионалните качества и да ги поставят под съмнение.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: че ответникът с конкретните си противоправни действия - с публикуването на материалите без проверяване на тяхната достоверност, му е причинил неимуществени вреди и какви точно, причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането – че го е погасил.

С разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е регламентирана отговорността на лицата, които са възложили другиму някаква работа, за вредите, причинени при или по повод изпълнението на работата. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, има обективен характер, изпълнява гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица /в този смисъл Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС/. Единодушно се възприема както от теорията, така и от съдебната практика, че тази отговорност за чужди действия е обусловена от нарушаване на регламентирания с чл. 45, ал. 1 ЗЗД общ запрет да не се вреди другиму, като условие за нейното ангажиране е противоправното и виновно поведение на лицето, натоварено с извършването на въпросната работа – т.е. на прекия причинител на вредоносните последици, а не на възложителя.

При разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписването на престъпление в печатно или електронно издание, отговорност за причинените на този субект вреди носи издателят на изданието, като е правноирелевантно дали авторът на публикацията се намира в трудово правоотношение издателя, съответно дали упражнява свободната професия журналист /в този смисъл Решени № 206 от 26.03.2019г. по гр.д. № 4762/2017г. на ВКС, III г.о., Решение № 278 от 27.11.2019г. по гр.д. № 1140/2019г. на ВКС, IV г.о., Решение № 33 от 08.05.2020г. по гр. д. № 2885/2017г. на ВКС, IV г.о./. Съблюдавайки тези съждения, се налага извод, че „Ню Медиа Груп“ ЕАД има качеството възложител на работа по смисъла чл. 49, ал. 1 ЗЗД, поради което би могла да бъде ангажирана обективната му отговорност за вреди за действията по разпространяване на обидни и клеветнически изрази в печатното издание. Осъществяването на действия от предмета на дейност на ответното дружество и в интерес на последното – издателска дейност, се подкрепя от представения по делото консолидиран годишен доклад, в който в раздел II изрично е 4 упоменато, че е издател на процесния вестник. Ето защо, съдът намира, че първият елемент от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност се е проявил в обективната действителност.

С нормите на чл. 40 и чл. 41 КРБ са прогласени свободата на словото, печата и другите средства за масова информация и правото на изразяване и разпространяване на мнение и на информация, като по аргумент от чл. 41, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ осъществяването на тези права не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани.

Разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ гарантират възможността на всеки да се информира за заобикалящата го действителност, а на обществото – условия за неговото съществуване и развитие. Прокламирането на тези права и тяхното пълноценно упражняване е във връзка с редица други основни права на личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката личност, свободата на мисълта и свободата на съвестта. Ограничаването на правата по чл. 39-41 КРБ е допустимо с цел защита на други конституционни защитими права и интереси и то единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на тези права, основният закон посочва присъщите на личността чест, достойнство и добро име. Тези нематериални блага именно са обект на посегателство при нанасяне на обида, поради което гражданската отговорност за обида като средство за защита на честта, личното достойнството и доброто име представлява такова ограничение на правата по чл. 39-41 КРБ /в този смисъл Решение № 7 от 04.06.1996г. по к.д. № 1/1996г. по описа на КС/. Следва да се отбележи, че във всеки отделен казус е необходимо посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието, респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като и двете представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и на международноправно равнище.

Разпечатката съдържа 37 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50979213-cb5e-4987-b65b-13ce8205adde