Разпореждане № 3111 от 07.04.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3111 гр. София, 07.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Частно търговско дело № 20261100900326 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 405, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.404, т.1, предл. 6 от ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗМТА.

Образувано е по молба, подадена от „СиЕйч(Люксембург)“ ООД (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство **********регистрирано под № В289822 в Търговския регистър на дружествата в **********за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „Н. – Н.А.“, ЕИК 205374210, въз основа на влязло в сила Решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив.

Съдът, след като разгледа молбата и представените към нея доказателства, намира следното:

Молбата е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице до компетентния съд по смисъла на чл. 405, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.1 ГПК, изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. В чл. 404, т.1 ГПК влезлите в сила решения и определения на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела съставляват изпълнителни основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 406, ал. 1 ГПК съдът издава изпълнителен лист, когато установи, че актът, на който се основава искането, е сред посочените в чл. 404 ГПК, че е редовен от външна страна документ, както и че удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя срещу ответника по молбата. Разпоредбата на чл. 405, ал.5 ГПК установява отрицателна предпоставка за издаване на изпълнителен лист въз основа на решения на арбитражни съдилища, като предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал.2 от Закона за арбитража решения.

От представения препис на Решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив е видно, че Н. Х.А. в качеството на ЕТ „Н. – Н.А.“, ЕИК 205374210, е осъдена да заплати на „СиЕйч(Люксембург)“ ООД (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство **********сумите 27 884.32 евро – неустойка за забава за периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г. по Договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 6168 от 15.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 9449/15.11.2018 г. по описа на нотариус М.Б., вписан в Нотариалната камара с рег. № 110 и с район на действие – Районен съд – гр.

Несебър, както и 9 349.81 лв. – разноски по производството.

1

От мотивите на решението се установява, че молителят и ищец по арбитражното дело, в чиято полза е постановено решението, не е страна по договора за кредит, от който произтича вземането, а е придобил същото по силата на договор за цесия с кредитодателя, посочен в решението като „Ленно“ АД, сключен на 19.11.2024 г. В мотивите на арбитражното решение е посочено и че правораздавателната власт на арбитражния съд произтича от изрична уговорка между страните в договора за заем, а именно – чл. 6.8 от същия, което се установява от приложения препис на договора за заем между „Ленно“ АД и ЕТ „Н. – Н.А.“.

Когато искането за издаване на изпълнителен лист се основава на решение на местен арбитражен съд, както е в случая, съдът следва да провери и дали е изпълнено и изискването на специалната разпоредба на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗА – в производството да бъде доказано, че арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението. Това изискване е свързано с установяване на факта, че решението на арбитражния съд, на което се основава молбата за издаване на изпълнителен лист, е влязло в сила, и съответно подлежи на изпълнение, който факт настъпва с връчване на решението на страните по делото (чл. 41, ал. 3 ЗА).

От представените доказателства не се установява редовно връчване на исковата молба по арбитражното дело, призоваване за откритото заседание и връчване на постановеното от арбитражния съд решение на длъжника ЕТ „Н. – Н.А.“, ЕИК 205374210. За установяване на тези обстоятелства са представени известия – обратни разписки за изпратени по пощата документи, видно от които пратките са върнати с отбелязване „непотърсени“. При връчването на постановеното решение, възложено на ЧСИ И.н Х., рег. № 832 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Русе, на регистрираните в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на Н.А. в гр. Русе е установено, че адресатът живее от 13 години в чужбина.

Връчването на адреса по седалище и адрес на управление на едноличния търговец също е неуспешно. То е възложено на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Видно от приложената разписка, на адреса в гр. София не са установени фирмени знаци и табели на търговеца, а по данни на живущ на адреса посоченото физическо лице от 10 години не живее на адреса. На адреса на ипотекирания имот лицето също не е намерено.

Съгласно чл. 32, ал.7 от Закона за арбитража (Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.), когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 4 и 5, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство.

В случая въпреки неуспешните опити за връчване на исковата молба и призовката за откритото заседание на 13.10.2025 г. на ответника, арбитражният съд няма данни да е констатирал нередовното призоваване и в приложение на действащата към този момент процесуална разпоредба на чл. 32, ал.7 от ЗА да е направил нов опит за връчване в срок до 3 месеца от последния опит. Следователно ответникът не е бил надлежно уведомен в арбитражното производство и не е могла да вземе участие в него.

Налице е и друго – самостоятелно основание за отхвърляне на искането. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 405, ал.5 ГПК, съдът намира, че решеният от посочения арбитражен съд спор е неабритрируем, тъй като договорът за кредит, от който произтича вземането, предмет на осъдителното арбитражно решение, е сключен с потребител. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП на понятието потребител, такъв е физическо лице, което придобИ. стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В практиката на СЕС е възприето разрешението, че когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попадне в приложното поле на 2 посочената директИ., националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото и на всички доказателства да провери дали съответното лице, което е страна по договора, може да бъде определено като потребител по смисъла на директИ.та (решение на Съда от 03.09.2015г., Costea (С-110/14), ECLI:EU:C:2015:538, решение от 27.10.2022г., „С.В.“ ООД (С-485/21), ECLI:EU:C:2022:839 и др.). В тази посока е и служебното задължение на съда, произтичащо от общата разпоредба на чл. 7 ГПК да извършва проверка за неравноправност на клаузи срещу потребители, от което произтича и задължението му за служебна проверка в едностранни производство, при данни по делото за заобикаляне на закона във връзка с потребителската защита, да се позове на служебно известни или да провери общоизвестни факти в тази посока. Решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация - Пловдив има за предмет вземания срещу ЕТ „Н.

– Н.А.“, ЕИК 205374210, произтичащи от договор за бизнес кредит. На съда е служебно известно, че пред Софийски градски съд са заведени десетките дела - първоинстанционни и въззивни, с предмет действителността на договори за бизнес кредити, сключени с физически лица еднолични търговци, по които заемодател е „Лено“ АД (с предишно наименование „Ленно“ АД), с твърдения, че договорите са сключени с оглед изискването на заемодателя да бъде учреден едноличен търговец на заемополучателя, без той фактически да е бил търговец. По такъв случай е постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 57/17.05.2024 г. по т.д. № 2418/2022 на ВКС, ТК, I-во отделение, 5-ти състав, в което е прието по идентичен казус, въз основа на данните относно момента на регистрация на едноличния търговец, липсата на регистрирани годишни финансови отчети в търговския регистър, обезпечаването на договора с ипотека върху закупен със средствата от договора имот и др., че договорът за бизнес кредит е сключен от едноличния търговец извън рамките на неговата търговска, професионална или стопанска дейност. От вписванията в търговския регистър по партидата на ЕТ „Н. – Н.А.“, ЕИК 205374210, се установяват аналогични факти – регистрация на едноличния търговец на 02.11.2018 г. - няколко дни преди сключване на договора за бизнес кредит, липса на публикувани ГФО и т.н. От изложеното съдът приема, че както в производството пред арбитражния съд, което се е развило без знанието на длъжника, така и в настоящото едностранно производство възникват основателни съмнения, че договорът не е сключен от едноличния търговец в рамките на неговата търговска дейност.

Предвид изложеното съдът намира, че се касае за неарбитрируем спор по смисъла на чл. 19, ал. 1, пр. последно ГПК, което е основание за нищожност на арбитражното решение според разпоредбата на чл. 47, ал.2 ЗМТА и за отказ за издаване на изпълнителен лист - чл. 405, ал.5 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „СиЕйч(Люксембург)“ ООД (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство **********регистрирано под № В289822 в Търговския регистър на дружествата в **********за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „Н. – Н.А.“, ЕИК 205374210, въз основа на влязло в сила Решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив, за сумите от 27 884.32 евро – неустойка за забава за периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г. по Договор за заем Бизнес кредит – клиентски № 6168 от 15.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 9449/15.11.2018 г. по описа на нотариус М.Б., вписан в Нотариалната камара с рег. № 110 и с район на действие – Районен съд – гр. Несебър, както и 9 349.81 лв. – разноски по производството.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на молителя.

3

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4