Решение № 75 от 20.02.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Горна Оряховица, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20224120101616 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от С. Д. П., чрез адв. И. М. от АК – В. Търново, срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 439 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че въз основа на изпълнителен лист от 15.02.2010 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2134 от 11.12.2009 г. по ч. гр. д. № 1931/2009 година на РС – Г. Оряховица, ищецът е осъден да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД сумата в размер на 768,30 лева – главница, представляваща, непогасено задължение по Договор за покупка на стоки или услуги № PLUS-01099112 от 02.10.2007 година; сумата от 176,74 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2008 година до 20.04.2009 година; сумата от 123,07 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 19.09.2008 година до 07.12.2009 година, в едно със законна лихва от депозиране на заявлението - 07.12.2009 година до окончателното изплащане, както и сумата от 125. 00 лева - разноски по делото. На следващо място оспорва вземания, обективирани в изпълнителен лист от 25.06.2010 г. за сумата от 1089, 19 лв., представляващи, непогасено задължение по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № № PLUS-01158386 от 05.02.2008 1 година, сума в размер на 319,24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.09.2008 г. до 20.08.2009 г., сума в размер на 191,76 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 20.10.2008 г. до 30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до 09.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 132 лв. разноски. Посочва, че въз основа на подадена на 24.09.2010 година молба от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е образувано изпълнително дело № 608 / 2010 г. по описа на ЧСИ – В. Г., а успоредно с това била подадена и втора молба въз основа на изпълнителния лист от 25.06.2010 г., с която било образувано изпълнително дело № 908/2010 г. по описа на ЧСИ – В. Г.. С резолюция от 06.12.2010 г. съдебният изпълнител присъединил изпълнително дело № 908 към вече образуваното изпълнително дело № 608/2010 г. Твърди, че в периода между 24.09.2010 г.06.10.2010 г. до 03.04.2014 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Посочва, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който последното купува задължението на ищеца по горепосочените изпълнителни листи. Навежда доводи, че след издаване на изпълнителния лист в хода на изпълнително дело № 608/2010 г. и изпълнително дело № 908/2010 г. двете на ЧСИ В. Г., след наложения запор на длъжника върху трудовото му възнаграждение на 03.04.2014 г. до 03.04.2019 г. не е извършено нито едно валидно изпълнително действие, поради което за вземанията, признати с изпълнителния лист е започнала да тече погасителна давност от датата на издаване на заповедта за изпълнение и същата е изтекла на 03.04.2019 г., респективно – сумите, признати с горепосочените изпълнителни листи, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2134 от 11.12.2009 по ч. гр. д. № 1931/2009 г. на ГОРС и Заповед за изпълнение № 1035/13.04.2010 г. по ч. гр. д. № 852/2010 г. на ГОРС са погасени по давност. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да прието за установено, че С. Д. П. не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 15.02.2010 година, и изпълнителен лист от 25.06.2010 г. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, 2 който в писмения си отговор развива съображения, че предявеният по делото иск е процесуално допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че в хода на изпълнително дело № 608/2010 година са били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсва погасителната давност – молба за образуването му, с която са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ; молба за конституиране на нов взискател, отново с възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, изпратени са призовки за принудително изпълнение и молба за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи на длъжника. Навежда доводи, че следва да бъде направено разграничение между перемпционния и давностния срок. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и видно от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № 20107250400608 по описа на ЧСИ Виктор Г., рег. № 720 на КЧСИ, с район на действие ВТОС, по ч. гр. д. № 1931/2009 година на ГОРС са издадени Заповед за изпълнение № 2134 от 11.12.2009 година и изпълнителен лист от 15.02.2010 година и по ч. гр. д. №852/2010 година на ГОРС са издадени Заповед за изпълнение № 1035 от 13.04.2010 г. и изпълнителен лист от 25.06.2010 г., в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД – град София срещу С. Д. П. за сумата в размер на 768,30 лева – главница, представляваща, непогасено задължение по Договор за покупка на стоки или услуги № PLUS-01099112 от 02.10.2007 година; сумата от 176,74 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.08.2008 година до 20.04.2009 година; сумата от 123,07 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 19.09.2008 година до 07.12.2009 година, в едно със законна лихва от депозиране на заявлението - 07.12.2009 година до окончателното изплащане, както и сумата от 125. 00 лева - разноски по делото, както и вземания, обективирани в изпълнителен лист от 25.06.2010 г. за сумата от 1089, 19 лв. представляващи неиздължена главница, представляваща, непогасено задължение по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № № PLUS-01158386 от 05.02.2008 година, сума в размер на 319,24 лв., предсавляваща договорна лихва за периода от 19.09.2008 г. до 20.08.2009 г., 3 сума в размер на 191,76 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 20.10.2008 г. до 30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до 09.04.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 132 лв. разноски.

Въз основа на подадена молба, вх. № 8130 от 24.09.2010 година и молба вх. № 010621 от 16.12.2010 г. от кредитора "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД – град София до ЧСИ – В. Г., е образувано изпълнително дело № 20107250400608, съответно № 20107250400908 за събиране на сумите по посочените по-горе заповеди за изпълнение и издадените въз основа на тях изпълнителни листи. С молбата за образуване на изпълнителното дело дружеството е възложило на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, като видно от обратната разписка към нея, получателят не е намерен, с отбелязване, че се е преместил на друг адрес. Въз основа на подадена по изпълнителното дело молба, с постановление от 04.08.2015 година по изпълнителното дело е конституиран на мястото на досегашния взискател неговия частен правоприемник "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София. С молбата за конституиране новият взискател е поискал от съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На 24.04.2017 г. е извършена справка в ел. регистър на БНБ за наличието на банкови сметки на длъжник. На 10. 04.

2018 г. е изпратено запорно съобщение до трето задължено лице – работодател на длъжника – „Пан сървиз“ ЕООД, което е върнато на 14. 04.

2018 г. с отбелязване, че „няма такава фирма“ на адреса. На 09.11.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка Пиреос България“ АД и на 12.11.2018 г. до „Банка ДСК“ ЕАД. На 04.11.2019 г. ответникът депозирал молба до ЧСИ за опис на движимите вещи на длъжника. На 22.01.2020 г., 28.

01. 2020 г. и 29. 01. 2020 г. са изпращани запорни съобщения до банкови институции. На 02. 03. 2020 г. до ищеца е изпратена показа на принудително изпълнение относно насрочен опис на движимите му вещи. На 29.03.2022 г. до работодателя на длъжника съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Кентавър ресурси“ ЕООД.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

4

Предмет на разглеждане по делото е предявен от ищеца срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на принудителното изпълнение на вземания за главница и лихви по договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение в полза на ответника. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя правото на длъжника за защита, която се реализира по исков ред и следва да е основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.), заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо че съдебно дирене не се провежда.

С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по делото, в условията на пълно и главно доказване, е да установи настъпилия след съдебното установяване на вземанията юридически факт - изтичане на предвидения в закона давностен срок по отношение на съдебно признатите вземания. В тежест на ответника е да докаже, че в периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им, са осъществявани такива обстоятелства, които представляват основания за спиране, респективно - прекъсване на течението на давностния срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нов давностен срок.

В случая по делото следва да се имат предвид задължителните разяснения дадени с ТР № 2/26.06.2015 година по тълкувателно дело № 2/2013 година. В т. 10 ОСГТК приема, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка 5 на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Наред с това в ТР изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни. В този смисъл при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това следва да бъде съобразено и че за разлика от исковия процес, в който не е нужно ищецът да поддържа висящността му, в изпълнителното производство взискателят със своите действия следва да поддържа висящността му, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешно извършените изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.