Решение № 400 от 02.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Плевен, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20214400100231 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба /ИМ/, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, ЕИК *** чрез пълномощника му АД „Ч.,П. и И.“, представлявано от адвокат Х.И. от САК против СВ. М. ИВ., с която са предявени искове по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията на Банката по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на ПлРС.

В ИМ Банката - ищец твърди, че на 01.08.2018 г. между Банката и ответника е сключен договор за кредит № FL929533/01.08.2018 г., наричан за краткост Договора, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 39 641,60 лв., усвоен от кредитополучателя. Твърди, че съгласно чл. 3 от Договора върху усвоения кредит кредитополучателя дължи на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата + фиксирана договорна надбавка в размер на 3,5 %, като дължимата лихва по кредита се начислява ежемесечно от датата на усвояване на кредита и се издължава от кредитополучателя на датата на падежа всеки месец 1 съгласно чл. 7 от Договора. Твърди, че съгласно чл. 3 ал. 11 от Договора посочените лихвени нива са преференциални според стандартните на Банката, като същите са валидни при наличие на условията посочени в т. 1 и т. 2, като в случай, че кредитополучателят преустанови изпълнението на изискванията, Банката има право да промени лихвените условия по реда на чл. 20 от Договора. Твърди, че към датата на сключване на договора Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката е 1,150 %, т.е. при сключване на договора възнаградителната лихва по кредита е в размер на 4,7 % годишно, а от представеният с ИМ като писмено доказателство лихвен лист по кредитна сметка се установява прилаганата лихва по кредита. Твърди, че наред с това съгласно чл. 2 ал. 2 и чл. 5 от Договора страните са договорили дължимост на такси и комисионни за предоставянето на допълнителни такси и комисионни за предоставянето на допълнителни услуги във връзка с процесния кредит, като относно начисляваните по кредита такси и комисионни е представена с ИМ като писмено доказателство Справка „Трансакции“. Твърди, че претендиратата сума в размер на 86 лв. – такси за периода 01.07.2019 г. – 21.01.2020 г. представлява сбор от 4 бр. непогасени такси за поддържане на разплащателна сметка, обслужваща процесния кредит, дължими на основание чл. 5 т. 2 от Договора и 7 бр. непогасени такси за действия ограничаващи негативни последици от просрочие, начислени съгласно раздел ХІV б.“в“ т.

10 от Тарифа за таксите и комисионните на Банката във вр. чл. 2 ал. 2 от Договора. Твърди, че съгласно чл. 7 ал. 1 от Договора Банката кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора, като съгласно чл. 8 вр. чл. 6 от Договора вноските се изплащат на 1 число на месеца, а крайният срок на погасяване на кредита е 01.08.2021 г..

Твърди, че съгласно чл. 9 от Договора при просрочие на месечните погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава в размер на законната лихва за забава, чиито размер е определен от МС.

Твърди, че задълженията по чл. 4, чл. 7 и чл. 8 вр. чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от Договора не са изпълнени от кредитополучателя, поради което на основание чл. 14 вр. чл. 19 от Договора поради неплащане на погасителна вноска № 10 съгласно погасителния план с падеж 01.06.2019 г. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с писмо с изх. № 8513/05.12.2019 г., изпратено на 2 кредитополучателя чрез Български пощи и получено лично на 11.12.2019 г. и потърсила съдебна защита на правата си по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК.

Твърди, че след подадено на 28.01.2020 г. заявление от Банкатакредитодател пред ПлРС е образувано заповедно производство и заявлението е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 248/29.01.2020 г. по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на ПлРС и изпълнителен лист срещу кредитополучателя СВ. М. ИВ.. Твърди, че със заповедта по чл. 417 от ГПК на длъжника е разпоредено да заплати в полза на Банката-кредитодател следните парични суми: сумата от 30 247,914 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № FL929533/01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното плащане на вземането; сумата от 997,96 лв., представляваща непогасена възнаградителна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 11.12.2019 г. вкл., сумата от 1 025,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл., сумата от 86 лв. за такси периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г. вкл., деловодни разноски в размер на 647,14 лв. за държавна такса и 1 218,43 лв. за адвокатско възнаграждение.

Твърди, че въз основа на издадения по ч.гр.д. № 458/2020 г. по описа на ПлРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на Банката – ищец е връчено съобщение и разпореждане по ч.гр.д. № 458/2020 г. на ПлРС, с което съдът разпоредил на Банката да предяви установителен иск по чл. 415 ал. 1 т.

2 от ГПК за установяване съществуването на вземането си към длъжника, което породило правният интерес на Банката да потърди защита на правата си по исков съдебен ред по чл. 422 от ГПК.

Моли се съда като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК като присъди в полза на ищеца направените по делото разноски.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника служебен адвокат Ю.С. от ПлАК, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани и се излагат възражения в тази насока.

Особеният представител възразява, че вземането по процесния Договор за кредит към ответника не е изискуемо преди подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК. Възразява ответникът да е получил писмо с изх. № 8513/05.12.2019 г. чрез Български пощи, като оспорва подписа за получател да е положен от ответника. Оспорва също ръкописният текст в съобщението за получател като твърди, че не е изпълнен от ответника, като според особеният представител подписите в Договора и известието за доставяне на писмото съществено се различават и известието следва да бъде изключено от доказателствата по делото. Позовавайки се на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., І т.о. на ВКС особеният представител счита, че предсрочната изискуемост не е обявена лично на длъжника и не би могла да бъде обявена чрез връчване на особеният представител на препис от ИМ, тъй като се променя основанието, от което произтича вземането. Възразява, че извлечението от счетоводните книги на Банката, представено в заповедното производство не съдържа достатъчно информация за вземането и причините за предсрочната изискуемост, както и че в изявлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ липсват изискуемите от закона реквизити. Възразява също, че Договорът за кредит съдържа нищожни клаузи, поради което е частично недействителен.

Според особеният представител на ответника по отношение на ответника като потребител са приложими разпоредбите на § 13 т. 12 б.“б“ от ДР на ЗЗП, Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и счита, че съдът следва да съобрази наличието на всяка от хипотезите на на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП и да извърши преценка за неравноправни клаузи. Моли се съда като съобрази възраженията в отговора и доказателствата по делото да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК.

В о.с.з. ищецът се представлява от адвокат Х.П. от САК и поддържа предявените искове, като претендира и направените по делото разноски.

Представя списък на разноските за заповедното и исковото производство. В депозираните по делото писмени бележки ищецът поддържа исковете като се позовава на събраните по делото доказателства. Според ищеца от 4 заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза по делото се установява, че исковете са доказани по размер, както и изпадането на ответника в забава по отношение на плащанията по договора при съобразяване на представения по делото погасителен план, респ. възникналото право в полза на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ищецът се позовава на заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че уведомлението на Банката с изх. № 8513/05.12.2019 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено лично на ответника на 11.12.2019 г. чрез „Български пощи“ ЕАД, поради което са изпълнени изискванията в тази насока, указани в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК.

Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен представител адвокат Ю.С. от ПлАК се представлява от същата и поддържа депозирания отговор и изложените в него възражения. В депозираните по делото писмени бележки особеният представител поддържа становището си за неоснователност на исковете. В писмените бележки подробно се обсъждат клаузите на договора за кредит и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и извода на същата, че е налице капитализиране на просрочени лихви при проследяване на начислените вземания на Банката от справка „Транзакции“, тъй като вземанията са в по-голям размер от този на заложената възнаградителна лихва в погасителния план по процесния договор за кредит, което според вещото лице е явен признак за допълнително начисляване на лихва от ищцовата Банка. Като се позовава на заключението на съдебноикономическата експертиза особеният представител на ответника поддържа, че съгласно чл. 9 от процесния договор Банката е начислявала лихви върху просрочените погасителни лихви, в това число върху възнаградителната лихва, формираща част от вноската. Посочва се датата 26.08.2019 г., на която от Банката са начислявани четири различни групи лихви без разграничение между отделните редове начисления, без обяснение на транзакцията, типа на операцията и компонентите на дълга, вкл. в кореспондиращата партида, показващо според вещото лице, че базите на начисляване на лихвите са различни. Особеният представител се позовава на изявлението на вещото лице в о.с.з. съгласно което олихвяването на изтеклите възнаградителни лихви се приема като капитализация, тъй като не е налице от страна на 5

Банката разграничаване на единия вид лихва по чл. 3 от договора от мораторната лихва, везирана в чл. 9 от договора. Според особения представител определените по чл. 3 от договора лихви са капитализирани и натрупвани към редовната главница и по този начин кредитът е утежнен, което води до нищожност на клаузите на чл. 3 и чл. 9 от договора за кредит като неравноправни доколкото от страна на ищеца не е оборена презупцията по чл. 146 от ЗПК. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета относно нелоялни търговски практики от страна търговци към потребители на вътрешния пазар, които са част от българското заканодателство с приемане на разпоредбите на § 13 т. 9 и т. 12 б.“б“ от ДР на ЗЗП. Възразява, че след като по делото не е доказано, че конкретните клаузи са индивидуално уговорени, то същите са неравноправни и следва да бъдат счетени за нищожни, а предявените искове отхвърлени като неоснователни и недоказани.