Определение № 1554 от 26.07.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. София, 25.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20221100602491 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат М.Х. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия В. П. СТ., срещу определение на СРС, НО, 1 състав, постановено на 07.

06. 2022 г. по н.о.х.д.

№ 6165/22 г., с което, в рамките на откритото разпоредително заседание, при произнасянето си по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК съдът не е уважил искането на защитника за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия от „Задържане под стража“ в по-лека и вместо това е потвърдил най-тежката мярка за неотклонение.

С частната жалба от въззивния съд се иска отмяна на обжалваното определение, като вместо това мярката за неотклонение на В.С. бъде изменена в по-лека от „Задържането под стража“. Защитникът поддържа, че подсъдимият е неосъждан, живее на установен адрес, като доброволно се е предал на органите на разследването и то преди да е имал качество на обвиняем, заради което намира, че няма реална опасност той да се укрие. По отношение на опасността от извършване на престъпление при полека мярка за неотклонение се поддържа, че подсъдимият не би могъл да повлияе на събирането на доказателства, тъй като това вече е сторено в хода на досъдебното производство. Счита, че съвкупната преценка на всички обстоятелства, основана на доказателствата, сочи, че целите по чл. 57 от НПК ще могат да бъдат постигнати и с полека мярка за неотклонение от задържането под стража.

Въззивният съдебен състав, като материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 от НПК, от активнолегитимиран субект и срещу акт на СРС, който подлежи на въззивен контрол отделно от присъдата, съобразно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдебното производство пред СРС е образувано по внесен в съда обвинителен 1 акт срещу В. П. СТ. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.

В хода на досъдебното производство В.С. е бил задържан под стража по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК, считано от 21. 03. 2022 г., като тази мярка продължава да се изпълнява спрямо него и до настоящия момент.

На 07. 06. 2022 г. СРС е провел открито разпоредително заседание по делото, като в хода на изложението на становището си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК защитникът, адвокат Х., е направил искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия С.. Съдът е преценил, че няма законови основания за това и е потвърдил мярката. Посочил е, че от събраните в досъдебното производство доказателства на пръв поглед може да се направи извод за наличие на обосновано предположение за авторството на деянието от страна на подсъдимия с уговорката, че в хода на съдебното следствие ще следва по несъмнен начин да бъдат отстранени противоречията в доказателствената съвкупност, въведени с обясненията на подсъдимия. Намерил е, че има опасност от извършване на престъпление при по-лека мярка за неотклонение, като се е обосновал с факта на твърдяното извършване на деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК в изпитателен срок на предходното осъждане. Акцентирал е и че има опасност от укриване, която обаче е счел за неособено интензивна. Срокът на задържане в приет за разумен с оглед ритмичните процесуални действия, които се извършват от СРС. По отношение на наведените аргументи от хуманитарно естество, свързани с лошо здравословно състояние на С., първоинстанционният съд е приел, че такова не е доказано, още повече предвид изявлението на подсъдимия, че не е търсил лечение от лекаря в затвора и приема предписаните му лекарства.

Тази преценка на контролирания съдебен състав е правилна и се споделя от въззивния съд.

Подсъдимият В.С. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което законът предвижда да се налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до пет години и с „Глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева. Поради това спрямо него може да бъде изпълнявана мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Доколкото производството се намира в съдебна фаза, продължителността на задържането не е ограничена със срок.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства може да се направи обоснован извод на пръв поглед, че подсъдимият В.С. е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази връзка са ангажирани показания на очевидци на деянието, както и заключение на СХЕ и справка за съдимост.

Налице са и двете опасности, предвидени в чл. 63, ал. 1 от НПК. Реална е опасността от извършване на престъпление, което се извежда от обстоятелството, че твърдяното престъпление е извършено в изпитателния срок на предходното осъждане за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което значително завишава степента на обществена опасност на дееца и сочи, че той утвърждава модел на поведение, свързано с престъпно управление на МПС, което налага Държавата да ограничи възможността му да извършва престъпления чрез мярката „Задържане под стража“.

С оглед на продължителните опити да бъде призован в досъдебното производство, неявяването му на редовно призоваване и наличните докладни записки, че той не е намиран на адреса, на който твърди, че живее, този съдебен състав счете, че и опасността от укриване също е достатъчно интензивна, за да оправдае продължаването на най-тежката мярка за неотклонение.

Като ново обстоятелство следва да бъде обсъден срокът на задържане, както е 2 сторил и СРС. Той не е неразумен, както предвид тежестта на предвиденото наказание, така и предвид срочната работа на СРС при разглеждането на делото, при което не са допускани каквито и да било забавяния.

Не са доказани хуманитарни основания за изменение на мярката в по-лека, налице са само твърдения за налични заболявания при него, без да се твърди тяхно обостряне. Очевидно те не са пречка за престоя му в затвора, доколкото самият подсъдим заявява, че умишлено не е търсил лекарска помощ, защото не вярва в професионализма на лекарите от мястото за лишаване от свобода, както и е посочил, че взима предписаните му лекарствени средства.

По тези съображения и в настоящия момент мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява единствената, която най-адекватно ще постигне целите по чл. 57 от НПК. Затова правилно СРС е потвърдил същата в хода на разпоредителното заседание. Атакуваното определение е правилно и законосъобразно, поради което и въззивният съд следва да го потвърди.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 1 състав, постановено на 07. 06.

2022 г. по н.о.х.д. № 6165/22 г., с което е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета спрямо подсъдимия В. П. СТ..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3