Определение № 3496 от 23.12.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3496 гр. София, 23.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20248002900517 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „ИЛ БЕ СА” ЕООД, представлявано от адв. Снежанка И., и на СУ „Никола Йонков Вапцаров”, представлявано от адв. Д. Д., срещу решение № 172 от 13.10.2023г. по гр.д. № 128/2023г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 260025 от 29.11.2022г. по гр.д. № 389/2020г. на Окръжен съд Шумен.

Касаторът – ищец „ИЛ БЕ СА” ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на СУ „Никола Йонков Въпцаров” сумата 30 000 лева /частично от 77 231 лева/, представляваща обогатяване за сметка на ищеца от изсечени кайсиеви дръвчета, ведно със законната лихва от 06.11.2020г.

Касаторът – ответник СУ „Никола Йонков Вапцаров” обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е осъден да заплати на „ИЛ БЕ СА” ЕООД сумата 40 000 лева /частичен иск от 100 000 лева/, представляваща обогатяване за сметка на ищеца, изразяващо се в увеличаване стойността на поземлен имот с № 027019 и № 027021, находящи се в землището на с. Венец, вследствие подобренията на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2020г.

Касаторът – ищец „ИЛ БЕ СА” ЕООД поддържа, че въззивното решение 1 в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за необоснован извода на въззивния съд, че дружеството е получило дървен материал от изсечените кайсиеви градини, като сочи, че към момента на предаване на двата поземлени имота в тях не е имало гора или годна дървесина, която да бъде извозвана, и това е било потвърдено от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и писмени доказателства, които са останали необсъдени от двете инстанции.

Поддържа, че най-обективно и пълно е заключението на вещото лице инженер лесовъд от Варна, според което е невъзможно добиване на търсените от училището количества дървесина, като въззивният съд не е изложил съображения защо избира една от трите експертизи, а не приема тази на вещото лице инженер лесовъд от друг съдебен район – Варна. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от него част на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи, без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д. № 3194/2013г. на ВКС, I г.о., решение № 60 от 25.03.2013г. по т.д. № 475/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 118 от 15.05.2012г. по гр.д. № 588/2011г. на ВКС, II г.о. и др.

2. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение? По въпроса се твърди противоречие с решение № 58 от 08.05.2014г. по гр.д. № 7493/2013г. на ВКС, II г.о., решение № 324 от 13.07.2011г. по гр.д. № 378/2009г. на ВКС, I г.о.

3. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Твърди се противоречие с решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о. и т.10 от ТР № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС

4. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което уважава предявения насрещен иск на ищеца, въпреки че в съдебния си акт не е обсъдил всички доказателства? Касаторът поддържа, че по въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

СУ „Никола Йонков Вапцаров” не представя отговор на касационната жалба на касатора-ищец.

2

Касаторът-ответник СУ „Никола Йонков Вапцаров” поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните и събрани по делото доказателства. Намира, че изводът на въззивния съд се явява и материално незаконосъобразен поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 28.05.1979г. и постановени по реда на чл.290 ГПК решения. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната от него част на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:

1. Налице ли е неоснователно обогатяване в хипотеза, в която лице ползва чужд имот без наличие на основание, противопоставимо на собственика?

Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1 от 28.05.1979г., решение № 135 от 25.09.2017г. по т.д. № 512/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 251 от 04.04.2017г. по т.д. № 1023/2015г. на ВКС, II т.о., решение № 398 от 06.08.2014г. по гр.д. № 1933/2013г. на ВКС, IV г.о.

2. Налице ли е неоснователно обогатяване в хипотеза, в която ищецът претендира за увеличаване на стойността на имота на ответника, изразяващо се в изсичане и фризоване на кайсиевите насаждения на собственика на имота без разрешение на собственика с разрешително за сеч, което не е изискано от собственика на имота, без извършване на задължително маркиране на дървесината с марката на общината и кубиране на дървесината и без издаване на превозни билети за дървесина, добита извън Държавния горски фонд? Касаторът намира, че по въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

„ИЛ БЕ СА” ЕООД представя отговор, с който оспорва касационната жалба на ответника. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни - подадени са от надлежни страни 3 срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за безспорно и установено от събраните доказателства, че с договор за аренда от 30.08.2017г., сключен между Съвета на настоятелите към училищното настоятелство при СУ „Н. Вапцаров“ в качеството му на арендодател, и „Ил Бе Са“ ЕООД като арендатор, на последното е била предоставена за срок от 20 стопански години земя с кайсиеви насаждения, бракувани съгласно протокол от 21.06.2021г. на Комисия по Заповед № РД 27-144/2012г., съставляваща по плана за земеразделяне на землището на с.Венец имот № 027021 с площ от 173.881 дка и имот № 027019 с площ от 137.899 дка, както и че с влязло в сила в хода на настоящото производство решение по в.гр.д. № 95/2020г. на ОС – Шумен, постановено по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, е прието в отношения между страните, че училището е собственик на процесните имоти, възстановени му по реда на ЗСПЗЗ, а сключеният договор за аренда му е непротивопоставим, поради което и арендаторът е осъден да му предаде владението. Приел е за установено, че след сключване на процесния договор за аренда в изпълнение на уговореното в чл.4 от него „Ил Бе Са“ ЕООД е предприело фактически действия по промяна начина на ползване на земята от „овощна градина“ в „земеделска земя“ - имотите са били изчистени от наличната в тях растителност, извършени са съответните мероприятия по обработване на земята, като били извършени и действия от страна на училищното настоятелство по провеждане на съответната административна процедура. Приел е за установено въз основа на събраните писмени доказателства за промяна на предназначението, заключенията на САЕ и събраните гласни доказателства, че към 2018г. и към настоящия момент процесните имоти съставляват обработваема земеделска земя.

Въз основа на съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че към 30.08.2017г. процесната овощна градина е била пустееща и неподдържана, с обрасли храсти и дървесни израстъци, а преобладаващата част от кайсиевите дръвчетата са били с изтекъл амортизационен срок. Обсъдил е показанията на свидетелите Р. Х., Бейзат Феим и Стефан Стефанов, според които още към 2012г. имотът е бил обрасъл с храсти като гора, плододаващите дръвчета са били съвсем малко - по едно-две на 100 метра, повечето били 4 изсъхнали, до представянето на инвестиционното намерение от страна на "Ил Бе Са" ЕООД и сключването на договора за наем никой не се е грижил за градината. Приел е, че тези показания изцяло кореспондират и на установеното състояние на имота от вещите лица Живка И. и Сузана Недева към релевантния период въз основа на използваните от тях данни изображения от Google Earth, а от в.л. Недева и ортофотоснимки, находящи се в ОД "Земеделие" – Шумен, според които градината е създавана в период до 1994г., впоследствие не са извършвани действия по нейното поддържане, констатират се самоизрасли храсти и други дървесни видове. Посочил е, че в този смисъл са и показанията на свидетеля Д. Д., както и че индиция за състоянието на имота е и отразеното в Протокол от 21.06.2012г. на комисията, назначена със Заповед № РД-27-44/20.06.2012г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие", гр.Шумен, с който е констатирано, че насажденията от кайсии в имоти №№ 027021 и 027019 са с изтекъл амортизационен срок на годност, не е получавана продукция през последните три години и с оглед на това е взето решение за тяхното бракуване. Намерил е за неотносимо за спора обстоятелството, че искането за бракуване не е било направено от собственика, доколкото по аргумент от чл.18, ал.2 ЗСПЗЗ вр. чл.14, т.49 от Устройствения правилник на ОД "Земеделие" /ред. ДВ бр.21/2012г./ именно съответната областна дирекция е компетентният орган да постанови бракуване на трайни насаждения с изтекъл амортизационен срок.

Въззивният съд не е кредитирал показанията на ангажирания от ответната страна свидетел О. К., като е изложил съображения, че същият е заинтересован от изхода на спора в качеството му на работещ в ответното училище и съпруг на настоящата директорка на училището и показанията му не кореспондират на останалия доказателствен материал и са вътрешно противоречиви. Изтъкнал е, че представените по делото доказателства за проведена тръжна процедура от Община Венец през 2008г. и сключен договор за наем с ЕТ "Тодор Тодоров - Илиян Жечев" относно процесната градина не сочат на извод за състоянието й към 2017г., различен от направения по-горе. Съобразил е показанията на собственика Илиян Жечев, че няма никаква представа от въпросната градина и оспорва подписът в договора за наем да е негов.

Въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства за установяване на твърденията относно направените разходи от страна на "Ил 5

Бе Са" ЕООД /договор от 18.09.2017г., сключен между "Ил Бе Са" ЕООД и "Поли-Ка" ЕООД, протокол от 02.04.2021г. за приемане на работа по договора, споразумение за прихващане от 09.05.2021г., фактура от 05.04.2021г. с вписано основание /услуга/ - механизирана обработка – имот 027019, платежно нареждане от 11.05.2021г., показанията на свидетеля К. Б. – управител на „Поли-Ка“ ЕООД/, въззивният съд е достигнал до извод за доказаност на твърденията на ищцовото дружество за направени разходи заплатено възнаграждение по договор за възлагане извършването на дейности по прочистване на процесните имоти и подготовка на земята за земеделски нужди в размер на сумата от 48 000 лева с вкл. ДДС.