Решение № 1283 от 20.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1927/2023
- Вид
- Решение № 1283
- Подписан
- 20.07.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.16, ал.1, т.4 · Закон за счетоводството
- чл.38, ал.1, т.1 · Закон за счетоводството
- чл. 74, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл. 180 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1283 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330201927 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление 683502-F656256/23.12.2022г. на Зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на Г. Д. А., ЕГН:
**********, на основание чл. 74, ал.1 от Закон за счетоводството /ЗСч/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.16, ал.1, т.4 от вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Г. Д. А., по съображения изложени в жалбата, моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна - Зам. директор на ТД на НАП – Пловдив редовно призована, се представлява от юрк. А., която пледира за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно постановление Г. Д. А. е бил санкциониран 1 за това, че същият в качеството си на управител на „МЕГА 57“ ЕООД, ЕИК 205750709 - предприятие по смисъла на Закон за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2020г., като не го е заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2021г.
При извършената служебна проверка било констатирано, че от страна на търговското дружество не е била подадена годишна данъчна декларация по чл.92 за 2020г. в ТД НАП Пловдив. Установено било още, че същото е осъществявало дейност през 2020г., като имало реализиран оборот от фискално устройство в размер на 178 455,47 лева, съгласно данни от справка „Фискални устройства с дистанционна връзка“. При проверката се усановило още, че през 2020г. за дружеството имало данни за подадени действащи трудови договори за 23 броя лица, съгласно „Справка за актуално състояние на всички трудови договори“. Подадени били и декларации по Образец № 1, съгласно „справка за задълженията на осигурител по БУЛСТАТ“ и декларация по образец № 6, съгласно „справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6“
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2020г. не бил заявен за вписване и не бил представен за обявяване в Търговксия регистър в Агенцията по вписванията.
Въз основа на тези констатации от Д. К. Т. – инспектор по приходите към ТД НАП Пловдив били изпратени общо две покани за съставяне на АУАН по пощенски оператор - една на адреса гр. П., ул. „Б.“ **, ет.*, ап. *, и една на ул. „К.“ № **, ет.*, ап.** върнати невръчени с отбелязване, че са „непотърсени“. Били съставени протоколи с № 1600027204/26.09.2022.г и № 1600027205/26.09.2022 г. удостоверяващи, че представляващият дружеството е бил търсен и на двата известни адреса, но не е бил намерен. След тези действия бил съставен АУАН с № F656256 от 18.05.2022г. срещу Г. Д. А. за нарушение на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. След съставяне на акта били предприети действия по установяване на нарушителя с цел връчването му. В тази връзка били отново изпратени общо две покани до управителя на дружеството, но този път за връчване на АУАН по пощенски оператор до същите адреси, като те отново били „непотърсени“.
Така след неуспешни опити да се намери жалбоподателят, актосъставителят изготвил доклад до заместник-директор на ТД на НАП Пловдив за предприетите действия по установяване на жалбоподателя, с което отправил предложение за спиране на започнатото административнонаказателно производство.
С разпореждане № 669929-F656256/20.10.2022г. на Зам. Директор на ТД на НАП - Пловдив административнонаказателното производство било спряно на същата дата. Впоследствие съставеният Акт за установяване на 2 административно нарушение бил връчен на жалбоподателят на 16.12.2022 г.
След връчване на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел идентична на съставения акт фактическа обстановка. Нарушението било прието за извършено на 01.10.2021г., а установено на 24.02.2022г. - датата, на която НАП е била уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАППловдив с вх. № 04-01-670/15.04.2022г.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства представени по делото - АУАН, разпореждане за спиране, доклад, протоколи, покани, известия за доставяне.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорно по делото се установява извършено от Г. Д. А. нарушение по чл.16, ал.1, т.4 от вр. чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч, тъй като в качеството си на управител на „МЕГА 57“ ЕООД, ЕИК 205750709 предприятие по смисъла на Закон за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2020г., като не го е заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2021г.
Жалбоподателят не оспорва нарушението по същество, като на нито един етап от административнонаказателното производство не е изложил доводи и доказателства, с които да опровергава или оправдава неизпълнението на задължението си.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, Съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила още в хода на административнонаказателното производство.
При извършена служебна проверка съдът констатира нарушения във връзка с процедурата по спирането на административнонаказателното производство. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН предвижда такава възможност само ако нарушителят не може да бъде намерен след щателно издирване. Понятието „щателно издирване“ е трайно утвърдено в съдебната практика и под него се разбира: „издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време.
Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към 3 регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В този смисъл Решение № 365/23.2.2023 г. на Административен съд - Пловдив, КАНД № 3196 по описа на съда за 2022 г. За обективиране на предприетите действия по установяване на нарушителя преди спиране на производството служат двете изпратени покани до Г. Д. А. по пощенски оператор и протоколи с № 1600027204/26.09.2022.г и № 1600027205/26.09.2022 г. И двете покани по пощата, видно от върнатите в цялост разписки, са нередовно връчени, като посочените причини са, че пратката е „непотърсена“, като реално всеки един от адресите на жалбоподателя е бил посетен само веднъж. При тези факти съдът намира, че не са изчерпани всички възможни и допустими процесуални действия за намирането на нарушителя преди да е било спряно производството. Категорично се доказа по делото, че АУАН не е бил изпращан на общинската администрация за предявяване и подписване от нарушителя, не е бил изпращан и на която и да е друга служба, не е търсено съдействие от органите на МВР. Доказателства за такива обстоятелства не се сочат от въззиваемата страна. Извършеното чисто формално посещение, ограничено до пространството пред сградата, без да е събрана информация или положени дължимите усилия за установяване дали жалбоподателят е познат на този адрес, представлява компрометирано действие, което остава далеч от изискването за щателно дирене, а след като не са били изпълнени условията за щателно издирване, то не са били налице и основанията за спиране на административнонаказателното производство.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика връщането на пощенска пратка, с отбелязване, от което не може да се направи несъмнен извод, че адресатът е напуснал или трайно е преустановил връзката си с адреса, не може да се приравни на надлежно лично връчване по чл. 58, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК и не е достатъчно, за да намерят приложение правилата за връчване по силата на уредените в закона фикции /чл. 40, ал. 2 ЗАНН/, нито е достатъчно, за да се приеме, че е извършено щателно издирване на лицето.
На второ място, следва да се отбележи, че компетентен да спира административнонаказателното производство не е наказващият орган, а актосъставителят. Въпреки липсата на изрична правна уредба по този въпрос, този извод следва от систематичното място на цитираната разпоредба в ЗАНН. Това право е включено в правомощията на актосъставителя.
Последният е единствено компетентен да разпореди спиране на производството, тъй като задължението да връчи препис от акта на наказаното лице, след като го състави, е изводимо и от разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН, изискваща предявяване на акта от актосъставителя. В този смисъл е налице нарушение на процесуалните правила, предвиждащи реда и условията за спиране.
В този смисъл е Решение № 900/29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 669/2021 г.
4 на контролиращата съдебна инстанция, Административен съд - Пловдив с което е потвърдено Решение № 260042 от 8.01.2021 г. на РС - Пловдив по а. н. д. № 5902/2020 г.. В същия смисъл са и Решение № 246 от 19.03.2021 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 93/2021 г., Решение № 111 от 7.03.2023 г. на АдмС-Плевен по к. а. н. д. № 40/2023 г. и Решение № 117 от 23.06.2016 г. на АдмС-Кърджали по к. а. н. д. № 69/2016 г.
При незаконосъобразност на спирането по чл. 43, ал. 6 ЗАНН се налага извод, че не е спряла да тече и давността по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на НП, в който смисъл издаването му на 23.12.2022г., при съставен акт на 18.05.2022г., а именно след повече от шест месеца след съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и представлява самостоятелно основание за отмяната му.
На следващо място съдът констатира, че в производството по издаване на АУАН също са допуснати съществени процесуални нарушения. Това е така, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това. Действително в чл. 40, ал. 2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя.
Съгласно трайната съдебна практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.
Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. В процесния случай липсват доказателства за получени от жалбоподателя покани за съставяне на АУАН и по никакъв начин не може да се приеме, че същият не е бил намерен или е бил поканен за съставяне на АУАН, но не се е явил. Посоченото налага извод за опороченост на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН.