Решение № 3039 от 14.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3039 гр. Пловдив, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330121527 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Предявен е иск от В. Й. П., ЕГН: **********, от гр. П...., ул. „С..........., чрез пълномощник адв. С. К., против „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: .......... със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4” Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д... К....

К......... за признаване на установено, че е неравноправна уговорката абонатът да заплати сумата от 448, 31 лева, за да се откаже от сключения на .............. между страните договор за мобилни услуги, както и да се осъди ответникът да върне заплатената сума от 363, 03 лева, с която операторът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба- 12.12.2024 г., до окончателното й изплащане.

Предявени са и евентуални искове- за неравноправност на клаузата по т. 9 „Условия“ от договора относно заплащане на разликата между стандартната цена и цената за отстъпка на закупеното устройство, както и за връщане на сумата от 239, 91 лева.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен на ............договор за мобилни услуги, за срок от 2 години, при месечна такса за използваните услуги от 29, 99 лева.

Съгласно договора, абонатът закупил мобилен апарат .......... сериен номер ............. при стандартна цена от 439, 90 лева, но след направена търговска отстъпка от 239, 91 лева, цената ставала- 199, 99 лева. Към договора имало декларация- съгласие, като потребителят се съгласил с ОУ, в които било записано, че има право на отказ в 7- дневен срок от сключване на договора. На ............ ищецът 1 поискал да се възползва от правото си на отказ от договора, като пожелал да върне устройството на оператора, което било неизползвано. Служители на ответника обаче му отказали, защото трябвало да се използва специална бланка на оператора, като след попълването й на ищеца му била начислена сума от 448, 31 лева, без да е ясно за какво. Счита, че не дължи подобна сума, доколкото имал право да поиска да се откаже от договора, като единствено твърди, че следвало да дължи такса за използваните услуги за периода 09.09.- 19.09.2024 г., която пропорционално на месечната такса възлизала на сумата от 7 лева, но при сключване на договора му били удържани 10 лева, с които тази сума се покривала изцяло. Клаузата да се начислява такса при отказ от договора се явявала неравноправна на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. При условията на евентуалност се твърди, че операторът не можел да търси при отказ от договора разликата между стандартната цена на устройството и продажната с отстъпка, като и тази клауза в договора била неравноправна.

Начисляването на тази допълнителна сума реално представлявала вид неустойка, която обаче противоречала на добрите нрави и излизала извън присъщите й по закон функции. Ищецът била заплатил на ответника сумата в размер на 363, 06 лева на 15.09.2024 г., която обаче била начислена на основание неравноправни клаузи в договора и подлежала на връщане. Моли за признаване на установено, че съответните клаузи за неравноправни, както и за връщане на платеното по тях.

Претендират се и разноските по делото.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, чрез негов служител на адреса на дружеството по седалище, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, отново по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК книжата са му редовно връчени чрез служител на адреса на управление. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 22.05.2025 г., на което е даден ход на делото и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си с изрична писмена молба е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените резюме на договор, договор за мобилни услуги, заявление за отказ от услуги, фактура и касова бележка, може да се направи изводът, че и двата главни иска са вероятно основателни.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца търсените с исковата молба суми.

2

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършване - държавна такса в размер на 87 лева (осемдесет и седем лева), и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Й. П., ЕГН: **********, от гр. П.........., ул. „С............ чрез пълномощник адв. С. К. и „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4” Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.... К...., че е нищожна като неравноправна, противоречаща на изискванията на чл. 143 от ЗЗП уговорката, предвидена на стр. 5 от договор за мобилни услуги от 09.09.2024г. по заявка № ................, изискваща абонатът да заплати сумата от 448, 31 лева неустойка, за да се откаже от сключения на ............ между страните договор за мобилни услуги.

ОСЪЖ ДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4” Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.......

К...........да заплати на В. Й. П., ЕГН: **********, от гр. П.......... ул. „С.......... чрез пълномощник адв.

С. К. следните суми: сумата от 363, 03 лева (триста шестдесет и три лева и три стотинки), платена от ищеца на ответника на ...... при отказ от договор от за мобилни услуги от ........ по заявка № ............ като платена на несъществуващо основание, както и разноските по делото, от които държавна такса в размер на 87 лева (осемдесет и седем лева), и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева).

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________

3