Присъда № 24 от 20.06.2024, Окръжен съд - Русе

МОТИВИ към Присъда № 24 / 20.06.2024 г. по ВНЧХД № 509 / 2024 година, по описа на Окръжен съд – Русе

С Присъда № 22 от 08.02.2024 г. постановена по НЧХД № 1024 / 2023 г., Районен съд – Русе признал подсъдимия С. А. П., роден на **.**.**** г. в Русе, български гражданин, с висше образование, работещ, разведен, неосъждан, с ЕГН **********, за невинен в това, че на 07.05.2023г. в гр. Мартен в условията на продължавано престъпление, на три пъти, казал нещо унизително за честта и достойнството на И. Н. И. в негово присъствие – „ето го и тоз плешивия педал дойде“, „ще му избия зъбите“ и „тоз ми иде да го убия“, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда отхвърлил изцяло предявения от И. Н. И. срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 3 500 лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, като неоснователен и недоказан.

Осъдил частния тъжител И. Н. И. да заплати на подсъдимия П. сумата от 500 лева представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от присъдата частният тъжител я обжалвал чрез повереника си. С жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на тъжителя. Иска се съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде отменен и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото от тъжителя обвинение, а гражданският иск уважен в пълен размер.

В съдебното заседание на въззивната инстанция частният тъжител и повереника му поддържат жалбата и претендират да бъде уважена.

Подсъдимият и защитникът му изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и пледират първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Окръжен съд – Русе, втори наказателен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

С депозираната от частния тъжител тъжба пред районния съд, срещу подсъдимия било повдигнато обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 07.05.2023г. в гр. Мартен в условията на продължавано престъпление, на три пъти, казал нещо унизително за честта и достойнството на И. Н. И. в негово присъствие – „ето го и тоз плешивия педал 1 дойде“, „ще му избия зъбите“ и „тоз ми иде да го убия“.

За да постанови присъдата си първоинстанционния съд приел, следната фактическа обстановка:

Тъжителят и K.M.С. били съпрузи, чийто брак бил прекратен с развод през 2013 г. Имали дете – св.И.И.И.. След развода, до 2018 г. С. живяла на семейни начала с подсъдимия С. А. П., от когото също имала дете – малолетния към момента С.С.П. След като прекъснала отношенията си с подсъдимия, С. отново заживяла с бившия си съпруг. Родителските права спрямо С. П. били предоставени на нея, като на подсъдимия бил определен режим на лични отношения. Оттогава отношенията между нея, тъжителя и синът им И. И. от една страна и подсъдимият били изключително силно влошени. Между тях имало вербални конфликти, включително и по повод режима на лични отношения между подсъдимия и малолетното му дете.

Антагонизмът и нетърпимостта ескалирал до много висока степен.

Инициирали се и съдебни производства по Закона за защита от домашното насилие, подавали един срещу друг множество жалби до прокуратурата и органите на полицията.

На 07.05.2023г. в гр.Мартен, обл.Русе, малолетното дете С.С.П.било при подсъдимия П., съобразно определения му режим на лични отношения. Той установил, че детето имало температура и се обадил на К. С., като я информирал за това обстоятелство. Тя пожелала да заведе детето на лекар, но подсъдимият настоял, той да стори това. В момента, когато имал намерение заедно с детето да тръгне с автомобила си към гр.Русе, дошла К. С.. Двамата се скарали относно това, кой да го заведе на лекар. Към тях се присъединил и св.И. И.. Между него и подсъдимият възникнало физическо спречкване, в резултат на което всеки от тях получил телесни увреждания. Подс.П. получил кръвонасядания в областта на дясната вежда и клепачите на дясното око, оток в лява слепоочна област, които следва да се преценяват по медикобиологичния признак болка и страдание, а св.И. И. - хематом и охлузвания на лява лакетна става и лява предмишница. И двамата поотделно подали сигнали на ЕЕН 112. Във връзка с това полицейските служители св.В.Д. и св.И. И. от Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, отишли до дома на св.И. И., който междувременно се прибрал. Там бил и частният тъжител.

Четиримата отишли пред дома на подсъдимия, като го заварили да прекопава градината пред къщата си. Пред полицейските служители тримата започнали да се разправят на висок глас, като подсъдимият и св. И. И. взаимно се обвинявали, за причинените телесни увреждания. По време на тази разправия полицейските служители не възприели нито обидни думи, нито закани от всякакво естество, изричани от някой от тримата. Подс.П. преместил автомобила си по разпореждане на полицейските служители, тъй като бил спрял по такъв начин, че препятствал движението на автомобила на тъжителя, след което полицейските служители, св.И. И. и тъжителят си заминали.

След анализа на доказателствата първоинстанционният съд намерил, че 2 подсъдимият не е извършил престъплението, за което е предаден на съд, поради което го оправдал и отхвърлил предявения срещу него граждански иск, като неоснователен и недоказан.

За да достигне до този извод съдът приел, че в показанията си, свид.И. е посочил как подсъдимият е обидил баща му, като го нарекъл „*******“, напсувал го на майка и се заканил, че ще му „избие зъбите“. Наред с това след анализ на показанията на двамата очевидци - полицейски служители, св.В.Д. и св.И. И., първата инстанция приела, че те изключват последният да е казвал подобни думи, тъй като и двамата свидетели отричали в тяхно присъствие подсъдимият да е изричал каквито и да е обидни думи. С оглед изложеното приел, че не може да кредитира показанията на свид.И., тъй като е син на тъжителя и е в безкрайно влошени отношения с подсъдимия, поради което е изцяло заинтересован, пристрастен и предубеден. Съдът приел, че евентуалната осъдителна присъда на практика би била изградена единствено върху хипотези, предположения и произволни интерпретации, което е процесуално недопустимо и в разрез с изискванията на чл.303 от НПК.

Въззивната инстанция намира, че тези изводи на първоинстанционния са неправилни. Действително свид.И. като син на тъжителя и предвид влошените им продължително време отношения с подс.П., както разигралите се събития преди това, може да се счете за заинтересован от изхода на делото.

Въпреки това обаче, неговите показания представляват доказателствен източник и тяхната достоверност следва да се прецени след съвкупния анализ на останалите доказателства по делото. В конкретния случай, присъствалите на мястото на инкриминираното деяние полицейски служители не сочат, че подсъдимият не е изричал обидни епитети към частния тъжител, а че не си спомнят такова обстоятелство, т.е. те не отричат в тяхно присъствие подсъдимият да е изричал каквито и да е обидни думи. Свид.И. дава показания под наказателна отговорност и излага само релевантните факти, които помни, като добросъвестно сочи, че други относими за делото такива не си спомня. При това положение, според въззивния съд, следва да се даде вяра на показанията му, че подсъдимият е нарекъл баща му „*******“.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че с това си деяние подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 07.05.2023 г. в гр. Мартен, обл.Русе, казал нещо унизително за честта и достойнството на И. Н. И. в негово присъствие, като го нарекъл „*******“.

От обективна страна елементите на престъплението са налице: на посочената дата подсъдимият в присъствието на тъжителя му заявил, че е „*******“. По своя характер изреченото от него е унизително за честта и достойнството му.

От субективна страна подс.П. действал при пряк умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, искал и целял настъпването им. Съзнавал е, че 3 унижава честта и достойнството на И. И..

По отношение на изразите на подсъдимия, че ще му избие зъбите и че му идва да го убие, по съдържанието си представляват закана за телесната неприкосновеност на тъжителя, но не и обида. Първият израз би могъл да осъществи състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, но срещу подсъдимия няма повдигнато обвинение за такова престъпление, поради което не следва да се излагат мотиви за него. За пълнота обаче следва да се отбележи, че този израз не би могъл да възбуди основателен страх за осъществяването му, тъй като от действията на подсъдимия, не се установява някаква нагласа да вземе подобно решение. По отношение на втория израз, въобще не се събраха доказателства да е изричан, за да бъде подлаган на коментар.

Доколкото е установено едно деяние, не е налице и продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

При индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, като смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивния съдът отчете трудовата му ангажираност, проявата му на загриженост към детето си и раздразнението, в което се е намирал при извършване на деянието предвид развилия се преди това конфликт между него, С. и свид.И.. Не се отчетоха отегчаващи обстоятелства.

С оглед изложеното на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.2 от НПК, въззивният съд отмени изцяло обжалвана присъда, като вместо това постанови нова, с която призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., а на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението, престъплението да е извършено в условията на продължавано престъпление, на три пъти, както и да е казал в присъствието на И., че ще му избие зъбите и че му идва да го убие.

Така определеното наказание би постигнало целите П. да се предупреди и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, и в бъдеще да се съобразява тях, както и че ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

По отношение на предявения граждански иск съдът съобрази, следното:

Гражданският иск е допустим, своевременно предявен от лице, което е от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени неимуществени вреди.

По делото е доказано наличието на противоправно деяние от страна на подсъдимия, от което като пряка и непосредствена последица на гражданския ищец И. И. било причинено отрицателно емоционално преживяване, свързано с накърняване на личното му чувство за достойнство и положителната оценка, която има за собствената си личност и обществена ценност.

При така установеното съдът приема, че са налице елементите от 4 състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на пострадалия да претендира исканото обезщетение.

Предвид изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно поведение е доказан по основание.

Гражданският ищец претендира компенсиране на претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 лв., със законната лихва върху сумата от деня на деликта до окончателното изплащане. В случая съдът приема, че справедливото парично обезщетение за претърпяната неимуществена вреда следва да бъде уважено в размер на 400 лв., а за разликата до 3 500 лв. отхвърлено.

Тази сума подсъдимият следва да заплати на тъжителя, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 07.05.2023 г., до окончателното изплащане.

Подсъдимия следва да заплати на И. и сумата от 1044,80 лв., представляваща направените от него разноски по делото.

При този изход на процеса подсъдимия следва да заплати по сметка на РсРС д.т. от 50 лева върху уважения размер на гражданския иск.