Определение № 704 от 07.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 704 гр. Ловеч, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500451 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по подадена частна жалба от Б. С. Б., чрез адв.П. П. от САК, против определение № 730 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 1428/2025 г. по описа на РС - Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, възложени за заплащане от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****.

Счита, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано. На първо място твърди, че в проведеното съдебно производство липсва мотивирано възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания, поради което не са налице основания за неговото намаляване. В жалбата се излагат доводи, че след прекратяване на производството по гр.д. № 1429/2025 г. по описа на ЛРС и присъединяването му към настоящето, е налице обективно кумулативно съединяване на искове, съответно установителен иск в размер на 5 217.10 лв. за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 907152 от 04.08.2023 г. и в размер на 2616.00 лв. за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 718*** от 08.08.2022 г., като уговореното и платено адвокатско възнаграждение по двата иска е в размер на 707.27 евро, което е намалено от съда на 400 евро. Счита, че съдът не е съобразил критериите за определяне на адвокатското възнаграждение по чл.36, ал.3 от ЗАдв, като се позовава на решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19.

Моли да бъде обезсилено като недопустимо оспореното определение 1

№ 730 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 1428/2025 г. по описа на РС - Ловеч и съдът се произнесе по същество, като бъде изменено решението на ЛРС и му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 707.27 евро. Ако съдът приеме, че обжалваното определение не е недопустимо, да го отмени като неправилно и се произнесе по същество, като постанови друг акт, с който в осъдителната част на диспозитива на решението на ЛРС в полза на доверителя му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 707.27 евро.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **** е депозирал писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че не е налице основание за отмяна на определението на ЛРС в тази част, тъй като същото е съобразено с актуалната съдебна практика и доказателствата по делото. Изтъква, че с молба от 19.02.2026 г. дружеството е отправило възражение за прекомерност, мотивирано с ниската фактическа и правна сложност на производството и многобройната практика по идентични спорове. Във възражението са изложени подробни съображения и за злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на множество идентични производства при пълен идентитет на страните, оспорени клаузи на идентични договори, доказателствени искания и петитум, които посочва. Цитира съдебна практика на съдилищата във връзка със спазване принципа на чл.3 ГПК и установяват неговото нарушение при водене на повече от едно идентични производства. Излага, че адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с промените в националното законодателство и решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Изброявайки критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне размер на адвокатското възнаграждение прави извод, че неговият размер следва да е по-нисък от посочения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Моли съда да потвърди обжалваното определение на ЛРС.

Срещу определение № 730 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 1428/2025 г. по описа на РС - Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **** по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е постъпила частна жалба и от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв.Х. М. от САК. Счита, че правото на иск по настоящето дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество., като му се възложат в тежест заплащането на разноски в прекомерен размер по образуваните от ищеца двадесет производства. Цитира съдебна практика на съдилища, в която е прието, че въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж. Противното представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Счита, че присъденото в случая адвокатско възнаграждение не е съобразено с промените 2 в националното законодателство и решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, поради което следва да е в по-нисък размер от определения в Наредба № 1/2004 г., като прави и доказателствени искания.

Моли съда да отмени определение № 730 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 1428/2025 г. по описа на РС – Ловеч, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл.248 ГПК и постанови друго, с което откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да ги намали значително.

По делото е постъпил отговор на частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД от Б. С. Б., чрез пълномощника адв. П. П., в който моли същата да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежнаистрани и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 248 ГПК.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на пълномощника на ищеца за изменение на решението по гр. д. № 1728/2025 г. по описа на РС – Ловеч в частта за разноските, както и молба по чл.248 от ГПК от ответното дружество „СИТИ КЕШ“ООД.

Наведените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на постановеното определение по чл. 248 ГПК са неоснователни.

Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 и установената съдебна практика, предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир. Ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Направен е извод, че ще доведе до необсновано висока тежест за длъжника, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес. Ето защо при определяне на размера на адвокатското възнаграждение от значение са фактическата и правна сложност на делото, предмета на спора, обема на осъщественото процесуално представителство, броя на проведените заседание и процесуалната активност на пълномощника на страната.

В случая първоинстанционния съд е редуцирал размера на претендираното адвокатското възнаграждение до 400.00 евро за осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца, като е изложил съображения, че се явява съответен на фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената правна защита, приключването му в две съдебни заседания, както и че двата обективно съединени иска за 3 прогласяване нищожност на процесните ДПК са предявени при еднородна фактическа обстановка и идентични твърдения и доводи. Посочил е, че възражение за неговата прекомерност е направено от ответното дружество в молба от 19.02.2026 г. Изложил е подробни мотиви за определяне размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца под определения в Наредба № 1/2004 г. минимум, като се е позовал на установената съдебна практика и решение по дело С-438/22 на СЕС.

От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.

№ 1428/2025 г. по описа на РС – Ловеч се е развилото по подадената искова молба от Б. С. Б., чрез пълномощника адв. П. П. против „СИТИ КЕШ“ООД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 718*** от 08.08.2022 г. След прекратяване на производство по гр.д. № 1429/2025 г. по описа на РС – Ловеч и присъединяването към гр.д. № 1428/2025 г., първоинстанционният съд се е произнесъл и по подадената от ищеца искова молба против „СИТИ КЕШ“ ООД за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 907152 от 04.08.2023 г. Въззивният състав също счита, че тези дела не се отличават с фактическа и правна сложност с оглед предмета, подаването на две искови молби с идентично съдържание, както и наличието на установена съдебна практика по такъв вид дела. В случая в хода на производството освен представените с исковата молба писмени доказателства, са събирани и други, производството по делото е приключило в две съдебни заседания, в които пълномощникът на ищеца не се е явил, но е подавал молби по хода на делото, изразявал становище по доклада на съда и наведените от ответника в отговора възражения, като е представил и писмена защита. Отчитайки обема на осъщественото процесуално представителство от пълномощника на ищеца, въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е определил на адв.

П. П. адвокатско възнаграждение за предявените искове за прогласяване недействителност на посочените по-горе договори за паричен заем в размер на 400 евро, което е под определения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер и съобразено с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

Недоказани са твърденията на жалбоподателя „СИТИ КЕШ“ ООД, че ищецът е инициирал множество идентични съдебни производства срещу него, основани на идентични договорни правоотношения в различни районни съдилища в страната. Доказателства в тази насока не са представени, а съдът няма достът по ЕИИС на тези съдилища, за да извърши служебно справка и направи извод, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК.

Предвид изложеното обжалваното Определение № 730 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 1428/2025 г. по описа на РС – Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 730 от 29.07.2026 г. по гр. д. № 1428/2025 г. по описа на РС – Ловеч.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5