Решение № 280 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20235300900480 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, постъпила на 14.08.2023 год., подадена от П. Т. Г., К. П. Г. и Б. П. Г. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тримата ищци вследствие смъртта на тяхната **, респ. ** М.Б. Г. при пътно-транспортно произшествие.

Исковите претенции обстоятелства: се основават на следните фактически

Твърди се, че ищците са наследници на починалата на 06.12.2022 год.

М.Б. Г. – съответно **, ** и **. Смъртта на Г. настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на 28.11.2022 год. в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Солунска“ и ул. „Росен“, причинено виновно и противоправно от водача Т. В. М. при управление на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. ***. По отношение на автомобила била налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, по полица със срок на валидност от 19.03.2022 год. до 18.03.2023 год.

В хода на наказателното производство се установило, че водачът на товарния автомобил отнел предимството на М. Г., която е пресичала пешеходна пътека, и в момент, в който вече е завършвала пресичането на улицата, насрещно движещият се автомобил е спрял, за да й осигури 1 предимство, а водачът на товарния автомобил я е ударил, при което й е причинил телесни повреди, в резултат на които няколко дни по-късно е настъпила смъртта й. От съдържанието на протокола за ПТП било видно, че М. не е употребил алкохол, но при направен полеви тест се установило, че е употребил наркотично вещество /амфетамин/.

Починалата М. Г. била в ** с П. Г. в продължение на почти **, като от **а си имали ** – К. и Б.. ** живот протекъл в разбирателство и сговор, заедно посрещали радостните моменти и грижите, били взаимна опора един за друг и между тях съществувала изключителна емоционална връзка. Създали дом, отгледали децата си, празнували заедно всички празници и очаквали да имат внуци, за които да се грижат със същата всеотдайност. **та била безспорният стожер и обединител на семейството, който поддържал родовите традиции, организирал празничните събирания, както по време на съжителството им с децата, така и след това.

Покойната М. имала силна емоционална връзка с ** си К., за която била най-добър приятел в живота. С нея споделяла всичко от ежедневието си, както в професионален, така и в личен план. Такава била и връзката й със ** й Б., за когото била пример за подражание, морална и емоционална подкрепа. След раждането на ** му Й., М. всячески помагала на семейството му, за да облекчи младите родители в отглеждането на детето им.

След смъртта на М. животът на близките й се преобърнал, загубата й оставила у тях огромна празнина. Преживявали изключително тежко смъртта й. В исковата молба са описани множество детайли, свързани със специфичното отражение на загубата в психичния мир на всеки от ищците.

Ищците отправили писмена молба-претенция до застрахователното дружеството за изплащане на обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди, получено на 03.05.2023 год., но до момента на подаването на исковата молба застрахователят не е определил и изплатил такива.

Предвид изложените обстоятелства ищците молят да бъде постановено решение, с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД бъде осъдено да на всеки от ищците обезщетение в размер на по 180 000 лв., ведно със законната лихва от датата на депозирането на извънсъдебната претенция пред застрахователя – 03.05.2023 год. до окончателното плащане.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Моли исковете да бъдат 2 отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Признава се наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил.

Оспорват се твърденията в исковата молба досежно механизма на произшествието, както и твърдението, че водачът на товарния автомобил е автор на противоправно и виновно деяние. Твърди се, че той се движил със съобразена с пътния участък скорост, с включени светлини. В случая било налице случайно деяние по см. на чл. 15 НК, което било технически непредотвратимо. Оспорват се описаните в исковата молба болки и страдания, търпени от ищците.

С твърдения, че починалата пешеходка е страдала от множество съпътстващи заболявания и е починала няколко дни след произшествието, се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата смърт. Евентуално се твърди, че смъртта е настъпила вследствие на лекарска грешка. При произшествието на Г. били причинени средни телесни повреди, които сами по себе си не били животозастрашаващи.

Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата, която неправилно пресичала пътното платно.

Произшествието било реализирано около 18 часа, в тъмната част на деня, пешеходецът бил без светлоотразителна жилетка. Предприела е рязко и внезапно пресичане на пътното платно, на бърз ход, евентуално тичайки, без да подаде знак, с който се погрижи за собствената си сигурност, без да се огледа и да прецени разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил, с което поставила водача на товарния автомобил в невъзможност да реагира. Тя попаднала в опасната зона за спиране на водача, който е задействал своевременно спирачната система, но въпреки това ударът бил непредотвратим. Поведението й на пешеходец било в нарушение на правилата за движение по пътищата. Предвид съпричиняването, евентуално дължимото обезщетение подлежало на намаляване.

Изложено претендираните справедливост. е и възражение за прекомерност на размера обезщетения, който не отговарял на критерия на за

Претендират се сторените по делото разноски. Формулирани са доказателствени искания.

В допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията в отговора и всички изложени в него аргументи срещу основателността на исковете. Оспорват се доводите деянието да има характеристиките на 3

„случайно деяние“. Поддържа се, че произшествието е настъпило вследствие на противоправно поведение на водача на автомобила. Изразява се несъгласие с възраженията за прекомерност на размерите на претендираните обезщетения. Възразява се срещу възраженията за съпричиняване и срещу оспорената причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата смърт.

В допълнителния отговор се оспорва допълнителната искова молба и се поддържат всички изразени в първоначалния отговор доводи и възражения.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на починалия е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за случайния характер на деянието на водача на товарния автомобил – по чл. 15 НК.

Едновременно с отговора на исковата молба е постъпила и молба за привличане на трето-лице помагач на страната на ответника и молба за приемане за съвместно разглеждане на обратен /регресен/ иск срещу помагача.

Исканията са обосновани с данните в протокола за ПТП, според които водачът на автомобила Т. М. е управлявал превозното средство след употреба на амфетамин, което би породило регресните права на застрахователното дружество спрямо причинителя на вредата.

С определение № 185/12.02.2024 год. процесуалните искания на ответника са уважени, като е допуснато привличането на Т. В. М. като трето лице помагач на страната на ответното застрахователно дружество и на основание чл. 219, ал. 3 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявеният срещу Т. В. М. обратен иск.

С исковата молба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД против Т. В.

М. се настоява, в случай че главните искове на П. Г., К. Г. и Б. Г. бъдат уважени, едновременно с това и на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, Т. В. М. да бъде осъден да заплати на застрахователното дружество: сумата 26 000 лв., частично от 540 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.11.2022 год.; заплатената от застрахователя лихва върху сумата, на която е осъден с 4 решението по главния иск; лихвата върху изплатеното обезщетение от датата на плащането му от застрахователя до датата на възстановяването й от ответника по обратния иск.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Ищецът е дал точна правна квалификация на предявения от него иск – регресен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, която се възприема от съда.

В отговора на обратния иск Т. В. М. настоява предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.

Не оспорва обстоятелството, че на 28.11.2022 год. като водач на л.а. с рег. ***, застрахован при ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е причинил ПТП, при което е пострадала като пешеходец М.Б. Г., която впоследствие, на 06.12.2022 год. е починала.

Оспорва се обаче наличието на основание, което да породи регресни права за застрахователното дружество спрямо него. Протоколът за ПТП с пострадали лица, в който било отразено, че М. е употребил наркотици, не са ползвал с доказателствена сила. В хода на разследването във Военномедицинска академия София била извършена химико-токсикологична експертиза въз основа на дадена кръвна проба в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, която отрекла данните за употреба на наркотично вещество, дадени от полевия тест. Категорично се оспорва при осъществяването на произшествието М. да е бил под влияние на наркотични вещества.

По отношение на главните искове заявява, че ще може да вземе отношение едва след събиране на допуснатите доказателства. Заявява, че деянието му не е умишлено и дълбоко съжалява за случилото се и е съпричастен с болката на близките на починалата.

В допълнителната искова молба на регресния ищец е заявено, че застрахователното дружество поддържа предявения регресен иск и формулира доказателствено искане.

Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил в законовия срок.

Окръжен съд - Пловдив, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

5

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на т.а. с рег. *** към датата на събитието. Прието е също за безспорно между страните по първоначалните искове и отправянето от ищците на писмена застрахователна претенция спрямо ответното дружество, която е получена от последното на 03.05.2023 год. Не се спори, че по образуваната преписка по щета не са изплащани обезщетения.

От приетия по делото препис от присъда рег. № 5 / 14.01.2025 год. по НОХД № 2634/2023 год. по описа на ОС – Пловдив, както и от изисканото в цялост НОХД № 2634/2023 год., се установява, че с влязла в сила на 30.01.2025 год. присъда на наказателния съд Т. В. М. е признат за виновен в това, че на 28.11.2022 г. в гр. Пловдив на ул. „Солунска“ при управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с регистрационен *** /застрахован при ответника/ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, к а т о по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б. Г., ЕГН **********, настъпила на 06.12.2022 г. в гр. Пловдив, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. последно б. „б”, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 2, ал. 2 от НК вр. чл.54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода.