Решение № 2396 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100104244 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. И. С., с която е предявен срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за липса на вземания в общ размер от 32020,93 лв., за сумите както следва: 26646,57 лв. - главница, ведно със законна лихва за периода от 22.02.2012 г. до изплащане на вземането, 3156,92 лв. възнаградителна лихва, 848,40 лв. - неустойка за забава и 1369,04 лв. разноски, за които е издаден Изпълнителен лист от 02.03.2012 г., на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 8861/2012 г. на СРС, 54 състав.

Ищцата твърди, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. №8861/2012 г. на СPC, 54 състав, за сумите: 26646,57 лв. главница, законна лихва върху главницата от 22.02.2012 г., 3156,92 лв. възнаградителна лихва, 848,40 лв. неустойка за забава и 1369,04 лв. разноски, в полза на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, чийто частен правоприемник е ответникът; за събирането на вземанията е образувано изпълнително производство по изп. д. №20127810400313 по описа на ЧСИ Г.Д.; последното действие за принудително изпълнение е от 18.06.2015 г. – насрочен на 05.08.2015 г. опис на движими вещи на длъжника; изпълнителното дело е било прекратено с акт на съдебния изпълнител от 11.01.2018 г., поради непоискване на други действия повече от две години. На 28.03.2023 г. й е връчена покана за доброволно изпълнение за процесните вземания по изп.д.

№20239240400375, по описа на частен съдебен изпълнител Г.К.. Счита, че за част от вземанията погасителната давност е 3- годишна, а за други – 51 годишна. Твърди, че след 26.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение №2 2/2015 г. на ВКС, с което се обявяват за изгубили действие постановките на ППВС №3 18.11.1980 г. (съгласно които по време на изпълнителното производство давност не тече) и считано от последното извършено действие по принудително изпълнение по изп. д. №20127810400313 до образуване на изп.д. №20239240400375 вземанията са погасени по давност, като е изтекла пет годишна давност за главницата, съответно три годишна давност за вземанията за лихва, неустойка и разноски. Ето защо моли да бъде призната недължимостта на процесните задължения.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че на 26.03.2012 г. по молба на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е образувано изп. д. №313/2012 г., по което са извършени следните изпълнителни действия срещу длъжника: Нa 28.03.2012 г. e изходирано съобщение за налагане на запор на трудово възнаграждение, на същата дата /28.03.2012 г./ са изходирани запорни съобщения до няколко банки. На 29.05.2012 г. е изходирано съобщение за запор на трудовото възнаграждение до „ИВ - со ОЙЛ" ЕООД. На същата дата /29.05.2012 г./ е изходирано запорно съобщение до КАТ - СДП - Направление „Пътна полиция-КАТ“. На 24.09.2012 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение - опис на движими вещи. На 27.09.2013 г. по делото, въз основа на извършената цесия и постъпила молба за конституиране на нов взискател от Кредит Инкасо, като същият е бил конституиран като взискател. На 11.11.2013 г. е постъпила молба за извършване на справка от новия взискател. На 09.10.2014 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение - опис на движими вещи. На 18.06.2015 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение – опис на движими вещи. На 13.11.2015 г. е постъпила молба за справка НАП и изпълнителни действия. На 17.05.2017 г. е входирана молба за справка БНБ за наличие на банкови сметки, като при наличието на такива, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия. След прекратяване на изп. д. № 313/2012 г., взискателят Кредит Инкасо е изтеглил изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. 8861/2012 г. и въз основа на него на 06.02.2023 г. е поискал образуването на ново изпълнително дело. Било е образувано изп. дело № 20239240400375 по описа на ЧСИ Г.К., което отново е прекъснало погасителната давност, тъй като с молбата си взискателят е поискал предприемането на конкретни изпълнителни действия, включително и насрочването на опис на движими вещи. На 06.02.2023 г. са изходирани запорни съобщения до няколко банки. На 29.03.2023 г. е изходирано запорно съобщение до работодател Т.О.С. ЕООД. Счита, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, настоящият взискател „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЧСИ Г.Д. и ЧСИ Г.К. не са бездействали, а напротив - предприемали са необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела № 313/2012 г. и изпълнително дело № 20239240400375, което доказва активно поведение за удовлетворяване 2 интересите на взискателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.439 ГПК:

С иска по чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В случая са наведени твърдения за изтекла погасителна давността за вземанията след влизане в сила на съдебния акт, с които е установено съществуването им, което обуславя приложимост на защитата по чл.439 ГПК.

Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени доказателства следното:

Процесните вземания, представляващи задължения по Договор за банков кредит от 11.02.2008 г., са възникнали и са съдебно установени с влязла в сила по отношение на ищцата заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за които е издаден Изпълнителен лист от 02.03.2012 г. от СРС, на основание Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 8861/2012 г. на СРС, 54 състав.

На 26.03.2012 г., въз основа на издадения изпълнителен лист от 02.03.2012 г. срещу ищцата е образувано изп. д. № 20127810400313 по описа на ЧСИ Г.Д.. Същото е прекратено поради настъпила перемпция на 11.01.2018 г.

На 06.02.2023 г., въз основа на издадения изпълнителен лист от 02.03.2012 г. срещу ищцата е образувано изп.д. № 20239240400375, по описа на ЧСИ Г.К. за събиране на процесните вземания.

Ответникът „К.И.И. БГ“ ЕАД е частен правоприемник на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД съгласно договор за цесия от 11.07.2013 г.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора (какъвто в случая е изпълнителният лист от 02.03.2012 г.), въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност (в т.см. решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС).

Влязлата в сила заповед за изпълнение има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от 3 обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. Съгласно чл.

117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение (в т. см. решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Г.

К., ІІІ Г. О. НА ВКС). Давността тече от момента на влизане в сила на решението /респ. заповедта за изпълнение/ и се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Новата погасителна давност започва да тече от последното по време предприето валидно изпълнително действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. 2/3013 г. на ОСГТК на ВКС „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.“ С цитираното ТР се обявява за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес.

С ТР 3/2020 от 28.03.2023 г. по т.д. 3/2020 на ОСГТК на ВКС се приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. В мотивите се посочва, че „установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците.“ 4

Следователно по отношение на изп.дело № 20127810400313 по описа на ЧСИ Г.Д. до 26.06.2015 г. се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела. От 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, давността е започнала да тече.

Установява се от представените от ответника писмени доказателства, че последното извършено изпълнително действие, предприето по изп.дело № 20127810400313 е наложен запор върху вземания на длъжника по банковите му сметки в „Общинска банка“ АД, извършено на 19.06.2015 г. Други изпълнителни действия не са извършени. Петгодишният давностен срок е изтекъл на 27.06.2020 г. (5 години след като е отпаднало действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. и давността е започнала да тече в рамките на висящ изпълнителен процес) и към посочения момент вземането е погасено по давност.

Ответникът се позовава на Молба от 17.05.2017 г., с която е поискал от ЧСИ извършване на справка в БНБ за наличието на банкови сметки на длъжника и предприемане на „съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането ни“. Въз основа на подадената молба съдебният изпълнител е разпоредил с акт от 18.05.2017 г. да се извърши справка в БНБ.

Няма данни, а и твърдения изпълнителни действия да са предприети въз основа на посочената молба. Следва да се приеме, че не е събрана необходимата информация за налично имущество, съответно – не е пристъпено към осребряването му чрез предприемане на действия по принудително изпълнение. Съдът приема, че с молбата не е поискано и конкретно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – неопределеното искане за „съответните изпълнителни действия с ц е л обезпечаване на вземането“ не представлява валидно сезиране с конкретно искане за изпълнително действие, с което да се прекъсва погасителната давност за вземането. Това се потвърждава и от факта, че изпълнителното дело е било прекратено поради настъпила перемпция на 11.01.2018 г. с постановление на ЧСИ Г.Д.. Ето защо не може да се приеме, че молбата от 17.05.2017 г. се прекъсва давността. Но следва да се отбележи, че дори и да прекъсваше течението на давността и от 17.05.2017 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, то той е изтекъл на 17.05.2022 г. и считано от тази дата се е погасило по давност. По делото няма данни, а и твърдения за извършване на действия по принудително изпълнение до образуването на ново изпълнително производство – изп.д. № 20239240400375, по описа на ЧСИ Г.К., но същото е без правно значение, тъй като към този момент давността за вземането на ответника е била изтекла, поради което няма как да бъде прекъсната. Изпълнителните действия по образуване на изп.дело № 20239240400375 по описа на ЧСИ Г.К., наложените запори на банковите сметки на ищцата на 06.02.2023 г. и на трудовото й възнаграждение на 29.03.2023 г., не следва да се вземат предвид, тъй като към 5 момента на извършването им погасителната давност е била изтекла.